Човек и звяр (Ревю на "Скарлет" на Мариса Мейер)

“She did not know that the wolf was a wicked sort of animal, and she was not afraid of him.” 

Скарлет е книга втора от поредицата "Лунните хроники" на Мариса Мейер. Въпреки, че Синдер ми хареса доста, Скарлет беше още по-добра. И това е чудесно- възходяща градация. Героите  бяха по-многопластови, действията им бяха съпроводени от повече емоционалност. А и няма  как да е иначе, героите водеха битка както със зловещата Левана, така и със собствените си страхове и характери. 

Войната е едва в разгара си. Синдер е във федерален затвор, но знае че ако остане там ще стане поредната безименна жертва на лунната кралица и това няма да спаси никой. Нито Източната република, нито Каи. Затова тя бяга от затвора, но не и без да си спечели верен другар- друг съкилийник- капитан Карсуел Трън. Небезизвестен космически бандит шегаджия,  чието его е по-голямо от вселената, но и чието сърце е също толкова широко. Той е буквално трън в задника й, но тя сама си признава (понякога), че компанията му не й не толкова  неприятна, колкото тя го кара да си мисли. Естествено тя разбира всичко за неговите  така наречени подвизи, за това как е откраднал кораба си, как е бил уволнен от армията, но той не знае нищо за нея. Само че тя беше момичето, което случайно го измъкна от затвора, защото нямаше избор. А след това той просто остана с нея. И така- едно неочаквано приятелство. Първото в книгата. Само дето между Луна и Нов Пекин отношенията не са никак приятелски, и принц Кай е на ръба на нервна криза. Левана му диша във врата да хване и  екзекутира Синдер, а той не е никак сигурен че иска това, само дето тя заплашва да избие всичко що мърда, ако той не се подчини. Синдер няма такова намерение, за разочарование на бледата вещица лунитянка. Тя не оставя нищо у себе си, с което да я проследят, а корабът на Трън е инкогнито. Така задачата на Каи се свежда до избора дали да предаде себе си и  чувствата си към Синдер, или цялата Източна република. Междувременно на другия край на  света, едно момиче преживява ужасен кошмар, след като баба й изчезва. Или както Скарлет Беноа смята- бива отвлечена. И всичко това е пряко свързано с нашето момиче-киборг, но  за това по-нататък. Сега малко ще поговоря за главните герои от "Скарлет". 

  “A captain always knows where his ship is. It's like a psychic bond.”

Скарлет Беноа е супер големия пич, хора. Буквално от началото на книгата виждаме, че е  независим младеж, който може да се справя с живота. Работи редом с баба си за местния  бизнес в малкото селце в покрайнините на Тулуза. Само дето след като баба й изчезва, покоят й се нарушава, защото тя е единствената й роднина. Никой не вярва на Скарлет, защото баба й винаги е била леко ексцентрична и хората от града винаги са я гледали малко подозрително. Тъй като не получава помощ от полицията, тя е в безизходица, но после сякаш отговорът буквално връхлита отгоре й. Докато доставя зеленчуци на местното ресторантче, Скарлет се озовава в центъра на разпра, а човекът който я спасява не е местен и е доста подозрителен. По прякор "Вълк", той е запленен от нея от първия миг и й помогна при сбиването в кръчмата.  Независимото разследване на Скарлет я води до незаконен бар за боеве, и кой да види там?  Ами кой друг освен загадъчния си нов познат. Отначало тя изобщо не го харесваше, дори се страхуваше от него, тъй като той собственоръчно преби двойно по-голям от него мъж, но с течение на времето видя че той всъщност e мил и доста срамежлив. Грубостта, която видя в  незаконния бар със сигурност си имаше цел, но целта не беше тя. Когато Скарлет научи, че  всъщност Вълка има информация за баба й, реши да замине с него за Париж и да опита да я  спаси, но той беше категорично против. Грешката му беше, че тя не молеше, тя му казваше какво ще направи. 
Да, тя си имаше едно на ум за него през цялото време, но Вълка оправда всичките й тревоги. Въпреки опасенията й, още от самото начало те си говореха с лекота, без овъртания. Тя споделяше, той слушаше. Това, че той не казваше нищо за себе си беше част от една по- голяма тайна, която той пазеше за да я защити. 

 “I think I realized that I would rather die because I betrayed them, than live because I betrayed you.”

Конспирацията в която се забъркаха съвсем съзнателно се оказа по-голяма, отколкото очакваха. За жалост. Скарлет смяташе, че тъй като баба й е била военна преди време, може би знае  някоя държавна тайна. Но не предполагаше, че е една от ключовите фигури, виновна за  надигащата се война. С Вълка се запътиха към тежка битка, но всъщност се озоваха очи в  очи с цялата армия на Луна. Но нали да е по-интересно. А и по пътя се запознаха със  Синдер и Трън, така че вече не бяха два самотни електрона, ами малка но стабилна армия.  Скарлет като пилот, Синдер- механик, Вълка- силата, а Трън- шегобиеца, и съпротивата беше  готова за война. И тръгнаха. Накъде? Към "Крес" разбира се.

