Кръвта ни е еднаква (Ревю на "Изолация" на Бекс Чан)

Никога, в солидния ми опит като фен на Хари Потър, не си бях представяла, че книга като тази е възможна. Разбира се, това идва от факта, че през повече от това време съм била дете и мнението ми не е било основано на мои заключения. Но тази книга е достъпна, и най-вече за онези, които могат да виждат отвъд стигмите, заложени от самата Джоан Роулинг. Тя самата загатва за възможността книга като "Изолация" да види бял свят в последните минути на "Хари Потър и даровете на смъртта"- там, на гара Кинг Крос. Всичко е възможно, стига да гледаме достатъчно съсредоточено. 

 Бекс Чан е експерт в това. Тя умело ни показва какво има в пукнатините в книгите и филмите, и отговаря на незададените въпроси, онези които подсъзнателно сме питали. Стига, разбира се, ние да приемем вижданията й. Тук ще кажа, че никога не съм се замисляла чак толкова за Драко Малфой. Слидеринец и Малфой. Но реално той е много по-сложен персонаж от това. Не се бях замисляла, че той е натоварен с бремето на толкова древната си фамилия, че е задължен да следва вярванията, които са били като закони- да е в Слидерин, да се движи винаги с най-влиятелните хора, да е на върха и, най-вече, да продължи чистокръвната линия. Не му е бил даден шанс да мисли, покварата на Луциус,витаеща над него постоянно, го е лишила от личен избор и мнение. Замисляйки се по-дълбоко, този живот ми изглежда ужасен, и изключително тъжен. 

В "Изолация" Бекс Чан разгръща възможностите на Малфой, както Дж.К.Р. така и не направи. Действието се развива по времето, когато Хари и Рон се скитат из страната в търсене на хоркрукси, а Хърмаяни е в Хогуортс. А Драко търси закрила от Волдемор, и се връща в училище. При две условия. Без пръчка. И да стои в една единствена стая. Тази на Хърмаяни. Нито една от страните не го иска, но нито Хърмаяни има избор, нито Драко.Бавно, почти летаргично за нас читателите, минават месеци в тази стая. Уж всичко е еднакво всеки ден, а толкова много героите се променят с всяка следваща глава и реплика.

Всичко в тази книга е красиво. Начинът по който е написана, плавността на действието, героите които са в пъти по-детайлно описани, но най-вече умението им да се променят. Всеки по свой начин, борейки се с разбиранията си, терзаейки се, разкъсвайки се, изменяйки се под влиянието на други хора. Започва с Хърмаяни и Драко, да. Но "Изолация" е и за редица още- Луна и Блейз Забини, Тео Нот, за Андромеда и Нарциса Блек, за Тонкс. 

Нещото за което мога да дрънкам с часове е как е поставен и развит въпросът за чистокръвността. Хърмаяни (с думите на Бекс, разбира се) просто разбива убежденията на Драко с едно единствено изречение, вероятно най-въздействащото в цялото произведение, да не кажа най. Брилянтността на Хърмаяни отново беше подчертана, но тук тя имаше и ред слабости, ред болки и причини да е самотна. Празнината в сърцето й, оставена от Хари и Рон бе огромна. За нея помогна Драко. 

Малфой беше съвсем сам, отритнат от "своите", считан за мъртъв от родителите си и принуден да се приюти в училището, което е било свидетел на най-греховните му деяния. А и затворен в една стая с кажи-речи последния човек на земята, който иска да види. Гневен, горделив и приличащ на себе си, с убеждения, които го разкъсваха. За това помогна Хърмаяни. Тя бавно, но ефективно му показа, че всички магьосници са равни, независимо от кръвта във вените им. Че властта не те удовлетворява в края на деня, не топли така като една дума от верен приятел. 

Драко даде на Хърмаяни нещо, което аз лично смятах че тя заслужаваше, но не получи- достоен партньор. Не по-малко интелигентен от нея, й подхождаше, във всеки един елемент. А тя му даде нещо още по-ценно, нещо което той никога не е имал. Любов. Голямото й сърце понесе много удари, но не се затвори за него, колкото и да я отблъскваше той. Напротив, чрез обичта си тя му помогна да стане мъжът, който той винаги е имал силите да бъде. Тя повярва в онази малка, отлично скрита, частица добро в него. 

Това е книга за любовта и приятелството, най-вече- за човек като Малфой, който винаги е дружал с хора, които е използвал, приятелството бе, меко казано, безполезно. Леля му Андромеда се намеси за да му покаже обратното. За изборите по време на война, за цената й- да се разделиш с най-скъпия за теб човек и да не си сигурен дали изобщо ще го видиш отново, или да избягате, но да знаете че това е страхлива постъпка. За невидимия затвор, нарече още "наш ум" и терзанията на които той може да ни подложи във всеки един миг. За добрият пример- как той, макар и за кратко, има силата да промени някого из основи. И за още нещо- за силата на човешкия дух. 

Приятно четене. 

Скот