За любовта (Ревю на "Двор от бодли и рози" на Сара Дж.Маас)

 

   Страховити, смразяващи легенди. Високи, омайни и смъртоносни, безсмъртни създания, властващи над смъртните. Това е неписаният закон, който младата Фейра познава и спазва. Винаги носи нещо желязно, винаги бъди нащрек, не вярвай на нито една тяхна дума ако имаш злощастието да ги срещнеш. Тя обикновено спазва всички тези правила, но подтикната от нечовешки глад тя влиза навътре в гората, там където никой друг не смее, тъй като е близо до "тях". И среща вълк. Привидно само вълк, но Фейра усеща че е нещо повече. Доста повече, нещо древно, могъщо, но миролюбиво. Страхът все пак кара ръката й да пусне ясенова стрела в сърцето му. И така да си навлече цял куп проклятия. 

Може да е било вписано в пророчествата- нейното идване. Може да е било пък случайна прищявка на живота.Не се знае. Но нишката на историята й я среща с Великия господар на пролетта- Тамлин. Той е жестоко окован от древно проклятие, величествен висш елф. Един от седемте господари на Притиан. И той чака, чака спасител, чака изкупление, чака Фейра.Чакал я е дълго време. Но както във всяка приказка- имаи злодей. Не по-малко могъщ от него. Дори всесилен воин като Тамлин е принуден да коленичи и сведе глава пред някой. Фейра ще му помогне гордо да вдигне глава и да изръмжи. Веднъж завинаги да пребори тъмнината, надвиснала над земите им.

 "Be glad ofyourhuman heart, Feyre. Pity those who don't feel anything at all"

 

"Двор от бодли и рози" е сказание най-вече за любов. За всеки вид. За мъчната сестринска любов. За любовта към родител, който се е отказал от теб, но ти от него не. За любовта към природата и нейната, понякога недостъпна, красота. За любовта, която е като лъч светлина в края на много тъмен тунел. За любовта към земята на която си израсъл. За любовта към живота. За така силната любов към живота, която в момент на опасност ни превръща почти в животни. Тази най-първична любов за която се бориш със зъби и нокти. Защото тази история е борба за оцеляване, борба за живот. 

 

"Against slavery, against tyranny, I would gladly go to my death, no matter whose freedom I was defending"

Трябва да кажа, че не очаквах "Двор от бодли и рози" да ми хареса толкова при положение, че я чета толкова време след издаването й. Сиреч, мислех че е тийн книга, а аз вече съм дърта за нея. Имаше някоя друга сладникава реплика, разбира се, но цялостната картина ме смая. Няма какво да се лъжем. 5 звезди. За тези, които са закъснели да я прочетат, не се колебайте. Приятно четене :) 

Скот

Кои са дивогласите (Ревю на "Дивогласи")

  Здравейте! "Дивогласи" е поредната книга, която изядох с кориците. Макар историята на Джейкъб Грей да излезе преди близо година, тя сякаш така и не доби популярността която заслужава. Затова и толкова дълго време я подминавах в книжарниците под претекст, че имам да чета много други книги преди нея. До преди ден, когато я видях на едно репче заедно със списание Браво. Казах си "Е, какво толкова. Ще я започна, пък ако не ми хареса ще я оставя". И така, докато се усетя вече бях прочела книгата.

Коу е момче, което живее на улицата. От осем години той не е виждал и не е чувал нищо за родителите си. Единствения спомен, който има за тях е как те се опитват да го хвърлят от прозореца. Това, което тогава го спасява е ято врани. Те го хващат докато пада и от този момент нататък живота на Коу остава тясно свързан с този на враните. Момчето се разбира отлично с птиците, които са новото му семейство и дори може да разговаря с тях. Буквално. Оказва се, че Коу всъщност е дивоглас - човек, който може да контролира и разговаря с животни от даден вид. Това, което Коу все още не знае е, че далеч не е единствен. А дивогласите биват както добри, така и лоши...

  Ревюто ми ще бъде кратко (защото и книгата не бе от дебелите). Ако сте фен на всички онези YA приключенски фентъзита като "Пърси Джаксън", "Героите на Олимп", "Железният изпит", "Хрониките на кейн"," Стражи на историята" и т.н, то тази книга определено е за вас. 

"Дивогласи" съдържа всичко, което достойно го нарежда измежду горе посочените: историята е поднесена по лек и не натоварващ начин - спокойно може да се чете от всички възрастови групи, действието се развива бързо, а динамиката и напрежението не те напускат от първата до последната страница. Авторът бе избрал да използва "метода" на постепенното разкриване - с всяка следваща глава ние научавахме все повече неща относно миналото на Коу и света на дивогласите. И така, цялостната картинка се сглоби чак на края.

