сряда, 4 май 2016 г.

Да се превърнеш в легенда (Ревю на "Легендата")

   



    "Легендата" на  Мари Лу е първата част от трилогия със същото име. Безспорно бестселър, поредицата е преведена на 26 езика. Ако сте фен на "Игрите на глада" или "Дивергенти", то тази книга определено е за вас. Аз лично я прочетох буквално за 24 часа и смея да твърдя, че "Легендата" заслужено си спечели място в топ 10 на любимите ми книги :) Ето накратко за какво се разказва:
 
     Постапокалиптична Америка е разделена на две части: колониите и републиката, които непрекъснато воюват помежду си. Когато навърши 10 години всяко дете трябва да се яви на изпитание където може да получи резултат от 1000 до 1500 точки. Именно резултата е това което определя как ще се развие бъдещето му. 
     Двамата главни герои -  петнадесетгодишните Дей и  Джун на пръв поглед нямат нищо общо помежду си. Роден и израснал в бедните сектори, Дей е най-издирваният престъпник в републиката (не толкова заради престъпленията които е извършил, по-скоро защото никой не може да го хване). За бедните и онеправданите той е типичният "Робин Худ"- опълчва се срещу управниците, ограбва само богатите... Той е легенда. Семейството на Дей го смята за мъртъв, но той тайно ги наглежда и се грижи за тях. 
      Джун произхожда от добро семейство. Когато е била малка, родителите й загиват при автомобилна катастрофа и тя бива отгледана от брат си Метиъс. Истински феномен (единствената която получава маскимален резултат на изпитанието), Джун е смятана за един от най-обещаващите и способни агенти на републиката. Но ето че един ден докато е на смяна капитан Метиъс бива хладнокръвно убит и всички улики сочат към Дей. 
     Джун е готова на всичко за да отмъсти за смъртта на брат си. Дей ще направи всичко за да защити семейството си. Двамата дори и не подозират, че ще открият зловещи тайни, които ще променят предствата им за всичко...

     Това бе кратичкият ми коментар, който писах за книгата преди около две години. Е, от тогава способностите ми за писане се промениха и днес съм решила да напиша едно истинско ревю в което да споделя впечатленията си за тази много любима моя книга.      


    Мари Лу е истински гении. 
  Въпреки че четох книгата отдавна, тя все още поражда толкова много емоции в мен. 
 Всичко в "Легендата" е невероятно: сюжета, героите, преплитането на съдбите им,  напрегнатите моменти  които споделяха, интригите и  предателствата, любовта и приятелствата, а през цялото време в атмосфера витаеше едно такова чувство...
   

 “Each day means a new twenty-four hours. Each day means everything's possible again. You live in the moment, you die in the moment, you take it all one day at a time.”



     
  Историята на Дей и Джун е написана по толкова увлекателен начин. Динамиката и напрежението които присъстват от началото до края на историята ще се харесат на повече от вас. Описанията бяха кратки и точни, да не споменавам и факта, че историята се разказваше и от гледните точки на двамата герои, което за мен също си е голям плюс. Някак си така е по-разнообразно и цветно.
    
 “What a joke! Poor little rich girl's fallen in love with the Republic's most famous criminal.”


 
     
   И двамата главни герои на Мари Лу: изключително умната Джун (смятана за един от най-обещаващите агенти и вярна на републиката) и Дей (престъпникът, който помага на бедните), бяха толкова добре изградени. И двата образа бяха многопластови и земни, раздирани от личните си избори и мечти. Толкова различни и същевременно толкова еднакви. 



 “It's strange being here with you. I hardly know you. But...sometimes it feels like we're the same person born into two different worlds.”


    Ако все още не сте прочели "Легендата" трябва сериозно да се замислите да поправите това час по-скоро. Мари Лу е наистина невероятно талантлива писателка, а "Легендата" е поредица която наистина си заслужава.
Автор: Стайлс

Когато митовете оживеят (Ревю на "Любов под гибелна звезда")



      "Любов под гибелна звезда" е първата книга от едноименната поредица на Джоузефин Анджелини. Преди няколко часа свърших книгата и сега не знам как да събера мислите си, така че да напиша едно що горе сносно ревю. Искам да предупредя, че може да съдържа СПОЙЛЕР.

  
    Хелън Хамулгтън, която живее на малкия остров Нантъкет, е на пръв поглед едно обикновено момиче. Само че, обикновените момичета не притежават супер сили и не бягат свръх бързо. Опитвайки се да живее нормално, доколкото може, Хелън упорито избягва чуждото внимание, докато не се натъква на Лукас Делос - едно от момчетата на мистериозното и богато семейство Делос, което току-що се е преместило от Испания и е в устата на всички жители на острова. Първата среща на Лукас и Хелън всъщност представлява сблъсък в претъпкания училищен коридор, при който тя му се нахвърля в опит да го удуши. Да, правилно ме разбрахте :) От първия миг в който Хелън вижда Лукас, тя изпитва неистов прилив да го убие... В последствие става ясно, че Хелън и Лукас, както и всички останали членове на семейство Делос всъщност са Потомци - полубожества.  Малка препратка: значи след Троянската война се появяват четири династии, всяка свързана с определени божества и герои взели участие във войната. Четирите династии биват прокълнати да се избиват една с друга, чрез този внезапен прилив за убийство, който членовете им получават винаги когато се срещат. Хелън и Лукас обаче, освен, че са от различни династии, се явяват и един вид преродената Елена и Парис. Тяхната любов е обречена - те хем трябва да са заедно, хем не трябва (ще разберете повече ако прочетете книгите).

