Митовете се превръщат в реалност (Ревю на "Дете на пустинята" на Олуин Хамилтън)

   "Дете на пустинята" е първият роман, написан от ръката на Олуин Хамилтън. Мисля, че тя се е справила перфектно. Доказателство за това е, че "изядох" книгата за има-няма ден и половина. 

   Амани е родена на грешното място. Тя е по-голяма, по-многопластова от обкръжаващия я свят. Повече от всичко иска да избяга от западналия Дъстуок и да потърси свое място под слънцето- в Изман, столицата на страната. Това е мястото за което за което тя мечтае от ранна детска възраст, което е станало символ на свободата. Но Дъстуок не е място в което лесно се намират пари, особено от момиче. Но Амани притежава необичайно за жена умение- тя владее пистолета, все едно той е продължение на ръката й. Пистолетът е нейният път за бягство. Една вечер тя отива в местния, супер отблъскващ бар, свърталище на пияници и дърти безделници. Има намерението да участва в състезание по стрелба и с наградата да замине. Да, ама не. Защото освен местните, в бара тази вечер има и нов човек- непознат, който е почти толкова добър стрелец, колкото нея. Преструвайки се на мъж, и спечелвайки си прякора "Синеокия Бандит", Амани е на косъм от победата, когато нещата много бързо се обръщат с главата надолу. Тя избягва от масовия бой в нощта, заедно с мистериозния чужденец. След тази си среща, тя е всмукана във вихрушка от събития- нахлуването на армията на султана в града, която търси предател; повторната поява на чужденеца; мигове с татуировки; залавянето на митично пони; бягство от Дъстуок с непознатия, носещ името Джин. Плановете на Амани, макар и поели по различна пътека, следват същата крайна цел- Изман. След като най-нагло приспа Джин в един пустинен бар, нашата бандитка пое към столицата сама. Скоро след като я намери, Джин несъзнателно я направи част от приключението си, включващо джинове, магически понита (буракита), шейпшифтъри, крадци на кожи, бунтовнически организации, армии и малко химия помежду им. Амани само беше чувала за "Въстаналия принц", но ето че пътуването й щеше да я свърже с легендата. Докато четях тази книга, постоянно я сравнявах с "Въглен в пепелта". Единственото предимство на "Дете на пустинята" пред нея бе Амани. Сравнявах я с главната героиня във "Въглен в пепелта"- Лайя и Синеокият Бандит винаги печелеше. Цапната в устата-да. Бойна и жертвоготовна- да. Затова мис Ал' Хиза ми стана любимка от тази книга. 

  

"Не ти ли се е случвало да искаш нещо толкова отчаяно, че желанието да се превърне в нужда? Имам нужда да се измъкна от този град. Така, както имам нужда да дишам"



   Аджинад Ал' Оман бин Изман, за по-кратко Джин, бе тръгнал на мисия. Кой да предположи, че едно дребно и крехко момиче като Амани, първо ще обърка тотално плановете му, а после, без да знае, ще го върне в релсите. По-могъщ от всякога. Семейството и приятелите му се бореха за въпросната мисия, но Джин винаги е предпочитал да пътува, да опознава света, да открива нови усещания. С няколко думи- да бъде свободен, независим. С екзотичния си вид, татуировките и носещия се от него дъх на море (това аз си го измислих, няма такова нещо в книгата), той беше глътката свят от която Амани се нуждаеше. Едно от най-хубавите качества на Джин бяха, че приемаше Амани за равна и, че пускаше много шегички. Естествено не можеше да се мери с мис Базик, но беше достоен противник. Джин беше роден с мощ, но бе избрал да скита по света, да се подвизава под различно име и сам да избира пътя по който да поеме. Това ме накара да го харесвам още повече. 

