Прокълнатите фенове (Ревю на "Хари Потър и прокълнатото дете на Дж.К.Роулинг")

   Хорица, това ревю го отлагах доста. И книгата отлагах, защото чувах и виждах покъртителни неща за нея. Но за всичко си идва момент в който трябва да се изкажеш, че да  ти олекне. Боже, като обявиха че ще има нова книга за Хари Потър, то беше такова щастие, такова вълнение. Бях на седмото небе. После тя излезе, аз не я изчетох и от там нататък всичко си отиде както се казва "коня у ряката". Блогъри, влогъри, приятели и непознати взеха да я плюят, а аз все повече се плашех. Повече се страхувах от "Хари Потър и прокълнатото дете", отколкото да ме сгащи някой циганин вечер, или да ме заговори странник пред Народен театър. Защо, ами защото тази книга е посмешище. В Гудрийдс й дадох 4 звезди, защото историята си беше в света на Хари Потър, имаше някаква част от духа на поредицата и НЯКОИ от героите не бяха тотални странници. В момента съм пред държавен изпит и яда ми трябваше да се излее някъде. Очевидно тук ще да е. "Прокълнатото дете" или прокълнатите заклети фенове на поредицата? По малко и от двете.

Албус

Та така. Юни 2020, години се минаха от книгата и представлението, и Раличка подхваща книгата. Не само не знам какво по дяволите се случва, буквално от първите страници, но и нямам обяснение защо героите, които ми бяха идоли от ранна детска възраст се държат като идиоти, и съвсем не като себе си. Всичко точно, Хари и Джини са си  семейство от има-няма 20 години, децата пораснали и вече на път за Хогуортс. Големият син на Хари- Джеймс изобщо не го бърка нищо, нито сянката на баща му, нито нищо. Живее си момчето живота и толкова. Но брат му Албус нещо ме вкара в потрес. То не беше един прикрит гняв, че баща му е небезизвестният Хари Потър, детето което  оцелява, победилият Волдемор млад магьосник. Едва ли не той му беше виновен за всичко- че е нещастен, че животът му щеше да е по-лесен ако е син на някой си случаен магьосник. Беше му неудобно, че всички го сочат с пръст. Да, сякаш на баща ти не му беше тъпо, но го преживя човекът. Още щом беше на гара Кинг Крос попита баща си какво аджеба ще си помисли той за него, ако разпределителната шапка го пусне в Слидерин, а Хари най-нормално му каза, че домът няма никакво значение. Обясни му сигурно не за пръв път за Снейп и така нататък, но Албус си знаеше неговото и тайно го хейтеше. Минаха още 3 години и четях, че мнението на Албус за баща му не се подобри и  това вече ми беше малко прекалено, при положение че си намери доста добър приятел още във "Хохуортс експрес" първата година, в лицето на не кой да е, а сина на Малфой- Скорпиус. И видиш ли ти, отрочето на Малфой беше страхотно хлапе, понасяше тирадите на приятеля си, въпреки че хората все още съдеха Малфой задето се е движел със смъртожадните, но и се носеше слух че Скорпиус е всъщност син на Волдемор. На фона на това проблемите на Албус бяха беи кахъри, но по ирония на съдбата детето на Хари  бе ядосано и мрачно като Драко, а детето на Драко беше оптимистично и лъчезарно като Хари. Приятелството им обаче работеше. И двамата ги сочеха с пръст, и двамата нямаха голям шанс за приятелства, и двамата не обичаха куидич (как?!?) и си бяха вълци единаци. Най-голямата глупост в тази книга не беше отношението на Албус към баща му, не. Нов герой, нов характер. ОК. Но това да променят вече съществуващи персонажи ми преля чашата. Някои неща, които Хари каза на сина си. И ще ги назова, защото е  важно, така че ВНИМАНИЕ СПОЙЛЕР. Когато се караха и Хари му каза "Иска ми се да не беше мой син"... *поемам си дълбоко дъх*. Как наистина някой би могъл да падне  толкова ниско и дори за миг да си помисли, че Хари...ХАРИ ПОТЪР...който няма майка и баща...който винаги е харесвал всеки човек, който среща, накрая дори и Драко, може да се ядоса толкова много и да каже на собственото си дете, че не иска той да му е син. Просто нелепо. А Джини просто седеше отстрани и не каза нищо. Джини, която  всички познаваме би го фраснала с тиган през главата, ако Хари каже нещо такова. Кога изобщо Джини си е мълчала за нещо.