 И разбира се, друга важна част от всяка история са героите. Главният герой Коу е 13-годишно бездомно момче, което всеки ден се бори за оцеляването си. Той дори и не подозира, че е дарбата му да говори с враните всъщност е нещо като супер сила, докато не се среща с други дивогласи. Впоследствие Коу разбира, че е единственият по рода си вранеглас, което го прави много специален.
  И Лидия. Другия главен герой. Умна, директна, добросърдечна, приятелски настроена, смела и наистина любопитна, Лидия "нахлува" в живота на Коу и се впусна без да се замисли в разследването му. И едно малко лирическо отклонение. Ако сте фен на Teen Wolf, предполагам че също като мен ще направите съпоставка между нея и Лидия Мартин. И двете си приличаха по някои неща: червенокоси, умни и борбени героини, готови на всичко за да помогнат на приятелите и семейството си. Пък и двете имаха кученца :D Това дуо бе последвано и от трите врани и верни другари на Коу - Кряк, Мрън и снежнобелия Милки. 

За финал ще обобщя, че "Дивогласи" е една наистина интересна книга. Ако ви се чете нещо изпълнено с приключения и динамика, но същевременно леко и разтоварващо, то тогава "Дивогласи" е идеалната книга за вас.
Автор: Стайлс

Имало едно време... (Ревю на "Създадена от дим и кост")

 

   Здравейте приятели! Днес реших да ви представя една книга, чието протичане противно на очакванията, ми достави изключително удоволствие.
  "Създадена от дим и кост е първата книга от едноименната поредица на Лейни Тейлър. Историята ни отвежда в Златна Прага, където читателите се запознават с младата и талантлива художничка Кару. Кару е сираче и не знае нищо за произхода си. Като всеки млад човек тя е изправена пред обикновените дилеми на ежедневието - гаджета, домашни и изпити. Но нещата които я правят специална и единствена по рода си, са естествено синята й коса, татуировките които има от както се помни, и мистериозните й рисунки. Оказва се, че странните същества, които са запълнили скицниците й, всъщност съществуват. И са единственото й семейство. Кару им помага като изпълнява малки "поръчения", които включват обикалянето на света. И ето, че Кару се отправя на поредното си пътешествие до Маракеш. Там обаче, този път и предстои една среща, която ще преобърне целият и живот, и ще разкрие тайни от миналото й.
 

Доста неща ми допаднаха, затова няма да си губя времето и направо ще започна да ги изреждам:

• Беше различно. Не съм чела друго от Лейни Тейлър и не знам какъв е стилът при останалите й книги, но тук долових една специфика. Предполагам, че тези от вас които се чели книгата ще ме разберат.

• Сюжета. Определено беше различен. Когато прочетох анотацията си мислех, че това ще е поредната история за борбата между доброто и злото (както е и всъщност) вдъхновена от някоя легенда. За това и ми хареса, че авторката е преплела толкова различни митологични мотиви за да създаде едни изцяло нов свят, специално за историята.

• Трагизма. Признавам, че първите няколко глави ми бяха бавни, скучни и объркващи. После с появата на Акива, историята тръгна в нова посока и просто нямаше как да се откъсна. А през цялото време в атмосферата витаеше една такава трагична нотка.

• Героите. Обичам Зузана. Въобще има ли човек, който е чел книгата и не я обича :) Тук авторката е спазила принципа "най-добрите приятели да са най-готините, най-забавните и т.н." А Кару, с тези нейни паралелни животи които водеше, беше като някоя супер героиня :D  Най-много ми хареса, че Лейни Тейлър така бе описа историята, че всяка от двете враждуващи страни бе права за себе си и действията си.

За финал искам да обобщя, че "Създадена от дим и кост" бе една наистина приятна изненада. Авторката определено има богато въображения. Добре, че има сайтове като pinterest, we heart it, tumblr за да добия представа за някой от нещата. По традиция отдолу ще сложа представата си за героите. 

П.С. Знам, че косата на Кару не е синя, но просто от първия миг в който я видях си казах "Това е Кару. Точка по въпроса" :D

Автор: Стайлс

Щура и различна (Ревю на "Звезди за Лола")

    Здравейте! Продължавам със следващата книга на Стефъни Пъркинс, която се явява и продължението на "Целувка за Ана" - "Звезди за Лола".

    Този път действието се развива в Сан Франциско, а всичко в главната ни героиня е нестандартно (като започнем от визията и облеклото , минем през семейството , и стигнем до името на кучето й). Лола обича да прекроява дрехите си, всеки ден е с различна цветна перука и нарича кучето си с чудноватото име - "Господи, Мили Боже". Освен това тя има няколко скромни желания: първо да отиде на бала облечена като истинска кралица, ако трябва да сме по-точни като Мария-Антоанета. Второ: родителите й най-после да приемат гаджето й, който е новоизгряваща рок звезда. И третото  и последно желание е никога, ама никога повече да не се среща с близнаците Бел. 

