Първата любов не се забравя (Ревю на "Елинор и Парк")

   Здравейте приятели! "Елинор и Парк" е поредната книга от творчеството на Рейнбоу Роуъл с която се запознавам. Признавам, че имах известни колебания относно историята, защото тя така и не успя да допадне на някои от познатите ми читатели. Обаче, противно на очакванията ми, на мен книгата ми хареса. При това много. И определено успя да изкачи авторката няколко стъпала нагоре по стълбицата на любимите ми автори.

  Действието в книгата се развива през 80-те. Освен години без интернет, компютри, смартфони, социални мрежи и тем подобни, това са и времена на предразсъдъци, много от които за жалост се срещат и до ден днешен. Главният герой Парк е наполовина азиатец (полу-кореец по майчина линия ако трябва да сме точни). За разлика от другите полу-азиатци, всички се отнасят добре с Парк и никой не го закача защото семейството му е от дългогодишните в района и всички ги познават и уважават. Парк е твърдо решен да запази този свой "неутралитет" и прави всичко възможно да не се набива много на очи. Стратегията му работи успешно до момента, когато в училищния автобус се качва новото момиче. 
   Елинор е всичко друго освен незабележима - с ръста си и буйната си необуздана червена коса, с дрехите и шантавите си джунджурийки. Поради липсата на място, Елинор е принудена да седне до Парк и с това историята на двамата започва...

“Eleanor was right. She never looked nice. She looked like art, and art wasn't supposed to look nice; it was supposed to make you feel something.”

  Тази книга беше идеалното спасение за меланхоличното настроение, което ме бе налегнало тези дни. Рейнбоу Роуъл е разказала една наистина трогателна история за първата любов и последиците от нея, за тормоза и подигравките в училище, за самооценката, за семейството, което невинаги е такова какво искаме. Чрез главните герои ние успяваме да се докоснем до два напълно различни живота.

От едната страна бе Парк - момчето от задната седалка на автобуса, което обича да чете комикси, да слуша музика и обикновено гледа да е в сянката на другите. Парк който има добро и грижовно семейство, но сякаш се чувстваше неразбран от тях.

 “I want everyone to meet you. You're my favorite person of all time.”

  И Елинор, която би направила всичко за да има нормално семейство и домашен уют. Новото момиче е пълната противоположност на Парк. В началото на книгата, тя не даваше вид да й пука особено много от хорското мнение, но впоследствие се оказа, че това е само фасада. Истинската Елинор не искаше излишно съчувствие и съжаление. Което за мен автоматично я превърна в силна героиня по неин си начин.

“What are the chances you’d ever meet someone like that? he wondered. Someone you could love forever, someone who would forever love you back? And what did you do when that person was born half a world away? The math seemed impossible.”

  И накрая ще завърша с това, което най-много ми хареса в историята: връзката между героите, която всъщност започва още със сядането на Елинор до Парк. Чувствата между двамата се зародиха постепенно: от мълчаливо приятелство и разбирателство, изразяващо се в размяната на комикси и музика, до първата любов. Именно тя накара Елинор и Парк да израснат и да се променят до края на книгата.

 
 "Елинор и Парк" е една сладко-горчива история, която освен че е реална и житейска, е написана по типичния за Рейнбоу Роуъл лек и не натоварващ начин. Сега, след като  прочетох краткото си ревюто, осъзнах че колкото и да се опитвам, никога няма да мога да изкажа/напиша всички онези чувства, които изпитах четейки книгата. Определено при мен "Елинор и Парк" влезе в графата на онези истории, които те докосват и не те оставят, дълго след като си ги прочел.
Автор: Стайлс

Миналото пречи на бъдещето (Ревю на "Грозна любов")

    Здравейте мили мой :) Ето, че вчера официално приключих с прочита на "Ugly Love". И този път Колийн Хувър не ме разочарова, дори напротив, заради книгата се лиших от тъй скъпоценния си сън. Тук е момента да благодаря на невероятния екип на The Diary Of A Book Junkie, които бяха така добри да преведат книгата на български. Като фен на Колийн Хувър, Ви благодаря от все сърце :)