Скорпиус

Друг момент, в другото семейство. Нека си спомним Хърмаяни и седемте й години в Хогуортс. Постоянно обект на подигравки и завист. Постоянно обиждана- от Малфой, от  Панси Паркинсон, от Снейп, от Белатрикс и кой ли още не. Та не би ли Хърмаяни възпитала децата си да не правят именно това. Да, ама не. Дъщерята на Рон и Хърмаяни- Роуз бе достойна за роля в "Mean girls". Изобщо не поддържаше връзка с братовчед си Албус, присмиваше му се, правеше си шегичи със Скорпиус. И това беше, когато  благоволеше да им обърне минимално внимание. Аз не видях много родителско присъствие от страна на Хърмаяни, пък какво остава за Рон. Според мен който е писал това  нещо просто е решил, че Рон е абсолютна загуба на време и го е закопал някъде под чехъла на Хърмаяни.

Трето, мислех си че Хари като аврор няма да е пълен дебил. Неговият отдел беше конфискувал нелегален времевърт и го бяха заключили в кабинета на Хърмаяни. Но децата,  ПОДЧЕРТАВАМ четвъртокурсници, успяха да проникнат в министерството на магията и ей така да го откраднат. Вие ще си прочетете защо, ако сте от малкото които още не са  чели книгата. За моя огромна изненада, най-нормалният герой в "Хари Потър и прокълнатото дете" беше Малфой, представете си. Последната капка беше, когато прочетох, че почти във всяко връщане на времето от тези две пешлемета Албус и Скорпиус, Седрик Дигъри беше някакъв мега лош. Като човек от Хафълпаф съм обидена ужасно. Седрик  беше олицетворение на чест и достойнство, нищо не би го направило такъв, какъвто го изкараха в това подобие на книга. Моля ви се, наистина, моля ви се.
 
След един определен момент вече приемах поредната простотия, която ми представяха, защото се бях примирила че явно така ще е. Гъбите, които са яли явно са били силнички. Не знам защо продължават да доят тази крава, и да, никога не съм мислела че ще нарека света на Роулинг "крава", но ето че стигнах и това дъно. Всичко си приключи перфектно, кому бе нужно "20 години по-късно" и  "Фантастични животни"? Но поне във животните имаме Нют Скамандър и Джейкъб Ковалски, тук буквално няма за какво да се хване човек. Мисля тук да прекъсна тирадата.
Смисъл има още много, но така ще разкрия много от този "страхотен" сценарий, а искам сами да му се насладите. И така, приятно четене и успех.

Скот

Във всеки следващ живот (Ревю на "The next together" на Лорън Джеймс)

“All throughout history they had been doing this, finding and loving each other and being ripped apart before they even had a chance to live.”

"The next together" е една книга, която просто знаех че ще обикна. От момента в който съм прочела описанието й (не помня кога точно ще да е било това), ме е пленила.  Има книги, които ти говорят, а гласът на тази бе доста въздействащ. От години я влача и винаги повтарям "Ооо, да. Тази книга звучи много яко." и продължавам да я влача. Допреди 1 седмица. Накрая се наканих и ми се плаче, защото беше перфектна. Има малко пътуване във времето, малко история, има една незабравима любов, която  устоява на времето. Какво повече да искам. А трябва да се има предвид, че в последно време съм станала доста претенциозна за книги.

