Семейството е повече от кръвна връзка (Ревю на "Академия за вампири" на Ришел Мийд)

   Здравейте, хора. От много време се каня да прочета "Академия за вампири" на Ришел Мийд, но все нещо друго я изпреварваше. Една моя съученичка четеше поредицата в 8-9 клас, Стайлс прочете първата книга, а аз си виках "Ъъъ, това е за руснаци, няма да ми хареса". *Тъпачка*. Е, грешала съм, отде да ми дойде на акъла, че просто има някои имена със славянски произход? Книгата много ми хареса, филмът също, въпреки че цял интернет го оплюва. Аз го издигам на пиедестал, толкова много съм се смяла на Роуз и Димитри. Но нека започнем отначало. 

   Тук има вампири, даже 3 вида- морои, дампири и стригои. Първите са аристокрацията, принцовете и принцесите, наследниците на древните вампирски родове. Дампирите са техните пазители, воините на системата, заклели се да пазят мороите от стригоите с цената на собствения си живот, ако се наложи. Стригоите са покварени, бивши морои, които доброволно или насилствено са минали на тъмната страна. Те са убийци, чудовища, зомбита, и нямат милост или съвест. 

   Главната героиня, и наш разказвач, е Роуз Хатауей. Тя е дампир, а най-добрата й приятелка- Лиса е морой.

Роуз се обучава за пазител в академията "Свети Владимир", но поради леко забулени в мистерия обстоятелства, тя и Лиса са избягали от там. Роуз е един страхотен герой, много интересен за четене. Повярвайте ми като ви кажа, че има много забавни, неловки, DA FUQ ситуации с нея. Тя е много цапната в устата, обича да флиртува, да купонясва и да ругае хората. Но пък страхотното у нея е, че наистина, ама наистина, я бива за пазител. Въпреки, че не е официално назначена за пазител на Лиса, тя върши тази дейност от години. Роуз може и да беше разхайтена в свободното си време, но що се отнасяше до отговорностите й към Лиса, тя ставаше свирепа. Бе готова да даде живота си за своя морой, биеше се, контрираше хорските нападки към Лиса и защитаваше честта й, дори това да й струваше нейната. 

   Василиса (Лиса) Драгомир е мороят на Роуз, изключително надарен такъв, както ще видите в книгата. Тя е последният оцелял член на рода Драгомир- един от 12-тте кралски рода, много позитивна личност. Тя бе по-сдържаната и по-разумната що се отнасяше до връзката й с Роуз.  Естествено, като член на елита, тя бе възпитана за приеми, коктейли и светски събирания, докато Роуз се обучаваше за воин. Но пък воинът в Лиса беше нейният характер. Тя по свой начин защитаваше Роуз от клюките и също не се оставяше да бъде мачкана. Само дето не го правеше със сила, а с мисъл. Както казах, тя беше много позитивна, но понякога дори нейният гард падаше и тя изпадаше в един вид депресия. Намираше утеха у Роуз, но по-голяма подкрепа й оказа Кристиян Озера- неочаквано появилият се в живота й човек. 

   Кристиян Озера- спасителят на Лиса бе аутсайдер, осмиван от аристократичните родове, заради родителите му, въпреки че и той произхождаше от един от тези 12 рода. Тъй като родителите му доброволно се бяха превърнали в стригои, другите висши родове имаха задръжки и опасения относно него. Той пък от своя страна беше дръпнат, затворен, и се криеше под маската на саркастичен и незаинтересован от другите. Докато не срещна Лиса. Нейното семейство също бе загинало и те намериха общ език, започнаха да се подкрепят един друг. Разбираха се чудесно и едното доведе до другото... Роуз се чувстваше пренебрегната и засенчена от него, но стига де Роуз! Те бяха толкова сладки заедно. В последствие (от 2-ра книга нататък) двамата взеха да се разбират и шегуват по техен си начин, един с друг. 

   Димитри Беликов. Уф, ще ми е трудно да ви го опиша, но ще опитам. Първо, той също е пазител дампир, но вече завършил. Висок, красив (Не говоря за версията във филма. Там трябваше да му окастрят четината, иначе Данила си е HOT), изключително мощен и способен физически, но пък много потаен. Нищо не казваше другарят. Като го прикрепиха към Роуз, за да й бъде треньор- no comment, yes sir, и дотам. Бой, бой и само бой. Но пък с течение на времето те свикнаха един с друг и открих, че той, макар и мълчалив, е мил, загрижен, отговорен и много добър. Интересуваше се от Роуз, независимо че тя не го виждаше. Следеше напредъка й и се гордееше в малкото моменти, в които тя не се забъркваше в каши.
 

  



   Друг мой любим герой от тази книга е Мейсън- приятел на Роуз от времето преди двете с Лиса да избягат от Академията. Беше супер забавен, остроумен и страшно добър.

Общо взето беше мъжката версия на Роуз, като изключим че не бе такъв флиртаджия. Да, шегуваше се с всички момичета, но обичаше Роуз. Тя го виждаше, но просто не можеше да отвърне на чувствата му, защото я вълнуваше друг. Те си бяха само приятели, но и като такива бяха страшен отбор и много приятни за четене. Мейсън беше страхотен приятел, винаги насреща- за услуги, за бой, за екстремни преживявания, за шеги. Той не познаваше думата "не" и бе неизчерпаем източник на доброта и веселие.

   Като цяло, първата книга беше разяснение на целия този свят+ връзките между героите- Лиса и Роуз, Лиса и Кристиян, Роуз и Димитри. Но пък неочаквано зло ги дебнеше отвътре- от самата Академия- мястото, което би трябвало да е най-безопасно за мороите и дампирите. И мишената беше Лиса. Ако не сте чели "Академия за вампири", направете го. Бързо грабва, има екшън, интрига, любов... Приятно четене. 

Ето ги и моите герои : 

Автор : Скот