Да си призная, след като останах с такива добри чувства от първата книга, бях убедена, че тази няма да ми допадне. Спрямо "Целувка на Ана" анотацията на "Звезди за Лола" хич не звучеше интересна и не пробуди дори и най-малкия читателски интерес у мен. Точно и затова отлагах толкова дълго прочитането й. Всъщност сега като се замисля, май от трите книжки на Стефъни Пъркинс тази ми хареса най-много. Вината за това беше изцяло и единствено на Лола :)

“I know you aren't perfect. But it's a person's imperfections that make them perfect for someone else.”

  Лола. Няма как да не я обикне човек. Толкова щура, цветна, забавна и оригинална. С една дума човек на изкуството :) Толкова различна от останалите YA героини. Забелязали ли сте как когато четем от гледната точка на даден герой, ние започваме да виждаме нещата през неговите очи и постепенно неговите мисли сякаш стават наши :) При Лола авторката сякаш бе успяла да запази  нейната идентичност, въпреки че историята отново бе от нейната гледна точка.

  

“I don't believe in fashion. I believe in costume. Life is too short to be same person every day.”

 

  От анотацията останах с впечатлението, че близнаците Бел са някакви лоши момчета, които са тормозили бедничката Лола в началното училище. Затова и се изненадах когато се появи Крикет. Подобно на Лола и той беше различен, със своя собствена визия и стил. Поради факта, че Крикет беше изобретател и момче на науката (което се облича стилно) непрекъсната в ума ми изскачаха някакви сравнения между него  и Бари Алън  от "Светкавицата". Единственото което намерих за недостатък беше онази несигурност която героите таяха в себе си. Според мен това малко излишно забави нещата, но хей това е прашинка спрямо цялостната история, така че ще го приема :) 

 

 За обобщение ще кажа, че "Звезди за Лола" е една много приятна и лека за четене книжка. Може да се прочете и отделно от "Целувка за Ана", но това не е много желателно защото макар и историйките да са напълно отделни, някой от героите но първата се появяват и тук, така че...
Автор: Стайлс

Френско изкушение (Ревю на "Целувка за Ана")

     Мина година преди да се наканя да прочета "Целувка за Ана" на Стефани Пъркинс и още толкова докато реша да й напиша ревю. Дам, за съжаление имам лошия навик невинаги да пиша ревюта след като съм прочела дадена книга :(  Като фен на "магическото", започвайки книгата бях скептично настроена, че ще е "обикновена" и няма да ми хареса и... СГРЕШИХ  :) Книгата е страхотна и определено си струва да се прочете. Препоръчвам я с две ръце на тези от вас, на които им се иска да избягат за малко от скучното и еднообразно ежедневие, четейки нещо свежо, приятно, забавно и разбира се разтоварващо. 

       Париж - столицата на Франция, градът на любовта и влюбените; градът на светлината и романтиката; градът на изяществото и елегантността ; столицата на модата; град изпълнен с изтънченост, аристократизъм и изкуство. Кой не би искал да прекара една година в Париж?...Определено не и на нашата героиня.

      Ана е на 17 години, живее в Атланта и харесва живота си - има работа, страхотни приятели и си пада по едно момче (колегата й от киносалона в който работи). Затова и не е особено въодушевена от идеята на баща си да замине да учи във Франция. И ето че, изведнъж Ана се оказва в Париж, без дори да говори френски. Но живота тук не е толкова лош -  има ароматно кафе, всякакви вкусотии, киносалони на всеки ъгъл, а величествени сгради и криволичещите улички са навсякъде. Ана бързо си намира приятели, в това число и умопомрачително красивият Етиен Сен Клер. Той й показва същността на града и постепенно се превръща в най-добрият й приятел. Но колкото повече приятелството им ги сближа, толкова по-несигурни стават  в чувствата си един към друг. Само че Етиен е вече зает, а ако трябва да сме честни, Ана също. Но в романтичната атмосфера на Париж всичко е възможно... Дали Ана ще получи своята дългоочаквана френска целувка?
 

        “For the two of us, home isn't a place. It is a person. And we are finally home.” 

   За мен тази книга си е истинско бижу. Вярно, на пръв поглед историята не е нещо ново или особено: Ана е нормалното средностатистическо момиче, с което всеки един от нас може да се охарактеризира. Тя постепенно се влюбва в милия и чаровен Етиен Сен Клер - американското момче с британски акцент, което учи във Франция :) Двамата обаче са несигурни и се страхуват да признаят чувствата си. Както вече казах, нищо специално. Но авторката е разказала историята си по толкова приятен и сладурски начин, че няма как читателят да не изпита симпатия и да не стане съпричастен с героите. Другото нещо, което много ми хареса е изключително, ама изключително добре придадената атмосфера. Никога не съм посещавала Париж, но след прочитането на тази книга сякаш бях там. Мисля, че една от основните задачи на книгите е да ни водят на пътешествия из различни места, така че едно огромно браво на Стефани Пъркинс. В тази насока се е справила наистина отлично. За заключение искам за кажа, че "Целувка за Ана" е идеалното лятно четиво, така че не губете време и я прочетете :)
Автор: Стайлс