сряда, 8 февруари 2017 г.

Миналото ни пречупи (Ревю на "Богът на дребните неща" на Арундати Рой)


   "Богът на дребните неща" на Арундати Рой е една наистина многопластова книга. Изтъкана от години семейна история, и вмъкната в много важен исторически момент за Индия- навлизането на комунизма и отпадането на кастовата система. Тази история разкрива личните човешки ценности на едно семейство, членовете на което са толкова различни едни от други. Арундати умело, и много детайлно, рисува картината представляваща живота на това семейство, живеещо в Айеменем в края на 60тте години. Авторката разказва историята на всеки един герой. 
На изгубилата своята младост в чакане на човек, който няма да се отзове, Беба Кочама. 
На привикналата със съдбата си на майка и малтретирана съпруга, запленена от американска телевизия, Мамачи.
На различната, бунтарката, изгубила правото си на глас в собствения си дом, Аму. Жената, която описва децата си като воденични камъни. Жената, която обръща гръб на живота си, за да обича през нощта мъжа, когото нейните деца обичат през деня. 
Разказва също и за близнаците Еста и Рахел, които са двете страни на една и съща монета. Различни, но еднакви, те са неделима част един от друг. Различни по външност, но не и по душевност. Защото, каквото беше тя, това беше и той. 
Арундати описва гневен, но дълбоко в себе си добър и любящ човек, в лицето на Чако- братът на Аму. Някога разсеян и весел студент в Оксфорд, сега Чако е представен като изгубил единствената си любов човек, живеещ непълноценно. А дъщеря му- Софи Мол става причината за раздора на цялото семейство. 

"Вярно е. Всичко може да се промени само за ден"

   Отделни абзаци прескачат към бъдещето. Бъдеще в което Еста и Рахел вече не са толкова близки, бъдеще което е разрушено само от миналото само за един миг. От безгрижни и оригинални, близнаците израстват неразбрани и затворени в себе си. Носещи многогодишна вина за една грешка, която е била изкривена така, че да ги накара да се пречупят завинаги. 
"Близнаците щяха да пораснат, мъчейки се да намерят начин да живеят с онова, което се е случило. Щяха да се опитват да убедят себе си, че от гледна точка на геологическото време, станалото е незначително събитие. Едно потрепване на окото на Жената-Земя. че и по-лоши неща са се случвали. Че по-лоши неща продължават да се случват. Но нямаше да намерят успокоение в тези мисли."
Със следващия цитат Рой много точно описва неизбежността на животите на близнаците. 
"Хванати в капан вън от собствената им история, неспособни да се върнат назад по своите стъпки, защото следите от стъпките им са били пометени."
   В "Богът на дребните неща" се разглежда темата за любовта- колко силна може да бъде тя, към кого трябва да е насочена и дали е правилна. Дали две деца могат да обичат мъж на когото се гледа като на нещо мръсно и долно? Позволено ли е на една жена да изпитва чувства към мъж, който не е като нея, но я допълва и разбира най-добре от всички? 

"Никоя друга история няма да бъде разказана сякаш е единствената на света"

   Този цитат най-точно описва "Богът на дребните неща". Романът е един колаж от отделни малки истории, толкова неделими една от друга, че дори без една, рой би бил ощетен. Точно малките неща- малките действия, малките решения, привидно незначителните мисли на героите, изграждат тази история. История, която може да мине за поредната трагедия, Арундати подчертава и чрез нея разказва за загубата на невинността, за несбъднатите мечти- истинската трагедия. За това как животът не е в ръцете ни, как всъщност той е управляван от невидимите неща. Как едно малко семейство плава в голямата лодка на живота. Според мен, цялата книга е едно нагледно доказателство за ефекта на пеперудата. Едно малко действие води до друго, то от своя страна причинява трето и така, докато нещо не се случи. Прескачането от минало в бъдеще, говорещите на обратно близнаци, и детайлните описания са само няколко от нещата допринасящи за историята. Добавяйки трагичната съдба на две деца, на една жена, която обича недокосваем мъж, и страданието на героите по живот, който са можели да имат, Арундати Рой написва една много различна и проникновена книга. 
   За заключение ще изкажа мнението си за тази книга с думите на Алекс от Четат ли двама- "Не казвам, че книгата не ми хареса, казвам че не е за мен". Ние сме млади, четем книги в които действието е енергично, бързо, което ни кара да четем страницата за секунди. Тук 80% е описание. Това е талант, но лично на мен ми е доста тегаво да чета подобни книги и такива дъъълги описания много често ги прескачам. Затова имайте едно на ум, преди да започнете "Богът на дребните неща". Приятно четене :)

Автор : Скот   

Няма коментари:

Публикуване на коментар