Първата любов не се забравя (Ревю на "Елинор и Парк")

   Здравейте приятели! "Елинор и Парк" е поредната книга от творчеството на Рейнбоу Роуъл с която се запознавам. Признавам, че имах известни колебания относно историята, защото тя така и не успя да допадне на някои от познатите ми читатели. Обаче, противно на очакванията ми, на мен книгата ми хареса. При това много. И определено успя да изкачи авторката няколко стъпала нагоре по стълбицата на любимите ми автори.

  Действието в книгата се развива през 80-те. Освен години без интернет, компютри, смартфони, социални мрежи и тем подобни, това са и времена на предразсъдъци, много от които за жалост се срещат и до ден днешен. Главният герой Парк е наполовина азиатец (полу-кореец по майчина линия ако трябва да сме точни). За разлика от другите полу-азиатци, всички се отнасят добре с Парк и никой не го закача защото семейството му е от дългогодишните в района и всички ги познават и уважават. Парк е твърдо решен да запази този свой "неутралитет" и прави всичко възможно да не се набива много на очи. Стратегията му работи успешно до момента, когато в училищния автобус се качва новото момиче. 
   Елинор е всичко друго освен незабележима - с ръста си и буйната си необуздана червена коса, с дрехите и шантавите си джунджурийки. Поради липсата на място, Елинор е принудена да седне до Парк и с това историята на двамата започва...

“Eleanor was right. She never looked nice. She looked like art, and art wasn't supposed to look nice; it was supposed to make you feel something.”

  Тази книга беше идеалното спасение за меланхоличното настроение, което ме бе налегнало тези дни. Рейнбоу Роуъл е разказала една наистина трогателна история за първата любов и последиците от нея, за тормоза и подигравките в училище, за самооценката, за семейството, което невинаги е такова какво искаме. Чрез главните герои ние успяваме да се докоснем до два напълно различни живота.

От едната страна бе Парк - момчето от задната седалка на автобуса, което обича да чете комикси, да слуша музика и обикновено гледа да е в сянката на другите. Парк който има добро и грижовно семейство, но сякаш се чувстваше неразбран от тях.

 “I want everyone to meet you. You're my favorite person of all time.”

  И Елинор, която би направила всичко за да има нормално семейство и домашен уют. Новото момиче е пълната противоположност на Парк. В началото на книгата, тя не даваше вид да й пука особено много от хорското мнение, но впоследствие се оказа, че това е само фасада. Истинската Елинор не искаше излишно съчувствие и съжаление. Което за мен автоматично я превърна в силна героиня по неин си начин.

“What are the chances you’d ever meet someone like that? he wondered. Someone you could love forever, someone who would forever love you back? And what did you do when that person was born half a world away? The math seemed impossible.”

  И накрая ще завърша с това, което най-много ми хареса в историята: връзката между героите, която всъщност започва още със сядането на Елинор до Парк. Чувствата между двамата се зародиха постепенно: от мълчаливо приятелство и разбирателство, изразяващо се в размяната на комикси и музика, до първата любов. Именно тя накара Елинор и Парк да израснат и да се променят до края на книгата.

 
 "Елинор и Парк" е една сладко-горчива история, която освен че е реална и житейска, е написана по типичния за Рейнбоу Роуъл лек и не натоварващ начин. Сега, след като  прочетох краткото си ревюто, осъзнах че колкото и да се опитвам, никога няма да мога да изкажа/напиша всички онези чувства, които изпитах четейки книгата. Определено при мен "Елинор и Парк" влезе в графата на онези истории, които те докосват и не те оставят, дълго след като си ги прочел.
Автор: Стайлс

Възможно ли е да се влюбиш в човек, без дори да си го виждал? (Ревю на "Прикачен")

  

 Здравейте приятели! Винаги съм приема Рейнбоу Роуъл за женския вариант на Джон Грийн - книгите й са хит и всички ги четат. След като се запознах първо с "Фенка", а след това и с "Елинор и Парк" започнах да разбирам защо хората толкова ги харесват. Затова и веднага след като се сдобих с новата й книга, се захванах да я чета. Което за мен си е постижение, защото обикновено оставям книгите да "отлежат"преди да ги започна :)

 Действието в "Прикачен" се развива през последните месеци на 1999 година, в навечерието на новото хилядолетие. Линкълн - главния герой, е затворен млад мъж, който се е върнал да живее при майка си след тежка раздяла. Той работи като специалист по Интернет сигурността в ИТ отдела на издателство "Куриер". Въпреки доброто заплащане и многото свободно време, Линкълн не е особено доволен от работата си, главно поради две причини:

1) Работи посред нощ.

