неделя, 31 юли 2016 г.

My Fictional Bookish Girl Squard


  Здравейте! От известно време ме сърбят ръцете да направя някой таг :D Затова и специални благодарности на Мери , че така да се каже улучи момента :) От своя страна тагвам Yoana Divine и Eva-Mariya

1.Героиня, която ще те накара да излезеш навън, когато нямаш настроение:
Лола от "Звезди за Лола". Сигурно ще измисли някой щур и забавен аутфит и просто няма да мога да и откажа :)

2. Героиня, която ще е до теб в трудните ти моменти:
Аннабет Чейз.

3. Героиня, на която можеш да довериш проблемите си и която винаги е готова да те изслуша:
Шахризад от "Гневът и зората". Освен че ще ме изслуша, тя определено ще ми разкаже и някоя мъдра, поучителна история :D

4. Героиня, която ще ти помага, когато се местиш:
Веднага се сетих за Клеъри. Причината е сцената от края на филма, когато тя създаде руна за разместване на мебели. Мисля, че това ще е много полезно при едно нанасяне :)

5. Героиня, с която можеш да клюкарстваш:
Гуендолин Шепърд от "Скъпоценните камъни". Няма никакво по-специална причина за избора ми, освен че много я харесвам като герой.

6. Героиня, с която да отидеш на почивка:
Валкирия Каин. Мисля че, няма по-подходящ другар за приключенстване от нея. Освен че е забавна и с хаплив език, Валкирия винаги може да нарита нечий задник, и да те спаси ако ситуацията стане напечена.

7. Героиня, с която ще ти е удобно дори и да не си говорите през цялото време:
Хмм... Лена от "Прелестни създания". Тя по принцип си бе от по-мълчаливите.

8. Героиня, която винаги е готова за нови приключения:
Амани от "Дете на пустинята". Харесвам я именно заради нейните свободолюбие и жажда за приключения :)

9. Героиня, която ще излъжи в напрегнат момент само за да те спаси:
Трис от "Дивергенти". Всъщност Трис е изключително самоотвержена и би направила много повече за да спаси някой.

10. Героиня, която ще ти помага да учиш:
Мисля, че тук всички сме единодушни за Хърмаяни Грейнджър. Няма по-добър пример за ученолюбивост от нея.

Това беше от мен. Надявам се тага да ви е харесал.
Автор: Стайлс

вторник, 26 юли 2016 г.

Имало едно време... (Ревю на "Създадена от дим и кост")



 
   Здравейте приятели! Днес реших да ви представя една книга, чието протичане противно на очакванията, ми достави изключително удоволствие.
  "Създадена от дим и кост е първата книга от едноименната поредица на Лейни Тейлър. Историята ни отвежда в Златна Прага, където читателите се запознават с младата и талантлива художничка Кару. Кару е сираче и не знае нищо за произхода си. Като всеки млад човек тя е изправена пред обикновените дилеми на ежедневието - гаджета, домашни и изпити. Но нещата които я правят специална и единствена по рода си, са естествено синята й коса, татуировките които има от както се помни, и мистериозните й рисунки. Оказва се, че странните същества, които са запълнили скицниците й, всъщност съществуват. И са единственото й семейство. Кару им помага като изпълнява малки "поръчения", които включват обикалянето на света. И ето, че Кару се отправя на поредното си пътешествие до Маракеш. Там обаче, този път и предстои една среща, която ще преобърне целият и живот, и ще разкрие тайни от миналото й.
 

Доста неща ми допаднаха, затова няма да си губя времето и направо ще започна да ги изреждам:
  • Беше различно. Не съм чела друго от Лейни Тейлър и не знам какъв е стилът при останалите й книги, но тук долових една специфика. Предполагам, че тези от вас които се чели книгата ще ме разберат.
  • Сюжета. Определено беше различен. Когато прочетох анотацията си мислех, че това ще е поредната история за борбата между доброто и злото (както е и всъщност) вдъхновена от някоя легенда. За това и ми хареса, че авторката е преплела толкова различни митологични мотиви за да създаде едни изцяло нов свят, специално за историята.
  • Трагизма. Признавам, че първите няколко глави ми бяха бавни, скучни и объркващи. После с появата на Акива, историята тръгна в нова посока и просто нямаше как да се откъсна. А през цялото време в атмосферата витаеше една такава трагична нотка.
  • Героите. Обичам Зузана. Въобще има ли човек, който е чел книгата и не я обича :) Тук авторката е спазила принципа "най-добрите приятели да са най-готините, най-забавните и т.н." А Кару, с тези нейни паралелни животи които водеше, беше като някоя супер героиня :D  Най-много ми хареса, че Лейни Тейлър така бе описа историята, че всяка от двете враждуващи страни бе права за себе си и действията си.
За финал искам да обобщя, че "Създадена от дим и кост" бе една наистина приятна изненада. Авторката определено има богато въображения. Добре, че има сайтове като pinterest, we heart it, tumblr за да добия представа за някой от нещата. По традиция отдолу ще сложа представата си за героите. 




П.С. Знам, че косата на Кару не е синя, но просто от първия миг в който я видях си казах "Това е Кару. Точка по въпроса" :D
Автор: Стайлс

петък, 22 юли 2016 г.