   Историята започва от гледната точна на Тейт, млада жена, която се мести да живее при брат си в Сан Франциско. Още с нанасянето си в апартамента, тя се сблъсква в Майлс - приятел на брат й и съсед. Първата им среща въобще не е приятна и не оставя добри впечатления у Тейт. Впоследствие, опознавайки се, между Майлс и Тейт започват да прехвърчат искри, а привличането между двамата започва да става все по-силно и осезаемо. Накрая двамата се съгласяват да започнат връзка, която да включва само физически контакт. За да избегнат бъдещи усложнения те следват две прости правила:

1. Тейт да не пита за миналото на Майлс.

2. Да не очаква бъдеще с него.

И подобно на романтичните Холивудски комедии, колкото повече време героите започват да прекарват заедно, толкова повече връзката им се усложнява. Тейт започва да иска повече и да се надява да промени Майлс, който пък от своя страна не е готов и затова винаги се отдръпва от нея. Причината е в изпълненото му с болка минало, за което той още не си е простил...

“Love isn't always pretty. Sometimes you spend all your time hoping it'll eventually be something different. Something better. Then, before you know it, you're back to square one, and you lost your heart somewhere along the way.”

  Колийн Хувър е невероятна писателка и аз просто я О. Б. О. Ж. А. В. А. М. :) Не знам как така всяка нейна книга ми харесва дори повече от предходните й и винаги успява да ме докосне. Въпреки че, историите и героите й са привидно обикновени, без грам "фантастично" в себе си, авторката някак винаги успява да вмъкне това чувство на "мистерия" в книгите си, което те кара да продължаваш да четеш ред след ред и да отгръщаш страница след страница, в търсенето на отговори...

  Признавам си, че в някои моменти главният герой - Майлс ме дразнеше изключително много, защото се държеше като пълен з*дник. После, с навлизането ни в историята (и най-вече благодарение на главите от неговата гледна точка) успяхме да разберем причините за поведението му. И дълбоко пазеното му минало.

  Тейт пък бе като хлътнала гимназистка - въпреки онези гореспоменати моменти, тя продължаваше да се връща при него. Защото знаеше, че и той изпитва чувства към нея, и не се отказваше. През цялото време героинята се бе вкопчила в надеждата, че ако не го притиска твърде много, той най-накрая ще се разкрие и ще отвърне на чувствата й.
Въпреки че краят ми бе предвидим, предшестващите го действия бяха добре измислени, без нищо излишно по тях. Затова и четенето премина леко и бързо.

 “But the second she opened her eyes and looked at me, I knew. She was either going to be the death of me . . . or she was going to be the one who finally brought me back to life.”

Ако сте запознати с творчеството на Колийн Хувър и най-вече, ако го харесвате, то задължително трябва да прочетете "Ugly Love". Подобно на останалите романи от Хувър и този изобилства от типичната за нея "страстна" любов, която се сблъсква с миналото и дълбоко пазените му тайни. И всичко това поднесено на читателите по емоционален и загадъчен начин.

Автор: Стайлс

Имало едно време... (Ревю на "Създадена от дим и кост")

 

   Здравейте приятели! Днес реших да ви представя една книга, чието протичане противно на очакванията, ми достави изключително удоволствие.
  "Създадена от дим и кост е първата книга от едноименната поредица на Лейни Тейлър. Историята ни отвежда в Златна Прага, където читателите се запознават с младата и талантлива художничка Кару. Кару е сираче и не знае нищо за произхода си. Като всеки млад човек тя е изправена пред обикновените дилеми на ежедневието - гаджета, домашни и изпити. Но нещата които я правят специална и единствена по рода си, са естествено синята й коса, татуировките които има от както се помни, и мистериозните й рисунки. Оказва се, че странните същества, които са запълнили скицниците й, всъщност съществуват. И са единственото й семейство. Кару им помага като изпълнява малки "поръчения", които включват обикалянето на света. И ето, че Кару се отправя на поредното си пътешествие до Маракеш. Там обаче, този път и предстои една среща, която ще преобърне целият и живот, и ще разкрие тайни от миналото й.
 

