петък, 30 декември 2016 г.

Когато сирена се влюби (Ревю на "Сирена")


 Здравейте книжни приятели и весели празници! Ето, че е 30 декември и Стайлс реши, че е крайно време да се завърне след няколко месечното си отсъствие от книжната общност и книгите като цяло ( юпиии... представям си как докато пиша това, на заден план се чуват фойерверки). Та, нека се върнем към основното. Реших да сложа край на дългия книжен застой със "Сирена" от Кийра Кас. Изборът ми бе напълно спонтанен и продиктуван само и единствено от корицата, която намирам за изключително нежна и красива. Нарочно не четох предварително ревюта и мнения в Goodreads за да бъде изненадата пълна. 


 Четейки кратката анотация и разбира се, гледайки корицата, очаквах книгата да е нещо като римейк на "Малката русалка Ариел". Но историята се оказа доста различна.  Действието започна някъде към началото на 20 век, където се срещаме с главната героиня Кален, която е на нещо като круиз със семейството си. Те обаче се сблъскват с буря... и сирени. Кален има силно желание за живот и затова е спасена от Океана. Героинята ни обаче е длъжна да се отплати на спасителката си със 100-годишна служба като сирена. От тук нататък действието се развива в настоящето, 80 години по-късно. Кален изпълнява службата си добре и е любимката на Океана. Но, ето че един ден тя среща Акинли. Милият и добродушен Акинли е всичко за което Кален някога е мечтала, но любовта е забранена за сирените.




 
“It was like staring at a piece of art or the stars in the sky. I just had to watch him.
  
  До тук добре. Началото на книгата беше добро и определено подбуждащо интереса. Обаче после, когато преминахме към ежедневието на героите нещата постепенно започнаха да стават леко скучновати. И бе обърнато твърде много внимание на описанието.
  Най-общо казано героите ми допаднаха, а цялата идея на авторката за мистерията около сирените, как се появяват и какви сили притежават я намирам за интересна. Но всичко това някак ми се стори, хмм... недоразвито. И имаше едни такива дребни нещица, които не ми се понравиха и за които ще поговоря по долу.



   Първото от тези нещица беше сладникавостта. Някак си цялата книга лъхаше на нея и на моменти дори тя се преобразуваше в наивност. Второ, нямаше никакъв конфликт. Главните героини буквално живееха под дъгата, печейки пайове и пеейки песни с еднорозите. Надявам се да нямате против метафората ми. Просто през цялото време цареше една такава идилия. И злодея - беше ли злодей или не беше? В началото Океана бе представена в предпоставките да стане такъв, но после и това се оказа не точно така. Не искам да звуча все едно съм за конфликтите или че ги одобрявам, но някак си липсата на какъвто и да е конфликт измежду толкова герои и взаимоотношенията им ми се стори нереалистично и дори леко наивно. Впоследствие разбрах, че това всъщност е първата книга на Кийра Кас, което и до някъде ми обясни съществуването на по-горните неща. 
  
  Да, общо взето това бе краткото ми мнение за "Сирена". Книгата наистина не беше лоша и в предвид, че е дебюта на Кийра Кас бе страхотна. Ако я бях прочела преди няколко години със сигурност щях да остана очарована от нея. Но сега, след като съм чела част от поредицата "Изборът" и съм видяла развитието на авторката, а и да не говорим за всички онези по-динамични и бързо развиващи се истории, "Сирена" ми се стори твърде предвидима. Въпреки това, не мога да не отбележа че историята е изключително нежна и носеща в себе си полъха на Океана (през цялото време докато я четях си мислих за онези безкрайни тропически плажове, с кристално чистите води и белия пясък).
Автор: Стайлс

вторник, 20 декември 2016 г.

Day and Night Book Tag


   Namaste, книжни души. Явно вече ме хвана Коледното настроение и реших да посъживя блога си малко. Утре е предпоследният ден от лекции, сега си стоя самотно в общежитието и се чудя какво да правя- ами таг. Та този специално ми се стори интересен и реших да го напиша. Така, започвам. Ааа, момент. Тагвам : Памела Петкова, Yoanna Divine и, естествено, моят парабатай- Стайлс. Сега вече започвам. 