Щура и различна (Ревю на "Звезди за Лола")


    Здравейте! Продължавам със следващата книга на Стефъни Пъркинс, която се явява и продължението на "Целувка за Ана" - "Звезди за Лола".
    Този път действието се развива в Сан Франциско, а всичко в главната ни героиня е нестандартно (като започнем от визията и облеклото , минем през семейството , и стигнем до името на кучето й). Лола обича да прекроява дрехите си, всеки ден е с различна цветна перука и нарича кучето си с чудноватото име - "Господи, Мили Боже". Освен това тя има няколко скромни желания: първо да отиде на бала облечена като истинска кралица, ако трябва да сме по-точни като Мария-Антоанета. Второ: родителите й най-после да приемат гаджето й, който е новоизгряваща рок звезда. И третото  и последно желание е никога, ама никога повече да не се среща с близнаците Бел. 

Да си призная, след като останах с такива добри чувства от първата книга, бях убедена, че тази няма да ми допадне. Спрямо "Целувка на Ана" анотацията на "Звезди за Лола" хич не звучеше интересна и не пробуди дори и най-малкия читателски интерес у мен. Точно и затова отлагах толкова дълго прочитането й. Всъщност сега като се замисля, май от трите книжки на Стефъни Пъркинс тази ми хареса най-много. Вината за това беше изцяло и единствено на Лола :)


“I know you aren't perfect. But it's a person's imperfections that make them perfect for someone else.”



  Лола. Няма как да не я обикне човек. Толкова щура, цветна, забавна и оригинална. С една дума човек на изкуството :) Толкова различна от останалите YA героини. Забелязали ли сте как когато четем от гледната точка на даден герой, ние започваме да виждаме нещата през неговите очи и постепенно неговите мисли сякаш стават наши :) При Лола авторката сякаш бе успяла да запази  нейната идентичност, въпреки че историята отново бе от нейната гледна точка.
  
“I don't believe in fashion. I believe in costume. Life is too short to be same person every day.”

 
  От анотацията останах с впечатлението, че близнаците Бел са някакви лоши момчета, които са тормозили бедничката Лола в началното училище. Затова и се изненадах когато се появи Крикет. Подобно на Лола и той беше различен, със своя собствена визия и стил. Поради факта, че Крикет беше изобретател и момче на науката (което се облича стилно) непрекъсната в ума ми изскачаха някакви сравнения между него  и Бари Алън  от "Светкавицата". Единственото което намерих за недостатък беше онази несигурност която героите таяха в себе си. Според мен това малко излишно забави нещата, но хей това е прашинка спрямо цялостната история, така че ще го приема :) 

 
 За обобщение ще кажа, че "Звезди за Лола" е една много приятна и лека за четене книжка. Може да се прочете и отделно от "Целувка за Ана", но това не е много желателно защото макар и историйките да са напълно отделни, някой от героите но първата се появяват и тук, така че...
Автор: Стайлс

сряда, 20 юли 2016 г.

Френско изкушение (Ревю на "Целувка за Ана")


     Мина година преди да се наканя да прочета "Целувка за Ана" на Стефани Пъркинс и още толкова докато реша да й напиша ревю. Дам, за съжаление имам лошия навик невинаги да пиша ревюта след като съм прочела дадена книга :(  Като фен на "магическото", започвайки книгата бях скептично настроена, че ще е "обикновена" и няма да ми хареса и... СГРЕШИХ  :) Книгата е страхотна и определено си струва да се прочете. Препоръчвам я с две ръце на тези от вас, на които им се иска да избягат за малко от скучното и еднообразно ежедневие, четейки нещо свежо, приятно, забавно и разбира се разтоварващо. 
       Париж - столицата на Франция, градът на любовта и влюбените; градът на светлината и романтиката; градът на изяществото и елегантността ; столицата на модата; град изпълнен с изтънченост, аристократизъм и изкуство. Кой не би искал да прекара една година в Париж?...Определено не и на нашата героиня.

      Ана е на 17 години, живее в Атланта и харесва живота си - има работа, страхотни приятели и си пада по едно момче (колегата й от киносалона в който работи). Затова и не е особено въодушевена от идеята на баща си да замине да учи във Франция. И ето че, изведнъж Ана се оказва в Париж, без дори да говори френски. Но живота тук не е толкова лош -  има ароматно кафе, всякакви вкусотии, киносалони на всеки ъгъл, а величествени сгради и криволичещите улички са навсякъде. Ана бързо си намира приятели, в това число и умопомрачително красивият Етиен Сен Клер. Той й показва същността на града и постепенно се превръща в най-добрият й приятел. Но колкото повече приятелството им ги сближа, толкова по-несигурни стават  в чувствата си един към друг. Само че Етиен е вече зает, а ако трябва да сме честни, Ана също. Но в романтичната атмосфера на Париж всичко е възможно... Дали Ана ще получи своята дългоочаквана френска целувка?
 

        “For the two of us, home isn't a place. It is a person. And we are finally home.” 


   За мен тази книга си е истинско бижу. Вярно, на пръв поглед историята не е нещо ново или особено: Ана е нормалното средностатистическо момиче, с което всеки един от нас може да се охарактеризира. Тя постепенно се влюбва в милия и чаровен Етиен Сен Клер - американското момче с британски акцент, което учи във Франция :) Двамата обаче са несигурни и се страхуват да признаят чувствата си. Както вече казах, нищо специално. Но авторката е разказала историята си по толкова приятен и сладурски начин, че няма как читателят да не изпита симпатия и да не стане съпричастен с героите. Другото нещо, което много ми хареса е изключително, ама изключително добре придадената атмосфера. Никога не съм посещавала Париж, но след прочитането на тази книга сякаш бях там. Мисля, че една от основните задачи на книгите е да ни водят на пътешествия из различни места, така че едно огромно браво на Стефани Пъркинс. В тази насока се е справила наистина отлично. За заключение искам за кажа, че "Целувка за Ана" е идеалното лятно четиво, така че не губете време и я прочетете :)
Автор: Стайлс