Приятно четене.

Скот

Машина с чувства (Ревю на "Синдер" на Мариса Мейър)

“I am not human.
I am a cyborg.
I am mechanic.
That's all I am... right?”

Имам чувството, че Стайлс ме кара да прочета тази поредица има-няма от 10-ина години. Естествено, не е толкова, някъде 5-6 може би, но наистина я отлагах много. И съжалявам, наистина. Това, че не харесвам много класическите приказки ме спираше, както ме спираше да гледам OUAT. Тъпа съм, но какво да се прави. "Синдер" ме изненада много приятно. С изключение, че по принцип трябва да е преразказ на Пепеляшка, нямаше никога да позная, ако не беше написано ясно в нета, и когато хората ми го казват. Развиваше се бързо, описанията бяха малко (аз много мразя проточени описания), сюжетът ме хвана още в началото. Като цяло наистина ме спечели. И така, да видим героите. 

Лин Синдер е механик в Нов Пекин. И е получовек, полукиборг. Не че нещо, но хората в новия свят смятаха тези „машини с чувства“ за втора категория живи същества. Бяха си баш роби на хората, всяко семейство си имаше киборзи или андроиди, които май че основно им носеха пари, а бяха подритвани и унижавани. Такава беше и Синдер. Опекунът й, Адри, я смяташе за боклук без стойност, чиято единствена цел бе да носи доход в къщата и да се благодари, че има покрив над главата. И Синдер не се оплакваше. Това ръцете й винаги да са в машинно масло не й пречеше, дори и носеше успокоение. Само дето един ден, принцът на Източната република- Каи влиза в малкия й сервиз и преобръща всичко. Но не беше само той. Един ден, когато Синдер и едната й доведена сестра Пеони отиват на сметището за части, Пеони внезапно открива че е заразена с най-лошата болест, върлуваща по света- летумозисът. Лекарство не съществува, присъдата за заразените е една и съща. Вече казахме, че киборзите са стока втора ръка, тъй че настойничката й Адри с радост я предлага за доброволец в експерименталната програма за намиране на лек, против волята й естествено, с надеждата Синдер да умре (нека си го кажем в прав текст). В лабораториите на Империята Синдер се запознава с доктор Ърланд, който от първия миг крие нещо от нея. 

  “Imagine there was a cure, but finding it would cost you everything. It would completely ruin your life. What would you do?”

Принц Каи е наследник на Източната империя, но на плещите му се стоварва огромен товар, когато баща му се заразява с летумозисът. Болестта напредва изключително бързо и само за седмица баща му е в критично състояние. Съветникът на владетеля започва организирането на коронацията на Каи, въпреки че той едва е приел фактът, че баща му ще умре, и то скоро. Не само за Империята трябва да се тревожи младият Каи, но и за Луна- обвита в мистерия и магия уж колония на Земята. Там царица е загадъчната Ливана- жена за чието влияние се носят легенди. И целта й е една- да завладее Земята, колкото и да се преструва, че иска единствено съюз със Каи и света. Каи обаче няма никакво намерение да сключва брак с такава персона и се хвърля в търсене на отдавна изгубената племенница на Левана- уж убито от царицата момиче, което има право на лунния трон, но опитите му са безрезултатни, защото личният му андроид се разваля, а на него са всичките сведения, които е събрал. И затова той се озовава в сервиза на най-добрия механик в Нов Пекин. Вече знаем кой е той, всъщност тя. Каи не знае нищо за Синдер, нито че тя е полукиборг, нито че е била в лабораториите на доктор Ърланд. Но непринудеността й го привлича, той не се чувства като висша персона в нейно присъствие и това му дава един странен покой. Каи иска да я опознае по-добре, но тя се дърпа- защото е киборг, защото е бедна механичка, защото тя самата е тайна, която би могла да преобърне всичко. 

“He wouldn't even dance with Levana at the stupid ball if he could help it—to hell with diplomacy.”

 

Истинската интрига в Синдер се въртеше около това какво Левана може да стори, ако Каи приеме да сключи брак с нея. Какво би означавало това за Източната република и Земята. Каи трябваше да избира между две злини- да бъде вечно обвързан с жестоката царица и това да значи народът му е да под властта й, но в относителна безопасност. Или да откаже и да обяви пряка война на лунитянката, и така да започне отново военни действия, в свят в който те са били прекратени само преди 120г.  Решението му не беше никак лесно, защото той знаеше, че тя е неискрена и ще пороби всички в мирната му Империя, в мига в който той се ожени за нея. Макар и неопитен, инстинктите му бяха верни. Нещо в контактът му със Синдер му подсказваше, че дори и да се ожени за Левана заради дълга си, пак няма да е удовлетворен, какво остава за щастлив. И в деня на коронацията му, най-важният ден в живота му, решението на проблема само се появи. Страшно, неочаквано, но крайно нужно. Приятно четене.

 
Скот