четвъртък, 30 юни 2016 г.

Кръвта ми е червена (Ревю на "Алена кралица")


     Здравейте, приятели! Тези от вас, които следят блога, сигурно са забелязали, че напоследък със Скот не сме много активни, за което се извиняваме. Просто това лято ние е доста натоварено. Днес реших да напиша ревю на една много любима моя книга, а именно "Алена кралица" :)
    Света, в който ни въвежда Виктория Айвярд, е разделен според цвета на кръвта: сребърна и червена. Сребърните са надарени със свръх сили. Мислещи се за богове, те са поробили обикновените Червените. Те са управниците, те са аристокрацията и елита. 
    17-годишната Мер Бароу е червена и като такава е длъжна да е смирена, и да се подчинява на Сребърните. Тук е момента да спомена, че има закон според който всеки 18-годишен трябва да има работа. В противен случай е длъжен да отиде на фронта, където го очаква сигурна смърт.  За съжаление Мер я бива най-много в едно нещо - краденето. Времето изтича и тя вече е приела съдбата си. Но тогава една серия от неочаквани събития и осигуряват така желаната работа, при това в двореца. Там обаче, пред очите на всички, Мер открива, че притежава сили. Но как е възможно като тя е червена? Решено да потули историята, кралското семейство приобщава Мер към себе си. И така подобно на Пепеляшка, от обикновено момиче, главната ни героиня става принцеса. Но за разлика от Пепеляшка, на Мер и предстои да се сблъска с не бляскавата страна на двореца - интригите и лъжите.


“In the fairy tales, the poor girl smiles when she becomes a princess. Right now, I don't know if I'll ever smile again.”
  
   Предполагам, че повечето от вас са чели книгата и затова ще бъда кратка. Започнах "Алена кралица" основно заради цялата тази работа с дворцовите интриги. Просто тогава бях на такава вълна, а всички говореха толкова положителни неща за нея. В началото историята не ме впечатли особено. После обаче, зачитайки се, така ме грабна, че без да се усетя вече бях на края. И края. Този финал разби сърцето ми. Знаех, че в книгата ще има "plot twist" и някакво предателство, просто не очаквах да е баш този човек.

     И сега съвсем малко за героите. Мер беше малко наивна, но остана вярна на себе си. Въпреки че беше заобиколена от разкош, тя не забрави коя е и от къде е. Колкото и да я притискаха, тя не се отрече от семейството си и Червените. 
                                 “I'm a Red girl in a sea of Silvers"


    Аз съм от читателите които трябва да шипват нещо. В началото авторката ни запозна първо с Кал. Постепенно, Кал остана настрана, а звездата на брат му Мейвън изгря :D Не знам за вас, но аз останах с впечатлението, че това наблягане на Мейвън беше целенасочено. Ех, тези триъгълници :) Нарочно или не, това при мен проработи и Мейвън ми стана любимец.

                    “Flame and shadow. One cannot exist without the other.”

   Не искам да издавам спойлери, затова ще спра до тук. Историята ми хареса и нямам търпение да видя как ще се развият нещата от тук нататък. Намерих и едно гифче, което идеално описва чувствата ми след прочита на тази книга.



 Даам, особено след като разбрах, че последната е планирана за 2018 (това му гадното на новите поредици ) А иначе това е представата ми за героите.

                                                  
Автор: Стайлс