1. Кога четеш повече? През деня или през нощта?
Определено предпочитам да чета вечер, но напоследък почти винаги чета денем- я в автобуса, я в метрото, през почивките между лекцииите. 

2. Има ли книги, които са променили начина ти на виждане? 
Буквално казано, да, всичките. Окьоравях от четене. Шегата настрана, отговорът изненада дори мен самата, щом ми хрумна- "Големите надежди" на Чарлз Дикенс. Той ме накара да видя, че колкото и да се стараеш, понякога обектът на вниманието ти не те забеляза изобщо. Второто- че в живота щастието идва от най-неочаквани места. 



3. YA- да или не?
Няма не, YA all the way. Нали затова се казва Young Adult, то е буквално за нас. Този жанр ме води на пътешествия и приключения извън границите на мунданския ми живот, хора. Дааа, естествено. 

4. Има ли герои, които смяташ, че е възможно да са истински?
Много се надявам. Не че е лошо, че са измислица, аз и така си ги обичам завинаги, но наистина стискам палци, там някъде наистина да съществува поне един Калъм като този от "Callum and Harper" на Fisher Amelie.



5. Даваш ли книгите си назаем?
Да, стига да знам, че ще ми ги върнат. Ако не, събирам Стайлс със бухалката и Лидия Баншито и отивам на лов за книжни престъпници. 

6. Миришеш ли книгите си? 
DUHHH, винаги когато си купя книга. Стара, нова- няма значение. Това си е 50% от тръпката на покупката. Новите миришат на предстоящо приключение, а старите- на истинско съкровище. 



7. Не всеки харесва книгите, това добре ли е или не? 
Ами, вижте сега. Има 2 типа хора, които не обичат книги. Тези, които не обичат да четат и тъпаците. Първите просто не им се занимава да четат, но проблемът са вторите- те плюят книгите. Изречение от типа на "За какво ти е да четеш, само си губиш времето" ме изкарват извън нерви. Първият тип разбирам, вторият- не понасям. 

8. Държа книгите ми винаги да изглеждат добре, или не. Ти от кой тип си?
Определено не искам книгата ми да изглежда като парцал. Но пък аз много често драскам, по-скоро подчертавам, в книгите си. Това си ги прави лично мои и уникални. За мен книгите не са украса, не е задължително да са излъскани завинаги. 



9. Господи, имам прекалено много книги! Вярно или грешно? 
ГРЕШНО, НИКОГА НЯМА ДА ИМА ДОСТАТЪЧНО КНИГИ ЗА МЕН!

10. Понякога случвало ли ти се е да съсипеш книга, ако да- как?
Честно, не мисля че има такъв случай. Но пък веднага се сещам как Стайлс един ден излиза от тях в едно тъжно-ядосано състояние и ми каза, че ОПС, скъсала си "Оникс" докато я вадела от зад леглото си. Good times, parabatai. 

11. Предпочиташ да четеш на тишина или не... с други думи, четеш ли докато тренираш? 
Момент, какви тренировки? Аз нямам енергия за нищо. ЦИЕК (моят факултет) ни цеди като за световно. По принцип обичам да чета на намален телевизор, обикновено пуснат на БТВ Комеди, докато дават я "Приятели", я "Да отгледаш Хоуп", "По средата"... Мога да чета и на шум, но после ме 
боли главата. 



Автор: Скот

понеделник, 19 декември 2016 г.

