Здравейте! Продължавам със следващата книга на Стефъни Пъркинс, която се явява и продължението на "Целувка за Ана" - "Звезди за Лола".
Този път действието се развива в Сан Франциско, а всичко в главната ни героиня е нестандартно (като започнем от визията и облеклото ,
минем през семейството , и стигнем до името на кучето й). Лола обича да прекроява дрехите си, всеки ден е с различна цветна перука и нарича кучето си с чудноватото име - "Господи, Мили Боже".
Освен това тя има няколко скромни желания: първо да отиде на бала облечена като истинска кралица, ако трябва да сме по-точни като
Мария-Антоанета. Второ: родителите й най-после да приемат гаджето й,
който е новоизгряваща рок звезда. И третото и последно желание е
никога, ама никога повече да не се среща с близнаците Бел.
Да си призная, след като останах с такива добри чувства от първата
книга, бях убедена, че тази няма да ми допадне. Спрямо "Целувка на Ана"
анотацията на "Звезди за Лола" хич не звучеше интересна и не пробуди дори и
най-малкия читателски интерес у мен. Точно и затова отлагах толкова
дълго прочитането й. Всъщност сега като се замисля, май от трите книжки
на Стефъни Пъркинс тази ми хареса най-много. Вината за това беше изцяло и
единствено на Лола :)
“I know you aren't perfect. But it's a person's imperfections that make them perfect for someone else.”
Лола. Няма как да не я обикне човек. Толкова щура, цветна, забавна и оригинална. С една дума човек на изкуството :) Толкова различна
от останалите YA героини. Забелязали ли сте как когато четем от гледната точка на даден герой, ние започваме да виждаме нещата през неговите очи и постепенно неговите мисли сякаш стават наши :) При Лола авторката сякаш бе успяла да запази нейната идентичност, въпреки че историята отново бе от нейната гледна точка.
“I don't believe in fashion. I believe in costume. Life is too short to be same person every day.”
От анотацията останах с впечатлението, че близнаците Бел са някакви лоши
момчета, които са тормозили бедничката Лола в началното училище. Затова и се
изненадах когато се появи Крикет. Подобно на Лола и той беше различен,
със своя собствена визия и стил. Поради факта, че Крикет беше изобретател и момче на науката (което се облича стилно) непрекъсната в ума ми изскачаха някакви сравнения между него и Бари Алън от "Светкавицата". Единственото което намерих за недостатък беше онази несигурност която
героите таяха в себе си. Според мен това малко излишно забави нещата, но хей това е прашинка спрямо цялостната история, така че ще го приема :)
Автор: Стайлс
