вторник, 23 август 2016 г.

Възможно ли е да се влюбиш в човек, без дори да си го виждал? (Ревю на "Прикачен")

  

 Здравейте приятели! Винаги съм приема Рейнбоу Роуъл за женския вариант на Джон Грийн - книгите й са хит и всички ги четат. След като се запознах първо с "Фенка", а след това и с "Елинор и Парк" започнах да разбирам защо хората толкова ги харесват. Затова и веднага след като се сдобих с новата й книга, се захванах да я чета. Което за мен си е постижение, защото обикновено оставям книгите да "отлежат"преди да ги започна :)
 Действието в "Прикачен" се развива през последните месеци на 1999 година, в навечерието на новото хилядолетие. Линкълн - главния герой, е затворен млад мъж, който се е върнал да живее при майка си след тежка раздяла. Той работи като специалист по Интернет сигурността в ИТ отдела на издателство "Куриер". Въпреки доброто заплащане и многото свободно време, Линкълн не е особено доволен от работата си, главно поради две причини:
1) Работи посред нощ.
2) Работа му включва четенето на чужди имейли.
Всъщност Линкълн не е подозирал, че работата му ще се състои в това да следи дали имейлите на служителите съдържат "забранени" думи и дали не се използват за лична кореспонденция. Тук се появяват Бет и Дженифър. Техните имейли преливат от горе посоченото. Линкълн знае, че трябва да им изпрати предупреждение, но сърце не му дава :D Имейлите между двете приятелките са толкова истински, интересни и забавни, че Линкълн започва да ги чете като начин за развличане докато смяната му свърши. И така имейл след имейл; вечер след вечер, Линкълн започва да се влюбва в Бет. Проблемът, по-точно проблемите са: 
1.Как да кажеш на човека в когото си влюбен, че четеш личната му кореспонденция? 2.Въпросният човек може вече да е зает.

"Прикачен" бе истинска дилема за мен. 90% от книгата ми хареса, но имаше едни 10% които не ми допаднаха или по-точно - подразниха (за тях ще спомена по-долу).

 Първо ще запозна с Бет и Дженифър, другите главни герои след Линкълн. Понеже от анотацията разбрах, че влюбването на Линкълн в Бет ще играе основна роля в историята, все си мислех, че гледните точки на двамата ще се редуват. Да, ама не :) Рейбоу Роуър е избрала да ни представи двете героини само чрез имейлите им. Благодарение на тях ние успяхме да добием представа за животите на двете приятелки. Всъщност те споделяха доста неща помежду си - как са се запознали с половинките си, как са изглеждали в колежа, какви са плановете и мечтите им, от какво се страхуват. Тук е момента да включа, че много ми допаднаха професиите им - редактор и кино критик... Въобще цялата идея за работата в издателство, писането на статии, рецензии и т.н. 
Допадна ми също и това, че в имейлите имаше препратки към различни филми и актьори. Вярно, много от тях бяха неизвестни за мен, но това някак успя да ми предаде по-добре атмосферата на 90-те . И разбира се, Линкълн - главният герой в историята. 

“I want someone whose heart is big enough to hold me.”


  Линкълн бе описан като изключително срамежлив, притеснителен, добродушен и мил. Той бе от типа момчета, които предпочитат да си стоят у дома, играейки на видео игри, вместо да се шляят насам-натам. Това в никакъв случай не го правеше загубеняк, дори напротив, Бет го намираше за "готин по онзи старомоден начин". Най-много от всичко ми допадна неговото постепенно израстване  - от отегчения младеж, който живееше при майка си в началото, и само възхваляваше бившата си приятелка (въпросните 10% които ме дразнеха), той успя да се превърне в независим млад мъж. Един вид, влюбването му в Бет го подтикна към тъй дългоочакваната промяна... Сладурско :D



 “Every woman wants a man who'll fall in love with her soul as well as her body.”

 Мисля, че думата която най-добре описва героите на Рейнбоу Роуъл е... очарователни. Харесах идеята за това, че може да се влюбиш в някой без да си виждал физиката му. Обикновено в YA литературата героите извършват нещо велико на по 15/16 години. Тук, въпреки че героите бяха по-възрастни (добре де, бяха малко по-възрастни, но схванахте идеята) те все още бяха по детински несигурни и тепърва навлизаха в света на възрастните.
 За финал искам да кажа, че ако вече сте запознати с творчеството на Рейнбоу Роуъл задължително трябва да прочетете "Прикачен". Книгата си е в типичния стил на авторката и сигурно ще ви хареса. Относно онези 10%, мисля да ги преглътна. Дължа ги на факта, че това все пак е била първата й книга :)
Автор: Стайлс