Доста неща ми допаднаха, затова няма да си губя времето и направо ще започна да ги изреждам:

• Беше различно. Не съм чела друго от Лейни Тейлър и не знам какъв е стилът при останалите й книги, но тук долових една специфика. Предполагам, че тези от вас които се чели книгата ще ме разберат.

• Сюжета. Определено беше различен. Когато прочетох анотацията си мислех, че това ще е поредната история за борбата между доброто и злото (както е и всъщност) вдъхновена от някоя легенда. За това и ми хареса, че авторката е преплела толкова различни митологични мотиви за да създаде едни изцяло нов свят, специално за историята.

• Трагизма. Признавам, че първите няколко глави ми бяха бавни, скучни и объркващи. После с появата на Акива, историята тръгна в нова посока и просто нямаше как да се откъсна. А през цялото време в атмосферата витаеше една такава трагична нотка.

• Героите. Обичам Зузана. Въобще има ли човек, който е чел книгата и не я обича :) Тук авторката е спазила принципа "най-добрите приятели да са най-готините, най-забавните и т.н." А Кару, с тези нейни паралелни животи които водеше, беше като някоя супер героиня :D  Най-много ми хареса, че Лейни Тейлър така бе описа историята, че всяка от двете враждуващи страни бе права за себе си и действията си.

За финал искам да обобщя, че "Създадена от дим и кост" бе една наистина приятна изненада. Авторката определено има богато въображения. Добре, че има сайтове като pinterest, we heart it, tumblr за да добия представа за някой от нещата. По традиция отдолу ще сложа представата си за героите. 

П.С. Знам, че косата на Кару не е синя, но просто от първия миг в който я видях си казах "Това е Кару. Точка по въпроса" :D

Автор: Стайлс

Тази година ще бъде различно (Ревю на "Сезонът на злополуките")

      Още от първия миг в който видях книгата в издателския план на Егмонт, тя успя да разбуди любопитството ми. Просто преди това не бях чувала нищо за нея, а самата идея ми се стори различна и оригинална.

        Всяка година, през последната седмица на октомври, семейството на 17-годишната Кара преживява "Сезонът на злополуките" - период през който стават податливи на различни инциденти (като се започне от леки наранявания и охлузвания, и се стигне до наистина сериозни и животозастрашаващи злополуки).  В опит да се предпазят от него, те си навличат по няколко ката дрехи, прибират ножовете и всички остри предмети, изключват електрическите уреди и обезопасяват цялата къща. Но уви, колкото и да внимават, злополуки все пак им се случват, било то и малки. И така година след година. Но това което Кара не подозира е, че тази година и предстои един наистина различен сезон...

   Мразя да давам отрицателни оценки, но тази книга леко ме разочарова и не мога да се сдържа. Първо, историята започна толкова обещаващо с цялата тази мистериозност около Елси и безследното й изчезване. И дотам - авторката започна да набляга върху взаимоотношенията на героите. Не че е лошо, но цялата тази първоначална мистерия със сезона (която според мен придаваше уникалността на книгата) и Елси останаха на заден план. Второ - описанията. Авторката се бе справила страхотно с пресъздаването на злокобната Хелоуинска атмосфера, но на някой моменти описанията ми идваха в повечко, а според мен това само излишно проточи действието. Общо взето това е което не ми хареса. За сметка на това не мога да не изразя адмирации към невероятната корица. Даам, 100 пъти по-добра от оригинала :D  

За финал искам да обобщя: книгата беше интересна, мрачна и идеална за периода около Хелоуин. Това, че на мен някой неща не ми допаднаха, не значи че и при вас ще е същото. Пожелавам "Приятно четене"  на тези които мислят да я четат.

