"Томас и Януари" на Фишър Амели е втора книга, която чета от тази авторка. "Калъм и Харпър" само загатва персонажа на Том от тази.
Том е много объркан, животът му е стигнал до задънена улица, в която човек може да се озове някъде около 40-тата си година. Но Том е само на 22. Доста популярен музикант, част от страхотна група, която му е и семейство. Но всичко това в един момент се сгромолясва около него. Единственото спасение, което той вижда е най-добрата му приятелка- Кели. Която е сгодена. Подсъзнателно, той знае че никога няма да я има, затова той заминава и оставя Ню Йорк зад гърба си. Оставя приятелите си- семейството си, и "любовта на живота си". Томас се затваря в себе си и спира да чувства. До деня в който среща Януари...Само да вметна, че той е музикален скаут. Знаете- хората, които намират талантливи музиканти и ги правят известни. Томас Ериксън е феноменален съгледвач, ухото му е едно от най-добрите в музикалната индустрия. Няма друг като него. Докато Януари не се появява в местното барче, в което той слуша потенциална група. Тя сякаш чете мислите му, или по-скоро мисли точно като него. Те се засичат само за броени минути, но тя остава запечатана в съзнанието му, докато той не се връща в Голямата Ябълка. 
Януари (някой ирландец да ми каже как се произнася тази фамилия, моля) MacLochlainn иска повече от онова, което Бъркли и пълна музикална стипендия, може да й даде. Тя иска свобода, иска да бъде артист по своему. Та затова тя, един ден, просто от нищото сякаш, приема работа от абсолютен непознат и заминава за Ню Йорк. В деня в който де да знам, съдбата, я намира, тя среща "най-привлекателния" мъж, който някога е виждала. Тя не разбира какво толкова я влече към него, но ето че целува непознат мъж в бар. И после животът я отделя от него. Но не за дълго. Година по-късно, тя е на самолет за Ирландия заедно с него. По работа. Е, донякъде. 
И така, Томас и Януари имат задачата да обикалят цяла западна Европа и да намират талантливи музиканти Първа е Ирландия и Дъблин. Тесните каменни улички, осветени като в приказка; задушните пъбове, пълни със сърцати здравеняци и студена бира; и музика, която ти пълни душата и те вече усещат, че нещата помежду им не са никак приятелски. Още един плюс е, че намират уникална музикантка. Всичко върви добре. Следва Англия и Лондон. Лъскаво и изискано. След това Томас и Януари се озовават в Париж. Ах, градът на любовта. Точно там, и по-точно на гробището "Пер Лашез", Том осъзнава колко идеална за него е Януари. Всичко, което някога е искал, и разбира че чувствата му към Кели са били несравними със сегашните му към Януари. Той започва да говори повече, да се смее по-гръмко, да се влюбва все по-силно. Рим се оказва малка пречка в тяхната връзка. Ще видите, че те се разбираха почти без думи.
А сега малко по-реалния ми поглед. Книгата е хубава, няма спор. Но е малко сладникава, предвидима. Първата от поредицата- "Callum and Harper" е доста по-добра за мен. Може би пораствам, и с това да ми е писнало да чета клишетата на любовните книги. Положителното ми ревю се дължи предимно на това, че пътешествията им из Европа бяха описани много хубаво, и почувствах духа на държавите. Ако това ревю Ви е харесало, искрено се радвам. И се надявам, че ако решите да й дадете шанс, да Ви допадне повече, отколкото на мен, Приятно четене.
Скот