"Изглеждаш, сякаш си родена от огъня" 
"Ти си тази страна, Амани. Ти си по-жива от каквото и да е по тези земи. Ти си огън и барут, винаги с пръст на спусъка"

   Джин и Амани бяха събрани случайно, но както много хора казват "Няма нищо случайно". Свободолюбиви, добри, жертвоготовни, умни, хитри, добри стрелци- всичко това бяха общи черти, но това което наистина ги свързваше (според мен) беше желанието им да видят страната си свободна. "Дете на пустинята" е една история, която би изглеждала страхотно на големия екран, но и така- мастилена врата към вълшебен свят си беше много хубава. В "Goodreads" й дадох 3 звезди, предимно защото действието се разви твърде бързо. Искаше ми се да почета още, да се насладя още малко на историята. Приятно четене.  
Автор : Скот

По-долу виждате моите Джин и Амани

      Ъпдейт : Днес, на 22.04.2018 имах удоволствието да се срещна лично с авторката и да получа автограф с послание. Sooo happy.  Малко е тъмничка снимката, но не ми се ставаше да цъкна лампата :D

                                                                                                

Нова порция пустинни истории (Ревю на "Дете на пустинята")

    "Дете на пустинята", дебютния роман, на Олуин Хамилтън, е една наистина интересна пустинна история, поднесена ни с много екшън, приключения, митове и вълшебни приказки разказани край огъня :) Книгата е увлекателна и читателят бързо се изгубва в пустинята, благодарение на начина по който авторката е предала арабската атмосфера. Историята ни е представена от гледната точка на Амани Ал’Хиза - младо момиче, твърде независимо за света в който е родено.

       Дъстуок - малък град намиращ се насред пустинята и населяван предимно от пияници, и не чак толкова добри хора, е място където жените нямат права и са длъжни да се съобразява с мъжете. Родена и израснала в него, Амани от малка мечтае да се махне и да открие своето място в света. Както споменах и по-горе, тя просто бе твърде независима и свободолюбива за да се впише в тази обстановка.

“Haven't you ever wanted something so bad that it becomes more than a want? I need to get out of this town. I need it like I need to breathe.”

 
      След случайната (или пък не толкова случайната) намеса на красивия чужденец Джин - който беше нещо като наемник, преследван от войските на султана, Амани най-накрая успява да сбъдне отчаяния си копнеж по тъй дълго желаното си бягство. Двамата вече са свободни, но... интересното едвам сега започва. Между пясъците на пустинята те първа им предстои да се изправят пред редица опасности, куп неочаквани ситуации и разкрития.

                                  “I was a desert girl. I thought I knew heat. I was wrong.”
     

    Когато започнах книгата, имах едно такова усещане, че ще ми хареса и не останах разочарована. Историята се развиваше с такова динамично темпо, че на места авторката направо не ме оставаше да осмисля на спокойствие случилото се до тук, а героите бяха още един плюс към тази книга.

Амани защото беше смела, борбена, импулсивна, винаги готова да се впусне през глава в приключенията, да не говорим, че винаги казваше това което и бе на сърцето. Общо взето как да не я обикне човек.

Джин от друга страна пък беше... хм, мисля, че най-точната дума с която мога да го опиша е мистериозен. Да, точно така... мистериозен. През по-голямата част от книгата почти нищо за него не се знаеше и аз през цялото време не спирах да се питам от къде точно е; какво е семейството му и къде е; къде отива и какви са целите му? Двамата с Амани направиха страхотен тандем, а взаимоотношенията им бързо преминаха от подозрения и закачки до онзи тип силна връзка. Хм, добре че получих отговорите на въпросите си преди края на книгата, в противен случай не знам как щях да издържа до втората :)

         За финал искам да благодаря на издателство Егмонт за това, че издават тази невероятна поредица в България. Стискам палци да се хареса на тези от вас които мислят да я прочетат, както стана при мен.

                                                  А ето ги и моите Амани и Джин

Автор: Стайлс

Днешните избори определят бъдещето ни (Ревю на "Всички наши вчерашни дни" на Кристин Теръл")

   "Всички наши вчерашни дни" е история за времето и пространството, любовта, приятелството и изборите, които понякога са по-големи от нас самите. Лус и Фин са притиснати от обстоятелствата да пораснат преждевременно и да вземат решения, засягащи съществуването на миналото, настоящето и бъдещето, такова каквото са го познавали, и такова каквото искат да бъде. Общият им приятел, Джеймс, се е превърнал от гениален млад учен в луд и вманиачен човек, който е забравил смисъла на думите "доброта" и "човечност". Ситуацията в книгата прескача от бъдеще в минало и обратното. Двамата главни герои израстват и се променят. Те страдат, защото задачата в която са се проваляли десетки пъти и сега ги чака недовършена. Те трябва да убият Джеймс в деня в който е най-уязвим, години преди да се е превърнал в чудовище. Всяко друго действие освен убийство е безсмислено. Фин и Ем са се проваляли преди, по много причини, но основната е че онази нощ, преди 4 години, те не виждат Доктора, а едно обикновено, объркано и изплашено момче, което е техен най-добър приятел. 

