Нашите приятели

неделя, 17 април 2016 г.

Тя е гравитация (Ревю на "Зазоряване" на Стефани Майър)


Здравейте, това е първото старо ревю, което мястя от стария блог Read ND Watch. Тази поредица от стари ревюта ще носи надпис "Old reviews". 
   Здравейте читатели на блога ни. С колежката ми saycool от известно време си мислим да променим малко стила си на писане и вместо рецензии да започнем да пишем ревюта. Искам и да спомена, че вече ще се подписвам с името mockingjay. И си мисля, че избрах хубава книга да започна. В "Здрач Зазоряване" има много интересни герои, които да разгледам. Естествено не всички, но поне главните + един допълнителен, който ми хареса изключително много. 
   Книгата, която ще ви представя е последната от хитовата поредица "Здрач" на Стефани Майер. Жанрът й е роман и завършва историята за Едуард, Бела и семействата им. Българското издание на книгата се състои от 758 страници, струва 24.90лв. и я издава издателство "Егмонт". В тази четвърта книга авторката представя 2 различни гледни точки- тази на Бела и тази на Джейкъб. Този похват е сравнително нов, но на мен ми харесва изключително много. Според мен така се дава повече перспективност на историята. Действието се развива изцяло във Форкс, като се изключи меденият месец на Бела и Едурд на остров Есме, близо до Рио де Женейро. А сега малко за героите. 
   Първо ще разгледам Бела, защото с нея започна всичко. Признавам, че в началото на книгата ми беше малко досадно да чета опасенията й относно брака, но все пак когато видя Едуард пред олтара всичко се изпари. Все пак го печелеше завинаги. Когато напреднах обаче, взе да ми става все по-интересна и с удоволствие четях нейната гледна точка. Бела наистина бе родена за вампир, както и тя самата каза. 


"So this was different. I was amazing now - to them and to myself. It was like I had been born to be a vampire. The idea made me want to laugh, but it also made me want to sing. I had found my true place in the world, the place I fit, the place I shined." 

Друго доказателство за цитата горе е, че дори докато бе все още човек, Едуард не можеше да проникне в ума й и да прочете мислите й. Това, което ми хареса най-много беше моментът в който реши, че е готова да се жертва, за да спаси хората около себе си. 


"It was not going to be the end of the world. Just the end of the Cullens. The end of Edward, the end of me. I preferred it that way – the last part anyway. I would not live without Edward again; if he was leaving this world, then I would be right behind him."

   Едуард както и в предишните 3 книги си е все така миличък, грижовен, леко старомоден и закрилнически настроен спрямо Бела и семейството си. Независимо, че отново продължаваше да твърди, че е бездушно чудовище, действията му твърдяха обратното. Колкото и да не му харесваше идеята, той се съюзи в върколаците в името на безопасността на семейството му. Затова, според мен поне, се иска доста характер. Също както и Бела беше готов да жертва себе си за всеобщото спасение.

   Джейкъб. Джейкъб върколакът, Джейкъб Алфата, Джейк с болното по Бела сърце, който избяга в Канада, за да потуши болката. От началото до края на книгата у Джейк настъпи драстична промяна. Когато Бела се върна от медения си месец, нашият любим върколак бе разярен, отчаян и тъжен. Най-добрата му приятелка и момичето, което обичаше обаче имаше огромна нужда от него и той пренебрегна собствените си чувства и задължения, за да бъде до нея. Точно тази негова всеотдайност ми хареса най-много. Друг готин момент от книгата беше, когато той се опълчи срещу Сам, заради семейството на врага си и стана Алфа. А когато беляза, слънчицето от втората книга отново засия. 

 "All the lines that held me to my life were sliced apart in swift cuts, like clipping the strings of a bunch of balloons. Everything that made me who I was - my love for the dead girl upstairs, my love for my father, my loyalty to my new pack, the love for my other brothers, my hatred for my enemies, my home, my name, my self - disconnected from me in that second - snip, snip, snip - and floated up into space."

Както Джейк каза във филма би бил всичко за нея- приятел, брат, защитник. В един момент би могъл да бъде добрият, усмихнат и шеговит Джейк, а в другия- свиреп и кръвожаден Алфа, който брани тази, която обича.

   Сега искам да обърна внимание на един герой на който смятам, че не е обърнато достатъчно внимание в книгата. А именно Бенджамин от семейството на Амун от Египет. Сещате се-момчето, което владееше земните елементи. Независимо от дарбата му, той имаше и много силен и интересен характер. Той е бил създаден от Амун и един вид трябваше да му се подчинява поради тази причина. Затова много ми хареса как отстоя позицията си, когато той му нареди да оставят семейство Кълън и да не се замесват в проблемите им. Амун не искаше да влиза в битката с Волтури, но Бенджамин му се опълчи и му каза, че ще се бие заради себе си и за правото да бъде свободен от властта на древния клан вампири.


"It appears I have to win the right to be free."

   Вярно е, че мнението на хората за тази поредица е противоречиво. Вярно е, че в голяма част от книгите Бела се оплаква как не можела без Едуард и как наранявала Джейкъб. Да тези неща ги има. Има сладникави моменти, които в реалния живот не се случват точно така, но пък това е книга. Може би целта на авторката е била такава-да ни откъсне от "реалното" ежедневие и да ни потопи в нереалното, поне за срок от 4 книги. Приятно четене и дано тези нови ревюта ви харесат. 
Автор : Скот

Няма коментари:

Публикуване на коментар