Нашите приятели

сряда, 4 май 2016 г.

Когато митовете оживеят (Ревю на "Любов под гибелна звезда")



      "Любов под гибелна звезда" е първата книга от едноименната поредица на Джоузефин Анджелини. Преди няколко часа свърших книгата и сега не знам как да събера мислите си, така че да напиша едно що горе сносно ревю. Искам да предупредя, че може да съдържа СПОЙЛЕР.

  
    Хелън Хамулгтън, която живее на малкия остров Нантъкет, е на пръв поглед едно обикновено момиче. Само че, обикновените момичета не притежават супер сили и не бягат свръх бързо. Опитвайки се да живее нормално, доколкото може, Хелън упорито избягва чуждото внимание, докато не се натъква на Лукас Делос - едно от момчетата на мистериозното и богато семейство Делос, което току-що се е преместило от Испания и е в устата на всички жители на острова. Първата среща на Лукас и Хелън всъщност представлява сблъсък в претъпкания училищен коридор, при който тя му се нахвърля в опит да го удуши. Да, правилно ме разбрахте :) От първия миг в който Хелън вижда Лукас, тя изпитва неистов прилив да го убие... В последствие става ясно, че Хелън и Лукас, както и всички останали членове на семейство Делос всъщност са Потомци - полубожества.  Малка препратка: значи след Троянската война се появяват четири династии, всяка свързана с определени божества и герои взели участие във войната. Четирите династии биват прокълнати да се избиват една с друга, чрез този внезапен прилив за убийство, който членовете им получават винаги когато се срещат. Хелън и Лукас обаче, освен, че са от различни династии, се явяват и един вид преродената Елена и Парис. Тяхната любов е обречена - те хем трябва да са заедно, хем не трябва (ще разберете повече ако прочетете книгите).

  “I don’t care how hard being together is, nothing is worse than being apart.”

      

  Понеже обичам историите с древногръцка митология, отдавна бях хвърлила око на тази поредица. За разлика от "Пърси Джаксън", където митологията беше доста точна, тук авторката бе променила доста неща от класическите митове, добавяйки свои елементи в полза на "забранената" любов. ОКЕЙ. В началото когато започнах книгата, ми бе малко странно защото всичко беше в 3-то лице (просто напоследък не бях се натъквала на книги в този стил), но после историята така ме увлече и всичко си дойде на мястото... До един много шокиращ момент... (не искам да издавам затова само ще загатна). Сериозно, Джоузефин Анджелини, защо трябваше да въвеждаш тази "роднинска драма". Разбирам, че трябва да има любовни триъгълници и малко драма, но всичко си вървеше толкова добре и последователно. И за финал не мога да отрека, че книгата ми хареса. Вярно не беше шедьовър, но е интересна и увличаща, а и се чете се бързо предвид големината й.


                     Ето и как си представям Хелън и членовете на семейство Делос

      
     Автор: Стайлс

2 коментара:

  1. От много време се каня на тази книга, че чак бях забравила за нея. Ревюто ти ми напомни и със сигурност ще я включа по-скоро в списъка за четене. Освен това ми стана много интересно за "роднинската драма" :). Хубаво ревю ;)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мерси Мери, радвам се че ревюто ти е харесало :) Надявам се книгата да се хареса и на теб ;)

      Изтриване