 “I tell her she's beautiful and perfect and she's going to be okay. I tell her she doesn't need to change herself to fit in with shallow girls or to matter to someone. I tell her everything I wish I had ever known. I tell her I love her, and I realize as I say it that I love me, too.”

“I've been scared of so much stupid crap in my life. Making a bad grade or not fitting in. God, I was scared of you. And it was all such a waste. None of it matters now that the real scary shit is here.” 

   Ем е главната героиня в книгата и е наш разказвач. В миналото тя е на 16 години, малко прилича на новоизлюпена кифла и е безнадеждно влюбена в Джеймс. А и как няма? Той е на 18, висок, красив, умен, богат и безкрайно добър. Единственото, което Марина иска е да бъде с него. Тя получава този шанс, но на ужасна цена. Всичко, което се случва в рамките на 1 нощ я кара да се усъмни във своите ценности. Ем (първата буква, съкратено от Марина- М, от английски "Ем") от друга страна е тотално различна. Тя е бъдещето, тя помни каква е била и знае какво иска от сегашното си Аз. Приема факта, че за да даде на своето минало Аз шанс, трябва да жертва чувствата на сегашното. В бъдещето тя намира любов и подкрепа в лицето на омразният на Марина Фин. Но Ем не е Марина. Вече не. Ем знае, че няма друг избор, но когато на няколко пъти има шанс да убие Джеймс, тя се колебае, защото знае какво ще причини на Марина- на момичето, което обича Джеймс. Докато четях тази книга, нямаше как да не забележа промяната на главната героиня. От една страна беше напълно различна версия на себе си, но в същото време искаше да спести болката на старото си Аз. 

“But soon we’ll be gone, so this is my last chance.” He gives me a shy little smile. “I love you.” 

 

“It's time you started seeing how great you are, just like you wish Marina could see it. I mean, look at me. I think I'm fantastic.” 

   Фин. Като цяло той не се промени много от минало към бъдеще. Въпреки, че Марина го намираше за повърхностен и неприятен, Ем виждаше истинската му същност. А истинското му Аз винаги си остана непроменено- добър приятел, винаги хладнокръвен що се отнася до напечени ситуации, забавен и всеотдаен. Въпреки, че Марина беше неотлъчно до Джеймс навсякъде, аз смятам че не тя го държеше прав и с всичкия си, а Фин. Всичко се дължеше на това, че Фин бе преживял много, но никога не е парадирал с това. Той се криеше зад маската на саркастично хлапе, което пет пари не дава за нищо, докато под прикритие беше нещо друго. Фин, и от миналото, и от бъдещето, знаеше че що се отнася до момичето в групата, той винаги щеше да е втори. На първо място винаги щеше да стои Джеймс. Разликата беше, че Ем избираше него, а Марина- Джеймс. Сега това сигурно ви звучи като каша, но когато прочетете книгата ще го разберете. 

   Джеймс от миналото и Джеймс от бъдещето нямаха абсолютно нищо общо помежду си. Сякаш Доктора беше изтръгнал истинската си същност и се беше превърнал в куха черупка. Именно в тази разлика се състоеше изпитанието на Фин и Ем- да погледнат Джеймс в очите, да насочат пистолет към главата му и да му кажат, че го правят заради делата на Доктора. Джеймс от миналото беше задръстен млад гений, който искаше да промени света. Намеренията му бяха чисти като вода от планински ручей и не разбра какво се случва, когато непознатите, бъдещи версии на приятелите му се опитаха да го убият. Ще ви кажа обаче, че Джеймс от миналото предопредели изхода на историята. 

   Сигурна съм, че ще чета тази книга отново в бъдеще. В много ревюта на книги се говори за израстване на герои, но във "Всички наши места" това израстване се виждаше повече от ясно. Малка е- ще я прочетете за 2-3 дни. Препоръчвам ви я горещо. Няма да съжалявате. Приятно четене.

Автор : Скот

Ето моите Ем, Фин и Джеймс