четвъртък, 27 октомври 2016 г.

Мълниите не си струват (Ревю на "Ледено ухапване")


   Здравейте, здравейте. Скот отново се влюби в книга, този път е „Ледено ухапване“ на Ришел Мийд- вторта книга от поредицата „Академия за вампири“. Както знаете, историята се върти около дампирът Роуз Хатауей, нейната най-добра приятелка Лиса, която е морой, Димитри Беликов- треньорът на Роуз, Мейсън Ашфорд- приятел на Роус и Кристиян Озера- гаджето на Лиса. ВНИМАНИЕ, АКО НЕ СТЕ ЧЕЛИ ПЪРВАТА КНИГА, ЩЕ ВИ СПОЙЛНА. НА ВАША ОТГОВОРНОСТ. 




   И така, в първата книга, информацията дойде малко в повече, но се наслагва и започнахме да свикваме с вампирския свят. Както знаете Роуз се влюби в Димитри, който пък не отвърна съвсем на чувствата й. За разлика от тях, Кристиян и Лиса си живеят в щастливото балонче на нова влюбена двойка. Интересното в „Академия за вампири“ беше мистерията около силите на Лиса, или иначе казано, способността й да манипулира хората с „внушението“. Роуз, с помощта на Мейсън и Кристиян, изнамери информация за още един феномен като Василиса, а именно самия Свети Владимир. Оказа се, че и неговият пазител дампир- Анна, е била „целуната от сянката“ и са имали особена връзка като нейната с Лиса. Въпросът беше от какво точно зависят способностите им. Оказа се, че това е владеенето на 5-ти елемент, за който почти никой не знае- елементът „дух“. 
 Тази сила позволяваше на Лиса не само да манипулира хората, но и да лекува- растения, животни, дори хора. Така тя бе спасила Роуз в нощта на катастрофата. Затова я отвлече и принц Дашков. Както се оказа, тази й способност беше много опасна, но и много желана. Дотолкова, че да заслужава отвличане и убийство.В началото на 

„Ледено ухапване“, на Роуз й предстоеше изпит за пазител. Двамата с Димитри заминаха, за да се срещнат с един от най-прочутите пазители, който щеше да е изпитващ. Но пристигайки на мястото, двамата заварват кървава баня. Артур Шьонберг- въпросният пазител, и фамилията Бадика, на която той е пазител, са брутално убити от стригои. Роуз и Димитри не могат да повярват на очите си, тъй като всяка моройска къща се защитава от магически сили през които никой стригои не би могъл да премине. Тогава как? След като екип от Академията пристига на мястото, за да направи оценка, се оказва че защитата е развалена от хора. Хора, съюзили се със стригои. Всички са в ужас- морои, дампири, ученици и пазители. Възникват спорове и разпри дори в кръговете на аристокрацията. Някои са на мнение, че магията отново трябва да се използва като оръжие, и то незабавно, срещу стригоите. Други пък смятат, че единствено и само пазителите трябва да се нагърбят със задачата да опазят мороите. Междувременно Академията предприема мерки и изпраща всички ученици, заедно с техните близки, в защитена хижа в планината. Но докато са там, сстригоите отново нападат…




   В „Ледено ухапване“ Ришел Мийд ни представя един нов герой- Таша Озера, лелята на Кристиян. Те е била тази, която го е спасила от родителите му стригои, когато са дошли да го вземат. Тя също е, така да кажем, от висша прослойка, но не беше като тях. Тя не живееше под закрилата на пазители, не живееше заедно с Кристиян и беше badass. Владееше всякакви бойни техники- нещо нечувано за морой, особено от кралски род. И най-важното, владееше огъня и не се страхуваше, нито ограничаваше, да го използва. Въпреки, че между нея и Димитри се случваше нещо, което на мен не ми допадаше, я харесах веднага. Независима, бойна, готина, направо беше супер. В нощта, когато родителите на Кристиян са нападнали, Таша е била обезобразена от стригоите. Имаше белези по лицето, но както Роуз каза, това още повече допълваше образа й на воин, който не скланя глава пред нищо и носи белезите си гордо. 