Автор: Стайлс

Да се превърнеш в легенда (Ревю на "Легендата")

   

    "Легендата" на  Мари Лу е първата част от трилогия със същото име. Безспорно бестселър, поредицата е преведена на 26 езика. Ако сте фен на "Игрите на глада" или "Дивергенти", то тази книга определено е за вас. Аз лично я прочетох буквално за 24 часа и смея да твърдя, че "Легендата" заслужено си спечели място в топ 10 на любимите ми книги :) Ето накратко за какво се разказва:

 

     Постапокалиптична Америка е разделена на две части: колониите и републиката, които непрекъснато воюват помежду си. Когато навърши 10 години всяко дете трябва да се яви на изпитание където може да получи резултат от 1000 до 1500 точки. Именно резултата е това което определя как ще се развие бъдещето му. 

     Двамата главни герои -  петнадесетгодишните Дей и  Джун на пръв поглед нямат нищо общо помежду си. Роден и израснал в бедните сектори, Дей е най-издирваният престъпник в републиката (не толкова заради престъпленията които е извършил, по-скоро защото никой не може да го хване). За бедните и онеправданите той е типичният "Робин Худ"- опълчва се срещу управниците, ограбва само богатите... Той е легенда. Семейството на Дей го смята за мъртъв, но той тайно ги наглежда и се грижи за тях. 

      Джун произхожда от добро семейство. Когато е била малка, родителите й загиват при автомобилна катастрофа и тя бива отгледана от брат си Метиъс. Истински феномен (единствената която получава маскимален резултат на изпитанието), Джун е смятана за един от най-обещаващите и способни агенти на републиката. Но ето че един ден докато е на смяна капитан Метиъс бива хладнокръвно убит и всички улики сочат към Дей. 

     Джун е готова на всичко за да отмъсти за смъртта на брат си. Дей ще направи всичко за да защити семейството си. Двамата дори и не подозират, че ще открият зловещи тайни, които ще променят предствата им за всичко...

     Това бе кратичкият ми коментар, който писах за книгата преди около две години. Е, от тогава способностите ми за писане се промениха и днес съм решила да напиша едно истинско ревю в което да споделя впечатленията си за тази много любима моя книга.      

    Мари Лу е истински гении. 

  Въпреки че четох книгата отдавна, тя все още поражда толкова много емоции в мен. 

 Всичко в "Легендата" е невероятно: сюжета, героите, преплитането на съдбите им,  напрегнатите моменти  които споделяха, интригите и  предателствата, любовта и приятелствата, а през цялото време в атмосфера витаеше едно такова чувство...

   

 “Each day means a new twenty-four hours. Each day means everything's possible again. You live in the moment, you die in the moment, you take it all one day at a time.”

     
  Историята на Дей и Джун е написана по толкова увлекателен начин. Динамиката и напрежението които присъстват от началото до края на историята ще се харесат на повече от вас. Описанията бяха кратки и точни, да не споменавам и факта, че историята се разказваше и от гледните точки на двамата герои, което за мен също си е голям плюс. Някак си така е по-разнообразно и цветно.

    

 “What a joke! Poor little rich girl's fallen in love with the Republic's most famous criminal.”

 
     
   И двамата главни герои на Мари Лу: изключително умната Джун (смятана за един от най-обещаващите агенти и вярна на републиката) и Дей (престъпникът, който помага на бедните), бяха толкова добре изградени. И двата образа бяха многопластови и земни, раздирани от личните си избори и мечти. Толкова различни и същевременно толкова еднакви. 

 “It's strange being here with you. I hardly know you. But...sometimes it feels like we're the same person born into two different worlds.”

    Ако все още не сте прочели "Легендата" трябва сериозно да се замислите да поправите това час по-скоро. Мари Лу е наистина невероятно талантлива писателка, а "Легендата" е поредица която наистина си заслужава.

Автор: Стайлс

Когато митовете оживеят (Ревю на "Любов под гибелна звезда")

      "Любов под гибелна звезда" е първата книга от едноименната поредица на Джоузефин Анджелини. Преди няколко часа свърших книгата и сега не знам как да събера мислите си, така че да напиша едно що горе сносно ревю. Искам да предупредя, че може да съдържа СПОЙЛЕР.

