събота, 4 февруари 2017 г.

Обещание към спомен (Ревю на "Кръвно обещание" на Ришел Мийд)


"I will always love you. That's what I was supposed to say"
   Здравейте хора, това ми е първото ревю за годината. Ще пиша за четвъртата книга от Академия за вампири- "Кръвно обещание". Има спойлери, ВНИМАВАЙТЕ! Започнах я още през ноември и не знам защо ми трябваше толкова време да я довърша...Може би беше това нищене на сюжета около дарбите на Ейдриън и Лиса. Не ми беше толкова интересно, когато на масата ми се предлагаха Роуз и Димитри. 
   "Кръвно обещание" започна след като Димитри бе ухапан и превърнат в стригой от Нейтън. Роуз напусна "Свети Владимир" и като цяло САЩ,  за да намери и убие човекът, който обичаше с цялото си сърце. Тя остави в Монтана другата част от душата си- Лиса, и пое по много опасен и неясен път. Единствената й насока бе Русия и тя тръгна натам. "В Русия съм, в Русия съм!"
Когато пристигна в Санкт Петербург, тя разбра защо Димитри толкова й бе говорил за тази страна. Град, толкова красив, и толкова запленителен, че тя искаше да сподели миговете си на възхищение с нейния Димитри.
В Санкт Петербург се натъкна на Сидни. Хора, толкова съм чела по ревюта за Сидни, че едва ли не очаквах някакъв бог. Засега ми се стори ОК, но занапред очаквам доста повече от нея. За тези, които не знаят за нея- тя е алхимик. Много се надявах Ришел да навлезе по-навътре в тази тема, защото аз много харесвам алхимията като наука, но тук не стана нищо подобно. Като цяло Сидни чистеше след пазителите дампири. Когато те убиеха, тя събираше стригоите, за да не ги намери някой човек. 
След това Роуз тръгна към родният град на Димитри- Бая с надеждата да го намери там. Сидни тръгна с нея, защото шефовете й (забулени в мистерия) малко или много се интересуваха от Роуз. По пътя отседнаха в една къща и през нощта Роуз усети стригои. Тя се надяваше един от тях да е Димитри, за да може най-накрая да се изправи срещу него, да спре да се пита дали ще може да го убие, дали ще събере кураж и сили за това. Тя не искаше да мисли, а просто да действа. Но не, никой от тях не беше той. Неизвестен непознат ги спаси и настани в къщата на "доверени хора". Познайте къде. В къщата на Беликови. 

   С всеки изминал ден в неговия дом, Роуз все повече се чувстваше като у дома си. Бе обгърната от любов и заобиколена от хора, които познаваха и обичаха Димитри като нея. След като сподели за случилото се с него, семейството й оказа неверятна подкрепа. Роуз стана част от Беликови и се запита дали мисията на която бе тръгнала си струва. Но тя беше дала обещание. Бе оставила Лиса сама, объркана и наранена,  за да спази това обещание. Следващата й спирка бе Новосибирск- най-голямото свърталище на стригои. След няколко дни търсенето й се увенча с успех- тя успя да намери стригой, който познава Димитри. И скоро след това Димитри я намери.

 “Roza." His voice had that same wonderful lowness, the same accent . . . it was all just colder. "You forgot my first lesson: Don’t hesitate.”

Това беше моментът, но нали се сещате че когато има още 2 и половина книги, няма как да го е убила. Роуз се поколеба, Димитри я фрасна и я замъкна, с извинение, на майната си. В средата на нищото, в дивата руска пустощ, късмет Роуз. 
   
В "Кръвно обещание" Роуз даваше почти всичко от себе си, за да не се разпадне. От една страна бе самоунищожителната вина, че е оставила "свързаната" си душа, Лиса, в САЩ. От друга беше дългът й към сърцето й- Димитри. Тя знаеше, че за да бъдат и двамата свободни, тя трябва да го убие. След срещата й с него, тя се предаде на споменът за това как той я кара да се чувства. Реалният свят дотолкова избледня, че тя живееше в една безболезнена илюзия, в един сън. Усещането за щастие бе толкова далеч и забравено, че тя го приветства с широко отворени ръце. Хора, толкова я нареждах в тези моменти. Дааа, трогателно, друг път. Тези техни моменти бяха толкова creepy. Докато беше с Димитри само повтарях "Давай Роуз, фрасни го в мутрата. Бой!". Все пак бе достатъчно силна, за да не му позволи да я превърне. Най-накрая се отърси от тази илюзия и успя да избяга. Битката беше страшна, беше изпитание- за физиката й, за психиката й, за сърцето й. Битката на моста я изтощи по всеки възможен начин, но тя надделя. Каквото остана в нея след това, я направи по-силна, по-решителна. Направи я още по-добър пазител. 

 “We were going to kill ourselves in trying to kill each other.”

   Лиса- ха, в "Кръвно обещание" й се радвах много. Сдържаната и образцова Лиса отстъпи място на малко по-party Лиса. Раздаваше го по-освободено и ставах свидетел на много яки сцени. Сприятели се с новата героиня в книгата- Ейвъри и честно казано, никак не очаквах докъде ще се развият нещата между тях. Лудориите на Лиса на моменти бяха доста тъпи, но Ейвъри я насърчаваше да се отпуска и забавлява. Лиса все така усърдно тренираше с Ейдриън, но скръбта по Роуз малко я дърпаше назад. Неспособността й да я вижда, например както Ейдриън можеше, я побъркваше. Затова и купонясваше- за да притъпи болката. От това пък отношенията й с Кристиян изстинаха. Той никак не одобряваше в какво се превръщаше Лиса в компанията на Ейвъри. 
 
   Ейдриън, както винаги, си беше самоувереният пияч-пушач. Естествено тревогите му по Роуз не спираха и той честичко я навестяваше в сънищата й, докато тя най-накрая не го прогони окончателно. Зарязан, изгонен и леко самотен, той стана част от компанията на Лиса и отново пръскаше чар и закачки наляво-надясно. Авторката не описваше много-много упражненията му с Лиса върху Духа, но това продължаваше, това не се промени. Ришел също не описа какво накара Ейдриън да се върне в съня на Роуз последния път, но той го направи. Може би един последен опит да спаси момичето, което имаше очи само за Димитри. Както и да е, Ейдриън все повече започва да ми харесва. Очаквам още много от него занапред. 

   Като цяло "Кръвно обещание" беше доста интересно приключение. Имаше малки изключения, но какво от това? Финалът го очаквах, кой не би го очаквал? И естествено той ме кара да продължавам напред. Този мит, Виктор Дашков, Лиса и Роуз на ново приключение. И естествено Димитри... Приятно четене :)

 “Do you believe in fairy tales?"
"What...what kind of fairy tales?"
"The kind you aren't supposed to waste your life on.”

P.S. Няма ли някой да я затрие вече тази пача Татяна?   
P.S.2 Тъй като Сидни и Ейдриън станаха голяма част от поредицата е време да ви покажа кк си ги представям аз. По-долу xD

Автор : Скот