понеделник, 13 април 2020 г.

Машина с чувства (Ревю на "Синдер" на Мариса Мейър)


“I am not human.
I am a cyborg.
I am mechanic.
That's all I am... right?”

Имам чувството, че Стайлс ме кара да прочета тази поредица има-няма от 10-ина години. Естествено, не е толкова, някъде 5-6 може би, но наистина я отлагах много. И съжалявам, наистина. Това, че не харесвам много класическите приказки ме спираше, както ме спираше да гледам OUAT. Тъпа съм, но какво да се прави. "Синдер" ме изненада много приятно. С изключение, че по принцип трябва да е преразказ на Пепеляшка, нямаше никога да позная, ако не беше написано ясно в нета, и когато хората ми го казват. Развиваше се бързо, описанията бяха малко (аз много мразя проточени описания), сюжетът ме хвана още в началото. Като цяло наистина ме спечели. И така, да видим героите. 


Лин Синдер е механик в Нов Пекин. И е получовек, полукиборг. Не че нещо, но хората в новия свят смятаха тези „машини с чувства“ за втора категория живи същества. Бяха си баш роби на хората, всяко семейство си имаше киборзи или андроиди, които май че основно им носеха пари, а бяха подритвани и унижавани. Такава беше и Синдер. Опекунът й, Адри, я смяташе за боклук без стойност, чиято единствена цел бе да носи доход в къщата и да се благодари, че има покрив над главата. И Синдер не се оплакваше. Това ръцете й винаги да са в машинно масло не й пречеше, дори и носеше успокоение. Само дето един ден, принцът на Източната република- Каи влиза в малкия й сервиз и преобръща всичко. Но не беше само той. Един ден, когато Синдер и едната й доведена сестра Пеони отиват на сметището за части, Пеони внезапно открива че е заразена с най-лошата болест, върлуваща по света- летумозисът. Лекарство не съществува, присъдата за заразените е една и съща. Вече казахме, че киборзите са стока втора ръка, тъй че настойничката й Адри с радост я предлага за доброволец в експерименталната програма за намиране на лек, против волята й естествено, с надеждата Синдер да умре (нека си го кажем в прав текст). В лабораториите на Империята Синдер се запознава с доктор Ърланд, който от първия миг крие нещо от нея. 

  “Imagine there was a cure, but finding it would cost you everything. It would completely ruin your life. What would you do?”


Принц Каи е наследник на Източната империя, но на плещите му се стоварва огромен товар, когато баща му се заразява с летумозисът. Болестта напредва изключително бързо и само за седмица баща му е в критично състояние. Съветникът на владетеля започва организирането на коронацията на Каи, въпреки че той едва е приел фактът, че баща му ще умре, и то скоро. Не само за Империята трябва да се тревожи младият Каи, но и за Луна- обвита в мистерия и магия уж колония на Земята. Там царица е загадъчната Ливана- жена за чието влияние се носят легенди. И целта й е една- да завладее Земята, колкото и да се преструва, че иска единствено съюз със Каи и света. Каи обаче няма никакво намерение да сключва брак с такава персона и се хвърля в търсене на отдавна изгубената племенница на Левана- уж убито от царицата момиче, което има право на лунния трон, но опитите му са безрезултатни, защото личният му андроид се разваля, а на него са всичките сведения, които е събрал. И затова той се озовава в сервиза на най-добрия механик в Нов Пекин. Вече знаем кой е той, всъщност тя. Каи не знае нищо за Синдер, нито че тя е полукиборг, нито че е била в лабораториите на доктор Ърланд. Но непринудеността й го привлича, той не се чувства като висша персона в нейно присъствие и това му дава един странен покой. Каи иска да я опознае по-добре, но тя се дърпа- защото е киборг, защото е бедна механичка, защото тя самата е тайна, която би могла да преобърне всичко. 

“He wouldn't even dance with Levana at the stupid ball if he could help it—to hell with diplomacy.”
 

Истинската интрига в Синдер се въртеше около това какво Левана може да стори, ако Каи приеме да сключи брак с нея. Какво би означавало това за Източната република и Земята. Каи трябваше да избира между две злини- да бъде вечно обвързан с жестоката царица и това да значи народът му е да под властта й, но в относителна безопасност. Или да откаже и да обяви пряка война на лунитянката, и така да започне отново военни действия, в свят в който те са били прекратени само преди 120г.  Решението му не беше никак лесно, защото той знаеше, че тя е неискрена и ще пороби всички в мирната му Империя, в мига в който той се ожени за нея. Макар и неопитен, инстинктите му бяха верни. Нещо в контактът му със Синдер му подсказваше, че дори и да се ожени за Левана заради дълга си, пак няма да е удовлетворен, какво остава за щастлив. И в деня на коронацията му, най-важният ден в живота му, решението на проблема само се появи. Страшно, неочаквано, но крайно нужно. Приятно четене.
 
Скот