  

    Хелън Хамулгтън, която живее на малкия остров Нантъкет, е на пръв поглед едно обикновено момиче. Само че, обикновените момичета не притежават супер сили и не бягат свръх бързо. Опитвайки се да живее нормално, доколкото може, Хелън упорито избягва чуждото внимание, докато не се натъква на Лукас Делос - едно от момчетата на мистериозното и богато семейство Делос, което току-що се е преместило от Испания и е в устата на всички жители на острова. Първата среща на Лукас и Хелън всъщност представлява сблъсък в претъпкания училищен коридор, при който тя му се нахвърля в опит да го удуши. Да, правилно ме разбрахте :) От първия миг в който Хелън вижда Лукас, тя изпитва неистов прилив да го убие... В последствие става ясно, че Хелън и Лукас, както и всички останали членове на семейство Делос всъщност са Потомци - полубожества.  Малка препратка: значи след Троянската война се появяват четири династии, всяка свързана с определени божества и герои взели участие във войната. Четирите династии биват прокълнати да се избиват една с друга, чрез този внезапен прилив за убийство, който членовете им получават винаги когато се срещат. Хелън и Лукас обаче, освен, че са от различни династии, се явяват и един вид преродената Елена и Парис. Тяхната любов е обречена - те хем трябва да са заедно, хем не трябва (ще разберете повече ако прочетете книгите).

  “I don’t care how hard being together is, nothing is worse than being apart.”

      

  Понеже обичам историите с древногръцка митология, отдавна бях хвърлила око на тази поредица. За разлика от "Пърси Джаксън", където митологията беше доста точна, тук авторката бе променила доста неща от класическите митове, добавяйки свои елементи в полза на "забранената" любов. ОКЕЙ. В началото когато започнах книгата, ми бе малко странно защото всичко беше в 3-то лице (просто напоследък не бях се натъквала на книги в този стил), но после историята така ме увлече и всичко си дойде на мястото... До един много шокиращ момент... (не искам да издавам затова само ще загатна). Сериозно, Джоузефин Анджелини, защо трябваше да въвеждаш тази "роднинска драма". Разбирам, че трябва да има любовни триъгълници и малко драма, но всичко си вървеше толкова добре и последователно. И за финал не мога да отрека, че книгата ми хареса. Вярно не беше шедьовър, но е интересна и увличаща, а и се чете се бързо предвид големината й.

                     Ето и как си представям Хелън и членовете на семейство Делос

      
     Автор: Стайлс

Един свят на елфи и хора (Ревю на "Двор от рози и бодли")

                                                            

     "Двор от рози и бодли" на  Сара Дж. Маас е първата книга от новата й поредица, озаглавена със същото име. Когато от  Goodreads  разбрах, че книгата ще е нещо като римейк на приказката за "Красавицата и звяра" и прочетох добрите отзиви да нея, я очаквах с такова голямо нетърпение, а веднага щом излезе изтичах до близката книжарница за да си я взема :)

    

     Книгата ни отвежда в един свят на хора и елфи. Главна героиня е 19-годишната Фейрa, която се е загърбила с нелеката задача да се грижи за прехраната на семейството си, предимно ловувайки в близката гора. Един ден, тя случайно убива елф, наказанието за което обикновено е смърт.  Фейра успява да го избегне и да спаси живота си, но в замяна на това е принудена да се отправи към Притиан - царството на елфите. Там тя е затворена в имението на Тамлин - един от висшите елфи. И по традиция, на Фейра ще и предстоят много приключения,  неочаквани обрати, разкрития и така нататък... Ще разберете ако прочетете книгата.

   

   Сега да преминем към същинското ревю. Тази книга сякаш не покри големите очаквания които имах за нея. Въпреки това, не мога да отрека, че ми хареса. Досега не бях чела нищо от Сара Дж. Маас и останах доста впечатлена от стила й на писане - всичко беше толкова детайлно и красиво описано, че на момента се озовах там. Само заради това се струва да се прочете. Ох, как ми се иска да можех да рисувам добре, така че мога да дам воля на въображението си :) Колкото до героите... Те си имаха своите плюсове и минуси. 