2) Работа му включва четенето на чужди имейли.

Всъщност Линкълн не е подозирал, че работата му ще се състои в това да следи дали имейлите на служителите съдържат "забранени" думи и дали не се използват за лична кореспонденция. Тук се появяват Бет и Дженифър. Техните имейли преливат от горе посоченото. Линкълн знае, че трябва да им изпрати предупреждение, но сърце не му дава :D Имейлите между двете приятелките са толкова истински, интересни и забавни, че Линкълн започва да ги чете като начин за развличане докато смяната му свърши. И така имейл след имейл; вечер след вечер, Линкълн започва да се влюбва в Бет. Проблемът, по-точно проблемите са: 

1.Как да кажеш на човека в когото си влюбен, че четеш личната му кореспонденция? 2.Въпросният човек може вече да е зает.

"Прикачен" бе истинска дилема за мен. 90% от книгата ми хареса, но имаше едни 10% които не ми допаднаха или по-точно - подразниха (за тях ще спомена по-долу).

 Първо ще запозна с Бет и Дженифър, другите главни герои след Линкълн. Понеже от анотацията разбрах, че влюбването на Линкълн в Бет ще играе основна роля в историята, все си мислех, че гледните точки на двамата ще се редуват. Да, ама не :) Рейбоу Роуър е избрала да ни представи двете героини само чрез имейлите им. Благодарение на тях ние успяхме да добием представа за животите на двете приятелки. Всъщност те споделяха доста неща помежду си - как са се запознали с половинките си, как са изглеждали в колежа, какви са плановете и мечтите им, от какво се страхуват. Тук е момента да включа, че много ми допаднаха професиите им - редактор и кино критик... Въобще цялата идея за работата в издателство, писането на статии, рецензии и т.н. 

Допадна ми също и това, че в имейлите имаше препратки към различни филми и актьори. Вярно, много от тях бяха неизвестни за мен, но това някак успя да ми предаде по-добре атмосферата на 90-те . И разбира се, Линкълн - главният герой в историята. 

“I want someone whose heart is big enough to hold me.”

  Линкълн бе описан като изключително срамежлив, притеснителен, добродушен и мил. Той бе от типа момчета, които предпочитат да си стоят у дома, играейки на видео игри, вместо да се шляят насам-натам. Това в никакъв случай не го правеше загубеняк, дори напротив, Бет го намираше за "готин по онзи старомоден начин". Най-много от всичко ми допадна неговото постепенно израстване  - от отегчения младеж, който живееше при майка си в началото, и само възхваляваше бившата си приятелка (въпросните 10% които ме дразнеха), той успя да се превърне в независим млад мъж. Един вид, влюбването му в Бет го подтикна към тъй дългоочакваната промяна... Сладурско :D

 “Every woman wants a man who'll fall in love with her soul as well as her body.”

 Мисля, че думата която най-добре описва героите на Рейнбоу Роуъл е... очарователни. Харесах идеята за това, че може да се влюбиш в някой без да си виждал физиката му. Обикновено в YA литературата героите извършват нещо велико на по 15/16 години. Тук, въпреки че героите бяха по-възрастни (добре де, бяха малко по-възрастни, но схванахте идеята) те все още бяха по детински несигурни и тепърва навлизаха в света на възрастните.

 За финал искам да кажа, че ако вече сте запознати с творчеството на Рейнбоу Роуъл задължително трябва да прочетете "Прикачен". Книгата си е в типичния стил на авторката и сигурно ще ви хареса. Относно онези 10%, мисля да ги преглътна. Дължа ги на факта, че това все пак е била първата й книга :)

Автор: Стайлс