сряда, 27 април 2016 г.

Докъде се простират границите ни? (Ревю на "Ангелско нашествие" на Сюзън Ий)


   Леле, мале. Тази книга е още по-уникална, отколкото са ми я описвали. Започнах я вчера следобед и след 7 часа я затворих. От поне 2 години не съм чела книга за часове. Но всичко в "Ангелско нашествие" ми шепнеше "С мен си до край" и аз отговарях "Да, господарю". Историята се върти около 17-годишната Пенрин, която е глава на семейството си, състоящо се от майка й и сестра й-Пейдж. Те живеят в близост до Сан Франциско. Градът, както и целият свят е превзет от ангели, но те далеч не са добронамерени. Улиците всяват страх и ужас, никой не смее да излезе по тъмно, само крайно отчаяните. Когато апартаментът на Пенрин вече е недостатъчно безопасен за тях трите, те го напускат и излизат на улицата. Грешно решение. Само след няколко минути стават свидетели на битка на ангели. Това се струва странно на Пенрин, но тя няма време да го осмисли, защото ситуацията става напечена, когато ангелите я виждат. Частта в тази сцена, която дълбоко ме шокира беше поведението на майката на Пенрин и Пейдж. Вместо да тръгне да ги спасява, тя офейка без да й мигне окото. Рече си "Fuck this shit" и дим да я няма. Тя си беше егати психопата, но ще ви оставя сами да прочетете за "артистичните й наклонности". Пенрин и Пейдж (за която трябва да спомена, че е на 7 и е в инвалидна количка) остават сами. Пенрин се опитва да помогне на ангела, когото спукват от бой и режат крилата, но за отмъщение един от лошите взима сестра й и изчезва. Тя остава с ангелът на име Рафи. Така започва съвместното им съществуване. 

 Пенрин ми допадна още от първите страници на книгата. В най-напечените ситуации, мозъкът й раждаше супер забавните мисли и коментари. Когато съдбата я остави да се грижи за Рафи, тя искаше да изкопчи от него информация за сестра си, но за целта си придаваше вид на закоравял главорез с цел да го сплаши. Не че се получи. Но пък за компенсация го обстрелваше с обиди и саркастични забележки на които аз лично много се радвах. Наричаше го "еволюирал гущер", "птица с претенции", "ангел алкохолик" и много други. Пенрин имаше голямо сърце и въпреки, че Рафи беше от "противниковия" отбор, тя все пак му пазеше гърба и се радваше на компанията му. Двамата станаха един странен, но много лесен за обикване тандем, който няма как да не допуснеш в сърцето си. Колкото и да я плашеше дадена ситуация, тя преглътваше страха си и продължаваше напред. Няма как да не се сетя за този цитат и да не го свържа с нея. 

 "Courage doesen't mean you don't get afraid. It means you don't let fear stop you."

Пенрин се питаше колко далеч би стигнала, за да спаси и събере семейството си. Ще ви кажа едно- бореше се мъжки. Имам едно предположение за Пенрин, което може би е вярно, а може би е пълна глупост. Мисля, че тя има някакви специални способности или потекло. Защото първият път, когато вдигна меча на Рафи, беше с цел да му помогне, но следващите пъти...А мечът позволяваше да го използват само ангели. Та затова се чудя...
Според мен Пенрин беше ъпгрейднатата версия на Нора от Шш-т на Бека Фицпатрик. Докато Нора почти никога не можеше да си спаси задника сама, тук героинята, когато й се наложи преби мъже двойно по-големи от нея. 

"Аз съм Пенрин. Кръстена съм на един от изходите на междущатската магистрала 80"

"Решена съм да направя всичко необходимо, за да спася живота на семейството си, но се питам мога ли да отида толкова далеч"

"Понякога, докато напредваме опипом в тъмнината, се натъкваме на нещо хубаво" 

"Досега не се бях замисляла за това, но се гордея, че съм човек. Имаме своите недостатъци. Ние сме чувствителни, объркани, яростни и обременени от толкова много проблеми. Но в крайна сметка съм горда, че съм човешка дъщеря"



 Рафи беше герой забулен в мистерия, подобно на арабска жена. Беше войн, борещ се в всяка битка на живот и смърт. Буквално. Имах чувството, че ако не се бори до пълно изтощение или загуба на съзнание, един вид ще предаде себе си. От една страна глупаво, от друга- достойно за възхищение. От друга страна си беше арогантно и самоуверено копеле. Независимо от факта, че току що му бяха клъцнали крилцата, самоувереността му си беше на място. Смело контрираше сарказма на Пенрин с напереност. Колкото и да се опитваше да си придава вид на незаинтересован от нея, действията му показваха обратното. Вярваше на Пенрин повече, отколкото тя мислеше. Тревожеше се за нея много повече, отколкото тя предполагаше. Както написа колежката Стайлс в нейното ревю, той беше типичното лошо момче на външен вид, но отвътре си беше ангелче. Hey, I understood that reference. 

"Очите му горят от ярост и решителност- навярно само това го държи изправен"

"В света на ангелите това е много интимно желание. Обикновено са ми нужни вечеря, вино и наелектризиращ разговор, за да отдам краката си" 

"Приятелите ми викат Гняв. Враговете ме наричат "Моля те, имай милост". "
 



   Както я гледате книгата, тя е дебела. Всъщност обаче действието е много разтеглено. Започна със срещата им, тръгват към централата на ангелите в Сан Франциско, където беше повечето действие. Между тези 2, ще ги нарека "точки", беше пребиваването им в един лагер в който 2-3 дни съответно Пенрин пра мърсалаци, а Рафи копа тунели. Двамата ни сладури бяха много лицемерни що се отнасяше до отношенията им. Тя се правеше на лоша, а всъщност най-грижовно се грижеше за раните му, хранеше го. На него уж не му пукаше какво ще стане с Пенрин, а видях че тръгна в гората след нея, за да я пази (да, това е замаскиран спойлер). Когато го видя и го пита "Какво правиш?", той каза "Следя те". Ааа, така ли, не ти пука значи. Лъжец. Никой от двамата не го каза гласно, но компанията на другия им беше приятна. Двамата си пазеха гърбовете, имаха някой на когото да разчитат, ако ситуацията излезе извън релси. Естествено се нареждаха непрекъснато, защото бяха инати, а и в превърналия се в димящи руини свят, или плачеш или се смееш. Те избраха по-хубавото. Ситуацията в която светът гореше не се харесваше нито на Пенрин, нито на Рафи, но събитията бяха по-големи от тях двамата. Като цяло авторката не разкри много за сюжета, а остави развръзката за следващите книги. Тук просто разнищи горката Пейдж. Тук само загатна, че ни очаква нещо голямо, нещо страхотно. И аз нямам търпение за нова доза Рафи и Пенрин. Приятно четене. 
Автор : Скот