Малко да разчопля сюжета, за да имате предвид какво се случва. Кейт и Мат/ Катрин и Матю/ Кит и Мат. Все едно и също е, но в различни епохи. Кейт и Матю са от 2039,
Катрин и Матю са от 1745, а Кит и Матю са от 1854. Това не са случайни години. През 1745 избухва въстанието на шотландските Якобити срещу Англия и червените мундири (добре, че бях гледала "Друговремец", защото иначе щях да съм пристрастна за изхода на тази война, а така имах представа за мотивите и на Шотландия, и на Англия).  През 1854 е войната на Кримския полуостров между Русия и Англия, че имаше и действия в наша Варна. Ами 2039? Там вече заплаха е биологично оръжие, създадено в  лаборатория в Англия. Различните версии на Кейт и Матю са изправени пред исторически проблеми от които зависи бъдещето на света, но защо те двамата? Защо продължават  да се връщат? Век след век, конфликт след конфликт? Само за да гледат как се провалят, и как се губят един друг? Каква е голямата цел? Оставям ви сами да разберете.  Сега малко за героите.

 Матю Галоуей. Той ще е пръв, защото определено ми спечели сърцето. Дали беше репортерът Матю, прислужникът Матю или бъдещия млад химик Мат, той си беше съкровище. Леко срамежлив, определено скрита лимонка за шегички, и безкрайно всеотдаен. Във всеки един период на пръв ппоглед изглеждаше затворен, но щом Кейт се сближеше с него,  усмивката никога не слизаше от лицето му. Тя му беше слабост. Дори и той да не знаеше защо, неговото подсъзнание знаеше че тя е много повече, отколкото той помнеше. Ръката му търсеше нейната, сърцето му познаваше нейното по-добре от неговото, а устните му знаеха вкуса на нейните дори и никога да не я беше целувал. Любовта му към  Кейт беше безусловна и той бе готов да умре за нея винаги. Интересното беше, че 3те версии на Матю във времето бяха различни откъм външност, но отвътре си беше все същото меко пандишпандче (както обича да казва Стайлс). Докато Кейт бе някак различна и в емоциите си. Мат се грижеше хем за Катрин, хем за всички останали.

Кат, Катрин, Кейт Галоуей. Да, през времеви план 2019 те са били женени. Имали са живот тривиален като на всички. Ставали са, разменяли са по някоя закачка сутрин, и
са се запътвали към лабораторията, за да си изкарват прехраната като млади учени. Сладурите на отдела. Семейство Галоуей. Кейт, както казах бе различна във всичките си животи. През 1745 бе консервативна бунтарка от елита, която бе във война със себе си дали да избере любовта или семейството си. Кит от 1854 бе несломима и честна  жена, която избра любовта пред предателството. Катрин от 2039 беше любопитна студентка, която искаше да намери истината. Във всеки свой живот изглеждаше еднакво, но  бе различна. Точно обратното на Мат. Както се казва, противоположностите се привличат.

“Matthew hereby declares that Katherine Galloway is retroactively responsible for all embarrassing and painful incidents that have occurred in his life to date. Including, but not limited to, that time he broke his own nose with a tennis racket in eighth grade. KATHERINE’S FAULT.”

Аспект от книгата, който много ми хареса беше това, че много от информацията за миналите им животи се предаваше чрез имейли, писма, бележки закачени на хладилника им,  исторически рапорти, вестници, сайтове, публикации от блогове и други подобни. Изключително сладурско беше да чета мини скандалите на женените Кейт и Матю от 2019г.,  въпреки че на телефона тези бележки ми излизаха с мега малкия шрифт и сигурно вдигнах още 1 диоптър в опит да ги прочета. Четеш си за някакъв спор как Кейт изпивала скъпото какао на Мат, а в следващия момент, когато отидат на работа се забъркват в най-голямата конспирация за времето им. Емоционално влакче на ужасите. 

Та, като заключене, ПРОЧЕТЕТЕ ТАЗИ КНИГА! Героите са огромни сладури, а историята е запленяваща. А и помнете, не мразете шотландците, моля. Тяхната страна от историята е изключително тъжна и несправедлива. За повече инфо за точно този исторически момент, гледайте "Друговремец". Също нещо, което горещо препоръчвам. Хайде сега ви  оставям. Лек ден и приятно четене. 

П.П. Честно, Блогър, какво, защо ми прецакваш така публикациите??? Един абзац в средата, друг вляво...Тук обявявам протеста си срещу актуализациите на приложения!!!

Скот