Предимствата на тази книга (Ревю на "Предимствата да бъдеш аутсайдер" на Стивън Чбоски)


  
   Здравейте, хора. От много време не съм писала. Сега се завръщам с ревю, което много избягвах просто защото не можех (и все още мисля, че не мога) да изразя с думи. Днес ще обсъждам "Предимствата да бъдеш аутсайдер". Като за начало ще кажа, че тя, може би, бе първата книга, която наистина обикнах. Дивергенти, Игрите- четох ги в същия период, но тази книга остави необясним отпечатък в съзнанието, сърцето и, един вид, характера ми. Сигурно чувството да намерите уют в книга ви е познато. Всеки път щом се захвана да препрочитам "Предимствата да бъдеш аутсайдер" се чувствам сякаш съм си у дома/ в моето най-познато място- там където, колкото и пъти да се завръщаш, не ти омръзва. 

 “It's strange because sometimes, I read a book, and I think I am the people in the book.”

Препрочитала съм книгата 4 или 5 пъти, и всеки един път намирах по някой нов и уникален момент. Сами по себе си тези елементи бяха очевидни истини, но носещи послание истини, които макар и внедрени в рамката на 90-те години, важат и днес. Главният герой, Чарли, е герой, който чувствам като "сродна душа". Дори след около 4 години с тази книга не мога да определя дали го чувствам като моята друга половина като романтично познанство, най-добър приятел или брат. Съзнанието му, емоционалността му, мислите и характерът ми доста съвпадат с моите и точно това създаваше част от уютната атмосфера в тази книга. Чарли- несигурният, обърканият, меланхоличният, но безкрайно добър, любопитен и някакси мистериозно обгърнат от романтичната си страна, така нетипична за момче на неговата възраст. Точно чувствителната му страна, която чупи стереотипите за поведение ме накара да го обичам.
Той беше, е, различен и това го прави уникален и интересен, някой който не се забравя и остава в спомените ти. Такива герои те карат да се връщаш към тях, и към техният дом- книгата, независимо колко време е минало от първата ви среща. Тази книга ме научи да обичам семейството и приятелите си 1 степен повече. Научи ме също, че да си различен е важно, да изпъкваш е нещо към което да се стремиш, не да избягваш/да се губиш и сливаш с тълпата. Колкото по-оригинален, колкото по- себе си, толкова по-добре. Надявам се разбирате. Приложеният по-долу цитат е много верен- един ден ще бъдем само спомен, ще се превърнем в история разказвана на някой. Затова нека се постараем да бъдем хубав спомен. За мен това значи да бъдем себе си и най-вече да сме тази версия на себе си, която ние самите харесваме най-много.


Тази книга е повече усещане, отколкото приключение. Точно затова ми е толкова трудно да пиша за нея. "Предимствата да бъдеш аутсайдер" показва, че да си объркан, чувствителен, дори депресиран и изгубен, в света или собствените си мисли, е съвсем нормално. С това си произведение, Стивън Чбоски изгражда един еталон по който аз несъзнателно търся следващо четиво. Въпреки че захваща една толкова нищена през годините тема- секс, наркотици и рокендрол (тук и още нещо), той изследва отношенията между хората, личните емоции и преживявания и надгражда моделa на съвременния роман.
Със похватите на най-основната психология, той ни описва вътрешния свят на едно момче, който е събирателен образ на цяло едно поколение, и самата мен в голяма степен. В интернет цитатът, "И в този момент, бяхме безкрайни", е толкова често срещан. Aз също няма да го пренебрегна. 


Защото този цитат олицетворява чувство, което ако не се имали удоволствието да изпитате, трябва да се стремите да изживеете, на всяка цена. Усещането да си освободен от тревоги, безгрижен, и заобиколен от приятелите си, с които просто се носите по
течението. Аз съм го изпитвала и не ви лъжа, когато ви казвам, че когато осъзнах че изпитвам това, се сетих за Чарли и за "Предимствата да бъдеш аутсайдер". 


“I just hope I remember to tell my kids that they are as happy as I look in my old photographs. And I hope that they believe me.”

Надявам се поне малко да съм ви заинтригувала, да съм събудила поне малко любопитство с което да зачетете тази книга, защото знам че си струва. Окей, с това приключвам.

Love always, 
Скот