   Роуз, все още се обучаваше за пазител. В тази книга комичните моменти продължаваха. Кристиян и Лиса бяха повод за много от тях. Чрез връзката, която двете споделяха, Роуз виждаше неща, които не иска. Имаше доста на главата си, защото след нападенията майка й бе дошла, а те меко казано не се понасяха много. Роуз се питаше защо майка й никога не е проявявала внимание към нея, защо се държи толкова студено, защо е толкова погълната от ролята си на пазител и не намира дори 5 минути за нея. От друга страна пък разбираше, че всъщност това е същността на пазителят- да поставя на първо място своя морой и винаги да бъде до него. Осъзнаваше, че тя би сторила същото, но просто бе наранена и малко самотна. Лиса отделяше все повече време на Кристиян и те не можеха да говорят. Димитри се беше дистанцирал и общуваше повече с Таша. Роуз разбираше, че в качеството си на бъдещи пазители на Лиса, те двамата не могат да са заедно и реши да даде шанс на Мейсън. Не че излезе нещо. Чувствата й към Димитри бяха твърде силни, за да успее с този експеримент. Но пък всичко това остана на заден план след второто стригойско нападение. Всички бяха под стрес и бяха завладени от ярост. Мейсън беше повече от нахъсан в плановете си да убива и отмъщава на безсмърните вампири и се впусна в действвие с необратими последици. 





   „Ледено ухапване“ бе книга, изпълнена с динамика и ИЗНЕНАДИ, ИЗНЕНАДИ, ИЗНЕНАДИ. Тук се порадвах още на характерът на Мейсън. Аристократичните родове бяха подложени на натиск и излязоха от т.нар. си comfort zone. Беше интересно да чета за това, защото не мен тези морои от висшето общество никак не ми се нравеха и исках да видя какво биха сторили в случай на криза. Един вид им разклатиха системата и ножът опря и в техния кокал, не само в този на пазителите. Вече не бяха толкова убедени, че стригоите не могат да ги достигнат. Естествено, трябваше да се случи нещо лошо. И се случи, но точно такъв удар не очаквах. It was bad, guys. Really bad. Ришел, защо? Този удар накара Роуз да осъзнае, че всъщност никоя мълния, татуирана на врата ти, не си струва. Е надявам се книгата да ви хареса. Приятно четене. 

Автор : Скот

сряда, 26 октомври 2016 г.

Семейството е повече от кръвна връзка (Ревю на "Академия за вампири" на Ришел Мийд)





   Здравейте, хора. От много време се каня да прочета "Академия за вампири" на Ришел Мийд, но все нещо друго я изпреварваше. Една моя съученичка четеше поредицата в 8-9 клас, Стайлс прочете първата книга, а аз си виках "Ъъъ, това е за руснаци, няма да ми хареса". *Тъпачка*. Е, грешала съм, отде да ми дойде на акъла, че просто има някои имена със славянски произход? Книгата много ми хареса, филмът също, въпреки че цял интернет го оплюва. Аз го издигам на пиедестал, толкова много съм се смяла на Роуз и Димитри. Но нека започнем отначало. 




   Тук има вампири, даже 3 вида- морои, дампири и стригои. Първите са аристокрацията, принцовете и принцесите, наследниците на древните вампирски родове. Дампирите са техните пазители, воините на системата, заклели се да пазят мороите от стригоите с цената на собствения си живот, ако се наложи. Стригоите са покварени, бивши морои, които доброволно или насилствено са минали на тъмната страна. Те са убийци, чудовища, зомбита, и нямат милост или съвест. 
   Главната героиня, и наш разказвач, е Роуз Хатауей. Тя е дампир, а най-добрата й приятелка- Лиса е морой.
Роуз се обучава за пазител в академията "Свети Владимир", но поради леко забулени в мистерия обстоятелства, тя и Лиса са избягали от там. Роуз е един страхотен герой, много интересен за четене. Повярвайте ми като ви кажа, че има много забавни, неловки, DA FUQ ситуации с нея. Тя е много цапната в устата, обича да флиртува, да купонясва и да ругае хората. Но пък страхотното у нея е, че наистина, ама наистина, я бива за пазител. Въпреки, че не е официално назначена за пазител на Лиса, тя върши тази дейност от години. Роуз може и да беше разхайтена в свободното си време, но що се отнасяше до отговорностите й към Лиса, тя ставаше свирепа. Бе готова да даде живота си за своя морой, биеше се, контрираше хорските нападки към Лиса и защитаваше честта й, дори това да й струваше нейната. 


