Човек и звяр (Ревю на "Скарлет" на Мариса Мейер)

“She did not know that the wolf was a wicked sort of animal, and she was not afraid of him.” 

Скарлет е книга втора от поредицата "Лунните хроники" на Мариса Мейер. Въпреки, че Синдер ми хареса доста, Скарлет беше още по-добра. И това е чудесно- възходяща градация. Героите  бяха по-многопластови, действията им бяха съпроводени от повече емоционалност. А и няма  как да е иначе, героите водеха битка както със зловещата Левана, така и със собствените си страхове и характери. 

Войната е едва в разгара си. Синдер е във федерален затвор, но знае че ако остане там ще стане поредната безименна жертва на лунната кралица и това няма да спаси никой. Нито Източната република, нито Каи. Затова тя бяга от затвора, но не и без да си спечели верен другар- друг съкилийник- капитан Карсуел Трън. Небезизвестен космически бандит шегаджия,  чието его е по-голямо от вселената, но и чието сърце е също толкова широко. Той е буквално трън в задника й, но тя сама си признава (понякога), че компанията му не й не толкова  неприятна, колкото тя го кара да си мисли. Естествено тя разбира всичко за неговите  така наречени подвизи, за това как е откраднал кораба си, как е бил уволнен от армията, но той не знае нищо за нея. Само че тя беше момичето, което случайно го измъкна от затвора, защото нямаше избор. А след това той просто остана с нея. И така- едно неочаквано приятелство. Първото в книгата. Само дето между Луна и Нов Пекин отношенията не са никак приятелски, и принц Кай е на ръба на нервна криза. Левана му диша във врата да хване и  екзекутира Синдер, а той не е никак сигурен че иска това, само дето тя заплашва да избие всичко що мърда, ако той не се подчини. Синдер няма такова намерение, за разочарование на бледата вещица лунитянка. Тя не оставя нищо у себе си, с което да я проследят, а корабът на Трън е инкогнито. Така задачата на Каи се свежда до избора дали да предаде себе си и  чувствата си към Синдер, или цялата Източна република. Междувременно на другия край на  света, едно момиче преживява ужасен кошмар, след като баба й изчезва. Или както Скарлет Беноа смята- бива отвлечена. И всичко това е пряко свързано с нашето момиче-киборг, но  за това по-нататък. Сега малко ще поговоря за главните герои от "Скарлет". 

  “A captain always knows where his ship is. It's like a psychic bond.”

Скарлет Беноа е супер големия пич, хора. Буквално от началото на книгата виждаме, че е  независим младеж, който може да се справя с живота. Работи редом с баба си за местния  бизнес в малкото селце в покрайнините на Тулуза. Само дето след като баба й изчезва, покоят й се нарушава, защото тя е единствената й роднина. Никой не вярва на Скарлет, защото баба й винаги е била леко ексцентрична и хората от града винаги са я гледали малко подозрително. Тъй като не получава помощ от полицията, тя е в безизходица, но после сякаш отговорът буквално връхлита отгоре й. Докато доставя зеленчуци на местното ресторантче, Скарлет се озовава в центъра на разпра, а човекът който я спасява не е местен и е доста подозрителен. По прякор "Вълк", той е запленен от нея от първия миг и й помогна при сбиването в кръчмата.  Независимото разследване на Скарлет я води до незаконен бар за боеве, и кой да види там?  Ами кой друг освен загадъчния си нов познат. Отначало тя изобщо не го харесваше, дори се страхуваше от него, тъй като той собственоръчно преби двойно по-голям от него мъж, но с течение на времето видя че той всъщност e мил и доста срамежлив. Грубостта, която видя в  незаконния бар със сигурност си имаше цел, но целта не беше тя. Когато Скарлет научи, че  всъщност Вълка има информация за баба й, реши да замине с него за Париж и да опита да я  спаси, но той беше категорично против. Грешката му беше, че тя не молеше, тя му казваше какво ще направи. 
Да, тя си имаше едно на ум за него през цялото време, но Вълка оправда всичките й тревоги. Въпреки опасенията й, още от самото начало те си говореха с лекота, без овъртания. Тя споделяше, той слушаше. Това, че той не казваше нищо за себе си беше част от една по- голяма тайна, която той пазеше за да я защити. 

 “I think I realized that I would rather die because I betrayed them, than live because I betrayed you.”

Конспирацията в която се забъркаха съвсем съзнателно се оказа по-голяма, отколкото очакваха. За жалост. Скарлет смяташе, че тъй като баба й е била военна преди време, може би знае  някоя държавна тайна. Но не предполагаше, че е една от ключовите фигури, виновна за  надигащата се война. С Вълка се запътиха към тежка битка, но всъщност се озоваха очи в  очи с цялата армия на Луна. Но нали да е по-интересно. А и по пътя се запознаха със  Синдер и Трън, така че вече не бяха два самотни електрона, ами малка но стабилна армия.  Скарлет като пилот, Синдер- механик, Вълка- силата, а Трън- шегобиеца, и съпротивата беше  готова за война. И тръгнаха. Накъде? Към "Крес" разбира се.

Приятно четене.

Скот