петък, 30 декември 2016 г.

Когато сирена се влюби (Ревю на "Сирена")


 Здравейте книжни приятели и весели празници! Ето, че е 30 декември и Стайлс реши, че е крайно време да се завърне след няколко месечното си отсъствие от книжната общност и книгите като цяло ( юпиии... представям си как докато пиша това, на заден план се чуват фойерверки). Та, нека се върнем към основното. Реших да сложа край на дългия книжен застой със "Сирена" от Кийра Кас. Изборът ми бе напълно спонтанен и продиктуван само и единствено от корицата, която намирам за изключително нежна и красива. Нарочно не четох предварително ревюта и мнения в Goodreads за да бъде изненадата пълна. 


 Четейки кратката анотация и разбира се, гледайки корицата, очаквах книгата да е нещо като римейк на "Малката русалка Ариел". Но историята се оказа доста различна.  Действието започна някъде към началото на 20 век, където се срещаме с главната героиня Кален, която е на нещо като круиз със семейството си. Те обаче се сблъскват с буря... и сирени. Кален има силно желание за живот и затова е спасена от Океана. Героинята ни обаче е длъжна да се отплати на спасителката си със 100-годишна служба като сирена. От тук нататък действието се развива в настоящето, 80 години по-късно. Кален изпълнява службата си добре и е любимката на Океана. Но, ето че един ден тя среща Акинли. Милият и добродушен Акинли е всичко за което Кален някога е мечтала, но любовта е забранена за сирените.




 
“It was like staring at a piece of art or the stars in the sky. I just had to watch him.
  
  До тук добре. Началото на книгата беше добро и определено подбуждащо интереса. Обаче после, когато преминахме към ежедневието на героите нещата постепенно започнаха да стават леко скучновати. И бе обърнато твърде много внимание на описанието.
  Най-общо казано героите ми допаднаха, а цялата идея на авторката за мистерията около сирените, как се появяват и какви сили притежават я намирам за интересна. Но всичко това някак ми се стори, хмм... недоразвито. И имаше едни такива дребни нещица, които не ми се понравиха и за които ще поговоря по долу.



   Първото от тези нещица беше сладникавостта. Някак си цялата книга лъхаше на нея и на моменти дори тя се преобразуваше в наивност. Второ, нямаше никакъв конфликт. Главните героини буквално живееха под дъгата, печейки пайове и пеейки песни с еднорозите. Надявам се да нямате против метафората ми. Просто през цялото време цареше една такава идилия. И злодея - беше ли злодей или не беше? В началото Океана бе представена в предпоставките да стане такъв, но после и това се оказа не точно така. Не искам да звуча все едно съм за конфликтите или че ги одобрявам, но някак си липсата на какъвто и да е конфликт измежду толкова герои и взаимоотношенията им ми се стори нереалистично и дори леко наивно. Впоследствие разбрах, че това всъщност е първата книга на Кийра Кас, което и до някъде ми обясни съществуването на по-горните неща. 
  
  Да, общо взето това бе краткото ми мнение за "Сирена". Книгата наистина не беше лоша и в предвид, че е дебюта на Кийра Кас бе страхотна. Ако я бях прочела преди няколко години със сигурност щях да остана очарована от нея. Но сега, след като съм чела част от поредицата "Изборът" и съм видяла развитието на авторката, а и да не говорим за всички онези по-динамични и бързо развиващи се истории, "Сирена" ми се стори твърде предвидима. Въпреки това, не мога да не отбележа че историята е изключително нежна и носеща в себе си полъха на Океана (през цялото време докато я четях си мислих за онези безкрайни тропически плажове, с кристално чистите води и белия пясък).
Автор: Стайлс