   Василиса (Лиса) Драгомир е мороят на Роуз, изключително надарен такъв, както ще видите в книгата. Тя е последният оцелял член на рода Драгомир- един от 12-тте кралски рода, много позитивна личност. Тя бе по-сдържаната и по-разумната що се отнасяше до връзката й с Роуз.  Естествено, като член на елита, тя бе възпитана за приеми, коктейли и светски събирания, докато Роуз се обучаваше за воин. Но пък воинът в Лиса беше нейният характер. Тя по свой начин защитаваше Роуз от клюките и също не се оставяше да бъде мачкана. Само дето не го правеше със сила, а с мисъл. Както казах, тя беше много позитивна, но понякога дори нейният гард падаше и тя изпадаше в един вид депресия. Намираше утеха у Роуз, но по-голяма подкрепа й оказа Кристиян Озера- неочаквано появилият се в живота й човек. 



   Кристиян Озера- спасителят на Лиса бе аутсайдер, осмиван от аристократичните родове, заради родителите му, въпреки че и той произхождаше от един от тези 12 рода. Тъй като родителите му доброволно се бяха превърнали в стригои, другите висши родове имаха задръжки и опасения относно него. Той пък от своя страна беше дръпнат, затворен, и се криеше под маската на саркастичен и незаинтересован от другите. Докато не срещна Лиса. Нейното семейство също бе загинало и те намериха общ език, започнаха да се подкрепят един друг. Разбираха се чудесно и едното доведе до другото... Роуз се чувстваше пренебрегната и засенчена от него, но стига де Роуз! Те бяха толкова сладки заедно. В последствие (от 2-ра книга нататък) двамата взеха да се разбират и шегуват по техен си начин, един с друг. 


   Димитри Беликов. Уф, ще ми е трудно да ви го опиша, но ще опитам. Първо, той също е пазител дампир, но вече завършил. Висок, красив (Не говоря за версията във филма. Там трябваше да му окастрят четината, иначе Данила си е HOT), изключително мощен и способен физически, но пък много потаен. Нищо не казваше другарят. Като го прикрепиха към Роуз, за да й бъде треньор- no comment, yes sir, и дотам. Бой, бой и само бой. Но пък с течение на времето те свикнаха един с друг и открих, че той, макар и мълчалив, е мил, загрижен, отговорен и много добър. Интересуваше се от Роуз, независимо че тя не го виждаше. Следеше напредъка й и се гордееше в малкото моменти, в които тя не се забъркваше в каши.
 

  



   Друг мой любим герой от тази книга е Мейсън- приятел на Роуз от времето преди двете с Лиса да избягат от Академията. Беше супер забавен, остроумен и страшно добър.
Общо взето беше мъжката версия на Роуз, като изключим че не бе такъв флиртаджия. Да, шегуваше се с всички момичета, но обичаше Роуз. Тя го виждаше, но просто не можеше да отвърне на чувствата му, защото я вълнуваше друг. Те си бяха само приятели, но и като такива бяха страшен отбор и много приятни за четене. Мейсън беше страхотен приятел, винаги насреща- за услуги, за бой, за екстремни преживявания, за шеги. Той не познаваше думата "не" и бе неизчерпаем източник на доброта и веселие.



   Като цяло, първата книга беше разяснение на целия този свят+ връзките между героите- Лиса и Роуз, Лиса и Кристиян, Роуз и Димитри. Но пък неочаквано зло ги дебнеше отвътре- от самата Академия- мястото, което би трябвало да е най-безопасно за мороите и дампирите. И мишената беше Лиса. Ако не сте чели "Академия за вампири", направете го. Бързо грабва, има екшън, интрига, любов... Приятно четене. 








Ето ги и моите герои : 



Автор : Скот