събота, 28 май 2016 г.

Аз ли съм врагът? (Ревю на "Медната ръкавица" на Касандра Клеър и Холи Блек)


   "Медната ръкавица" на Касандра Клеър и Холи Блек е втора книга от поредицата Магистериум. Историята и приключенията на Кал Хънт продължават, и този път са още по-диви и много по-опасни от миналогодишните. Надявам се да сте чели "Железният изпит" преди да четете това ревю, защото има 1, но много важен, СПОЙЛЕР. След като в края на първа книга, Кал разбра че душата на злия, обсебен от Хаоса, Константин Мадън живее в него, той започна да се страхува от себе си. Избяга от къщата си, заедно с вълка си Пакостник, след като баща му едва ли не го нападна. Проблемът беше там, че Алистър Хънт бе хвърлил око на магически предмет- Алкахеста (наричан още Медната ръкавица), който, според него, може да спаси Кал от Константин.
Ритуалът по спасяване обаче изискваше зловещи жертви. Кал отседна в къщата на Тамара, където подочу някои тайни с нея и Аарън. Когато се върнаха за новата учебна година в Магистериума, теориите и опасенията на маговете, че Алкахестът може да бъде откраднат, бушуваха с пълна сила. Алистър беше главният заподозрян и Кал смяташе, че той е единственият, който може да вразуми баща си. Той, заедно с Тамара, Аарън, Пакостник и по грешка Джаспър, се отправиха на едно дълго и опасно приключение, което преобърна представата им за всичко познато и научено. И четиримата герои имаха различни качества и се допълваха един друг. Тамара и Джаспър владееха огъня, Кал направляваше въздуха, Аарън изригваше Хаос. Трябва да призная, че за 13-годишни хлапета бяха доста уверени в решенията, които взимат. Касандра и Холи са ги създали 13-годишни, но като умствено развитие бяха доста по-големи. Това ми хареса, защото аз търся точно това- зрели герои, за предпочитане със запазено нещо детско в тях. Тук беше нещо огледално- деца, но с поведение на възрастни. Авторките много умело бяха съчетали тези две качества. През половината време се дърпаха и закачаха точно като 13-годишни, но когато трябваше да са сериозни, те се взимаха в ръце и действаха. Всички, които са чели "Железният изпит" знаят, че Кал не хранеше топли чувства към Джасспър, но в "Медната ръкавица" те се сработиха, доколкото можаха и стопиха и някой друг лед помежду си. Както се казва "Капка по капка, вир става".
Трудно ми е да пиша за тази книга без да издам нещо важно, затова ревюто ми е толкова кратко. "Медната ръкавица" вече тотално ме убеди, че тази поредица си струва. След като минах средата не можех да се откъсна от нея. Приятно четене.
Автор : Скот