За любовта (Ревю на "Двор от бодли и рози" на Сара Дж.Маас)

 

   Страховити, смразяващи легенди. Високи, омайни и смъртоносни, безсмъртни създания, властващи над смъртните. Това е неписаният закон, който младата Фейра познава и спазва. Винаги носи нещо желязно, винаги бъди нащрек, не вярвай на нито една тяхна дума ако имаш злощастието да ги срещнеш. Тя обикновено спазва всички тези правила, но подтикната от нечовешки глад тя влиза навътре в гората, там където никой друг не смее, тъй като е близо до "тях". И среща вълк. Привидно само вълк, но Фейра усеща че е нещо повече. Доста повече, нещо древно, могъщо, но миролюбиво. Страхът все пак кара ръката й да пусне ясенова стрела в сърцето му. И така да си навлече цял куп проклятия. 

Може да е било вписано в пророчествата- нейното идване. Може да е било пък случайна прищявка на живота.Не се знае. Но нишката на историята й я среща с Великия господар на пролетта- Тамлин. Той е жестоко окован от древно проклятие, величествен висш елф. Един от седемте господари на Притиан. И той чака, чака спасител, чака изкупление, чака Фейра.Чакал я е дълго време. Но както във всяка приказка- имаи злодей. Не по-малко могъщ от него. Дори всесилен воин като Тамлин е принуден да коленичи и сведе глава пред някой. Фейра ще му помогне гордо да вдигне глава и да изръмжи. Веднъж завинаги да пребори тъмнината, надвиснала над земите им.

 "Be glad ofyourhuman heart, Feyre. Pity those who don't feel anything at all"

 

"Двор от бодли и рози" е сказание най-вече за любов. За всеки вид. За мъчната сестринска любов. За любовта към родител, който се е отказал от теб, но ти от него не. За любовта към природата и нейната, понякога недостъпна, красота. За любовта, която е като лъч светлина в края на много тъмен тунел. За любовта към земята на която си израсъл. За любовта към живота. За така силната любов към живота, която в момент на опасност ни превръща почти в животни. Тази най-първична любов за която се бориш със зъби и нокти. Защото тази история е борба за оцеляване, борба за живот. 

 

"Against slavery, against tyranny, I would gladly go to my death, no matter whose freedom I was defending"

Трябва да кажа, че не очаквах "Двор от бодли и рози" да ми хареса толкова при положение, че я чета толкова време след издаването й. Сиреч, мислех че е тийн книга, а аз вече съм дърта за нея. Имаше някоя друга сладникава реплика, разбира се, но цялостната картина ме смая. Няма какво да се лъжем. 5 звезди. За тези, които са закъснели да я прочетат, не се колебайте. Приятно четене :) 

Скот