Миналото пречи на бъдещето (Ревю на "Грозна любов")

    Здравейте мили мой :) Ето, че вчера официално приключих с прочита на "Ugly Love". И този път Колийн Хувър не ме разочарова, дори напротив, заради книгата се лиших от тъй скъпоценния си сън. Тук е момента да благодаря на невероятния екип на The Diary Of A Book Junkie, които бяха така добри да преведат книгата на български. Като фен на Колийн Хувър, Ви благодаря от все сърце :)

   Историята започва от гледната точна на Тейт, млада жена, която се мести да живее при брат си в Сан Франциско. Още с нанасянето си в апартамента, тя се сблъсква в Майлс - приятел на брат й и съсед. Първата им среща въобще не е приятна и не оставя добри впечатления у Тейт. Впоследствие, опознавайки се, между Майлс и Тейт започват да прехвърчат искри, а привличането между двамата започва да става все по-силно и осезаемо. Накрая двамата се съгласяват да започнат връзка, която да включва само физически контакт. За да избегнат бъдещи усложнения те следват две прости правила:

1. Тейт да не пита за миналото на Майлс.

2. Да не очаква бъдеще с него.

И подобно на романтичните Холивудски комедии, колкото повече време героите започват да прекарват заедно, толкова повече връзката им се усложнява. Тейт започва да иска повече и да се надява да промени Майлс, който пък от своя страна не е готов и затова винаги се отдръпва от нея. Причината е в изпълненото му с болка минало, за което той още не си е простил...

“Love isn't always pretty. Sometimes you spend all your time hoping it'll eventually be something different. Something better. Then, before you know it, you're back to square one, and you lost your heart somewhere along the way.”

  Колийн Хувър е невероятна писателка и аз просто я О. Б. О. Ж. А. В. А. М. :) Не знам как така всяка нейна книга ми харесва дори повече от предходните й и винаги успява да ме докосне. Въпреки че, историите и героите й са привидно обикновени, без грам "фантастично" в себе си, авторката някак винаги успява да вмъкне това чувство на "мистерия" в книгите си, което те кара да продължаваш да четеш ред след ред и да отгръщаш страница след страница, в търсенето на отговори...

  Признавам си, че в някои моменти главният герой - Майлс ме дразнеше изключително много, защото се държеше като пълен з*дник. После, с навлизането ни в историята (и най-вече благодарение на главите от неговата гледна точка) успяхме да разберем причините за поведението му. И дълбоко пазеното му минало.

  Тейт пък бе като хлътнала гимназистка - въпреки онези гореспоменати моменти, тя продължаваше да се връща при него. Защото знаеше, че и той изпитва чувства към нея, и не се отказваше. През цялото време героинята се бе вкопчила в надеждата, че ако не го притиска твърде много, той най-накрая ще се разкрие и ще отвърне на чувствата й.
Въпреки че краят ми бе предвидим, предшестващите го действия бяха добре измислени, без нищо излишно по тях. Затова и четенето премина леко и бързо.

 “But the second she opened her eyes and looked at me, I knew. She was either going to be the death of me . . . or she was going to be the one who finally brought me back to life.”

Ако сте запознати с творчеството на Колийн Хувър и най-вече, ако го харесвате, то задължително трябва да прочетете "Ugly Love". Подобно на останалите романи от Хувър и този изобилства от типичната за нея "страстна" любов, която се сблъсква с миналото и дълбоко пазените му тайни. И всичко това поднесено на читателите по емоционален и загадъчен начин.

Автор: Стайлс