  “I don’t care how hard being together is, nothing is worse than being apart.”

      

  Понеже обичам историите с древногръцка митология, отдавна бях хвърлила око на тази поредица. За разлика от "Пърси Джаксън", където митологията беше доста точна, тук авторката бе променила доста неща от класическите митове, добавяйки свои елементи в полза на "забранената" любов. ОКЕЙ. В началото когато започнах книгата, ми бе малко странно защото всичко беше в 3-то лице (просто напоследък не бях се натъквала на книги в този стил), но после историята така ме увлече и всичко си дойде на мястото... До един много шокиращ момент... (не искам да издавам затова само ще загатна). Сериозно, Джоузефин Анджелини, защо трябваше да въвеждаш тази "роднинска драма". Разбирам, че трябва да има любовни триъгълници и малко драма, но всичко си вървеше толкова добре и последователно. И за финал не мога да отрека, че книгата ми хареса. Вярно не беше шедьовър, но е интересна и увличаща, а и се чете се бързо предвид големината й.


                     Ето и как си представям Хелън и членовете на семейство Делос

      
     Автор: Стайлс

Един свят на елфи и хора (Ревю на "Двор от рози и бодли")

                                                            


     "Двор от рози и бодли" на  Сара Дж. Маас е първата книга от новата й поредица, озаглавена със същото име. Когато от  Goodreads  разбрах, че книгата ще е нещо като римейк на приказката за "Красавицата и звяра" и прочетох добрите отзиви да нея, я очаквах с такова голямо нетърпение, а веднага щом излезе изтичах до близката книжарница за да си я взема :)
    
     Книгата ни отвежда в един свят на хора и елфи. Главна героиня е 19-годишната Фейрa, която се е загърбила с нелеката задача да се грижи за прехраната на семейството си, предимно ловувайки в близката гора. Един ден, тя случайно убива елф, наказанието за което обикновено е смърт.  Фейра успява да го избегне и да спаси живота си, но в замяна на това е принудена да се отправи към Притиан - царството на елфите. Там тя е затворена в имението на Тамлин - един от висшите елфи. И по традиция, на Фейра ще и предстоят много приключения,  неочаквани обрати, разкрития и така нататък... Ще разберете ако прочетете книгата.
   


   Сега да преминем към същинското ревю. Тази книга сякаш не покри големите очаквания които имах за нея. Въпреки това, не мога да отрека, че ми хареса. Досега не бях чела нищо от Сара Дж. Маас и останах доста впечатлена от стила й на писане - всичко беше толкова детайлно и красиво описано, че на момента се озовах там. Само заради това се струва да се прочете. Ох, как ми се иска да можех да рисувам добре, така че мога да дам воля на въображението си :) Колкото до героите... Те си имаха своите плюсове и минуси. 


“I threw myself into that fire, threw myself into it, into him, and let myself burn.”



  Например Фейра. Смела, борбена, амбициозна, не се страхува да се впусне в битка, непреклонна, държи на близките си,  харесва изкуството и цени красивото... но някак си бе твърде инатлива и твърдоглава. Просто на моменти това нейно не съобразяване с останалите така ме дразнеше. 


 “I was as unburdened as a piece of dandelion fluff, and he was the wind that stirred me about the world.”

     Тамлин пък от своя страна беше смел, загадъчен, добрият войн и управник, човек с принципи, готов на всичко за доброто на хората си. Въпреки, че се превръщаше в звяр, той бе грижовен и мил, което си и пролича най-много в отношението му към Фейра. Абе, типичния романтичен герой :)


                          “I love you,’ he whispered, and kissed my brow. ‘Thorns and all."


   И Рисанд - един от отрицателните герои в книгата. Не мога да не призная, че бе изграден перфектно. От повечето неща които видях в Интернет, разбрах че е допаднал на повечето хора, но на мен така и не ми стана любимец. Просто арогантността му и някой от постъпките му въобще не ми допадат... Може би се дължи и на факта, че аз твърдо си шипвам Тамлин и Фейра, а Рисанд със сигурност ще въведе излишна драма в отношенията им през следващите книги, и хоп любовен триъгълник. :) Сега сериозно, нямам търпение да видя в каква посока ще поеме историята от тук нататък.



    Преди да свърша с ревюто искам да отбележа един интересен факт: оказа се, че Тамлин  всъщност е образ от Келската/Шотландската митология. Още един плюс за Сара Дж. Маас :) Силно се надявам "Двор от рози и бодли" да се хареса и на вас. 
Автор: Стайлс

                                                    Ето и как си представям героите