“I threw myself into that fire, threw myself into it, into him, and let myself burn.”

  Например Фейра. Смела, борбена, амбициозна, не се страхува да се впусне в битка, непреклонна, държи на близките си,  харесва изкуството и цени красивото... но някак си бе твърде инатлива и твърдоглава. Просто на моменти това нейно не съобразяване с останалите така ме дразнеше. 

 “I was as unburdened as a piece of dandelion fluff, and he was the wind that stirred me about the world.”

     Тамлин пък от своя страна беше смел, загадъчен, добрият войн и управник, човек с принципи, готов на всичко за доброто на хората си. Въпреки, че се превръщаше в звяр, той бе грижовен и мил, което си и пролича най-много в отношението му към Фейра. Абе, типичния романтичен герой :)

                          “I love you,’ he whispered, and kissed my brow. ‘Thorns and all."


   И Рисанд - един от отрицателните герои в книгата. Не мога да не призная, че бе изграден перфектно. От повечето неща които видях в Интернет, разбрах че е допаднал на повечето хора, но на мен така и не ми стана любимец. Просто арогантността му и някой от постъпките му въобще не ми допадат... Може би се дължи и на факта, че аз твърдо си шипвам Тамлин и Фейра, а Рисанд със сигурност ще въведе излишна драма в отношенията им през следващите книги, и хоп любовен триъгълник. :) Сега сериозно, нямам търпение да видя в каква посока ще поеме историята от тук нататък.



    Преди да свърша с ревюто искам да отбележа един интересен факт: оказа се, че Тамлин  всъщност е образ от Келската/Шотландската митология. Още един плюс за Сара Дж. Маас :) Силно се надявам "Двор от рози и бодли" да се хареса и на вас. 
Автор: Стайлс

                                                    Ето и как си представям героите

Една различна Шехерезада (Ревю на "Гневът и зората")

     "Гневът и зората", дебютният роман на Рене Ахдие, е една наистина завладяваща и омагьосваща читателят приказка, поднесена по невероятен начин от първата до последната страница. Вдъхновена от "1001 нощ", историята на Рене Ахдие ни отнася в мистичната и вълшебна атмосфера на Ориента и Близкия Изток. 

       

       Халифът на Хорасан е жесток владетел. Всяка вечер той си взема нова съпруга, а когато зората пукне на другата сутрин, тя бива обесена с копринено въженце. Никой не знае причината поради която младият владетел го прави. От жестокост? За удоволствие? По принуда? От лудост?...

        Готова на всичко за да отмъсти за смъртта на най-добрата си приятелка, младата Шахризад доброволно пожелава да стане следващата съпруга на халифа. Знаейки, че се обрича на смърт, тя планира да омагьоса халифа със своите приказки подобно на Шехерезада. Така, спечелвайки си време, нощ след нощ, приказка след приказка, Шахризад започва да  разбира, че Халид далеч не е такъв за какъвто го представят, а дворецът крие много тайни...

         “This dangerous girl. This captivating beauty.

     This destroyer of worlds and creator of wonder.”

   
   Тази книга наистина е невероятна. Предвид факта, че книгата е вдъхновена от приказките от „1001 нощ“, когато я започнах бях скептична дали ще ми хареса. Не знам защо но просто бях останала с впечатлението, че книгата ще е фокусирана главно върху приказките които Шахризад разказва, а самите Шахризад и Халид ще останат на заден план. Да, ама не :) Разбира се, в книгата имаше няколко приказки, но те по-скоро бяха допълнение към фона на историята. Заключение: това си е една напълно различна история, така че не се чудете дали да я прочетете :)

“Some things exist in our lives for but a brief moment. And we must let them go on to light another sky.”

     Друга важна част от всяка една история са героите. Рене Ахдие се бе справила отлично и с тази задача. Шахризад - красавицата, която омайва всички със своето сладкодумие и чар. Смела, упорита, но също така твърдоглава и общо взето голям инат. Халид - добрия младеж, който вследствие на дадени обстоятелства е станал студен и сдържан, изграждайки бариера около себе си. Историите на второстепенните герои също бяха добре изградени спрямо основната сюжетна линия.

 “You have a beautiful laugh. Like the promise of tomorrow.”

     "Гневът и зората" е от типа книги които имат от всичко по малко - любов и интриги, приятелства и предателства, тайни и напрежение. Не знам как е в оригинал, но ми направи впечатление колко красиво и нетипично е написана. Едно голямо БРАВО на преводача и издателство "Сиела", че издават книгата у нас. И не на последно място искам да благодаря на С. Любов Към Книгите за това, че ми дадоха възможността да спечеля книгата :D Много е трудно да пишеш ревю на любима книга без да се повтаряш и без да издаваш спойлери. Надявам се да съм се справила със задачата :)

                                                   Ето ги и моите Шахризад и Халид
                                       

Автор: Стайлс

Война на Западното крайбрежие (Ревю на "Ангелско нашествие")

    

  "Ангелско нашествие"  е първата книга от поредицата  "Пенрин и Краят на дните" от Сюзън Ий. Премеждията ми с тази книга започнаха преди месец-два, когато ми бе препоръчана от BuzzFeed. После пък, една друга вечер случайно разбрах, че книгата ще се издава в България и така се започна с "голямото" чакане :)

     

       Историята е постапокалиптична. Изминали са шест седмици от ангелското нашествие, което е опустошило света ни. Оцелелите хора са се изпокрили. Никой не смее да излиза защото през деня по улиците върлуват освирепели улични банди, а пък тъмнината на нощите е прикритие за различни създания.

        Главната героиня е 17-годишната Пенрин, която е поела грижата за оцеляването на семейството си, което включва майка й, и по-малката й сестричка - Пейдж. В търсене на по- безопасно място, една вечер те решават да напуснат дома си - досегашното им укритие. По пътя обаче се натъкват на нещо неочаквано, вследствие на което Пейдж бива отвлечена от ангелите. Решена на всичко за да спаси по-малката си сестричка, Пенрин се съюзява с Рафи - ангел който тя спасява след като е бил нападнат и тежко ранен от своите. Заедно те тръгват към останките от Сан Франциско, където се намира ангелското укрепление. С какви премеждия, изненади и обрати ще се сблъскат по пътя ...ще разберете ако прочете книгата :)

     Има книги които буквално те отвяват. Започваш да ги четеш и до такава степен се пристрастяваш, че всеки път си казваш : "Само още една глава, само още една глава" , но никога не се задоволяваш само с нея. Е, тази книга е от точно този тип. 

  Харесах всичко в тази книга. Сюжета беше пълен с екшън и битки, а самата идея на авторката да пише за ангелски апокалипсис ми се стори оригинална и интересна. И разбира се героите... Няма как да не обикнеш героите. 

 “I wonder which will get you killed faster—your loyalty or your stubbornness?

Първо Пенрин - истински боец. Тя е от онзи тип strong женски образи, които никога не ти омръзват. Изключително борбена и смела, готова на всичко за любимите си хора. Плюс това не и липсваше, и чувството за хумор, което беше добре предвид ситуацията. 

  “It is not the gentle kiss of a couple on a first date, nor is it the kiss of a man driven by simple lust. He kisses me with the desperation of a dying man who believes the magic of eternal life is in this kiss.”

          

 И Рафи -другият главен герой. Красив, смел, силен, мистериозен, арогантен и самоуверен, той леко се доближаваше до типичното bad boy в YA литературата.  Не мога да си кривя душата и да не кажа, че двамата с Пенрин образуваха една страхотна двойка  - сладки и забавни. Нямам търпение да видя как ще се развият взаимоотношенията им в следващите книги.

        

За финал искам да благодаря на издателство "Емас" за това, че издават поредицата в България. А ето ги и моите Пенрин и Рафи.

Автор: Стайлс