Когато сирена се влюби (Ревю на "Сирена")

 Здравейте книжни приятели и весели празници! Ето, че е 30 декември и Стайлс реши, че е крайно време да се завърне след няколко месечното си отсъствие от книжната общност и книгите като цяло ( юпиии... представям си как докато пиша това, на заден план се чуват фойерверки). Та, нека се върнем към основното. Реших да сложа край на дългия книжен застой със "Сирена" от Кийра Кас. Изборът ми бе напълно спонтанен и продиктуван само и единствено от корицата, която намирам за изключително нежна и красива. Нарочно не четох предварително ревюта и мнения в Goodreads за да бъде изненадата пълна. 

 Четейки кратката анотация и разбира се, гледайки корицата, очаквах книгата да е нещо като римейк на "Малката русалка Ариел". Но историята се оказа доста различна.  Действието започна някъде към началото на 20 век, където се срещаме с главната героиня Кален, която е на нещо като круиз със семейството си. Те обаче се сблъскват с буря... и сирени. Кален има силно желание за живот и затова е спасена от Океана. Героинята ни обаче е длъжна да се отплати на спасителката си със 100-годишна служба като сирена. От тук нататък действието се развива в настоящето, 80 години по-късно. Кален изпълнява службата си добре и е любимката на Океана. Но, ето че един ден тя среща Акинли. Милият и добродушен Акинли е всичко за което Кален някога е мечтала, но любовта е забранена за сирените.

 

“It was like staring at a piece of art or the stars in the sky. I just had to watch him.”

  

  До тук добре. Началото на книгата беше добро и определено подбуждащо интереса. Обаче после, когато преминахме към ежедневието на героите нещата постепенно започнаха да стават леко скучновати. И бе обърнато твърде много внимание на описанието.

  Най-общо казано героите ми допаднаха, а цялата идея на авторката за мистерията около сирените, как се появяват и какви сили притежават я намирам за интересна. Но всичко това някак ми се стори, хмм... недоразвито. И имаше едни такива дребни нещица, които не ми се понравиха и за които ще поговоря по долу.

   Първото от тези нещица беше сладникавостта. Някак си цялата книга лъхаше на нея и на моменти дори тя се преобразуваше в наивност. Второ, нямаше никакъв конфликт. Главните героини буквално живееха под дъгата, печейки пайове и пеейки песни с еднорозите. Надявам се да нямате против метафората ми. Просто през цялото време цареше една такава идилия. И злодея - беше ли злодей или не беше? В началото Океана бе представена в предпоставките да стане такъв, но после и това се оказа не точно така. Не искам да звуча все едно съм за конфликтите или че ги одобрявам, но някак си липсата на какъвто и да е конфликт измежду толкова герои и взаимоотношенията им ми се стори нереалистично и дори леко наивно. Впоследствие разбрах, че това всъщност е първата книга на Кийра Кас, което и до някъде ми обясни съществуването на по-горните неща. 

  

  Да, общо взето това бе краткото ми мнение за "Сирена". Книгата наистина не беше лоша и в предвид, че е дебюта на Кийра Кас бе страхотна. Ако я бях прочела преди няколко години със сигурност щях да остана очарована от нея. Но сега, след като съм чела част от поредицата "Изборът" и съм видяла развитието на авторката, а и да не говорим за всички онези по-динамични и бързо развиващи се истории, "Сирена" ми се стори твърде предвидима. Въпреки това, не мога да не отбележа че историята е изключително нежна и носеща в себе си полъха на Океана (през цялото време докато я четях си мислих за онези безкрайни тропически плажове, с кристално чистите води и белия пясък).

Автор: Стайлс

Първата любов не се забравя (Ревю на "Елинор и Парк")

   Здравейте приятели! "Елинор и Парк" е поредната книга от творчеството на Рейнбоу Роуъл с която се запознавам. Признавам, че имах известни колебания относно историята, защото тя така и не успя да допадне на някои от познатите ми читатели. Обаче, противно на очакванията ми, на мен книгата ми хареса. При това много. И определено успя да изкачи авторката няколко стъпала нагоре по стълбицата на любимите ми автори.

  Действието в книгата се развива през 80-те. Освен години без интернет, компютри, смартфони, социални мрежи и тем подобни, това са и времена на предразсъдъци, много от които за жалост се срещат и до ден днешен. Главният герой Парк е наполовина азиатец (полу-кореец по майчина линия ако трябва да сме точни). За разлика от другите полу-азиатци, всички се отнасят добре с Парк и никой не го закача защото семейството му е от дългогодишните в района и всички ги познават и уважават. Парк е твърдо решен да запази този свой "неутралитет" и прави всичко възможно да не се набива много на очи. Стратегията му работи успешно до момента, когато в училищния автобус се качва новото момиче. 
   Елинор е всичко друго освен незабележима - с ръста си и буйната си необуздана червена коса, с дрехите и шантавите си джунджурийки. Поради липсата на място, Елинор е принудена да седне до Парк и с това историята на двамата започва...

“Eleanor was right. She never looked nice. She looked like art, and art wasn't supposed to look nice; it was supposed to make you feel something.”

  Тази книга беше идеалното спасение за меланхоличното настроение, което ме бе налегнало тези дни. Рейнбоу Роуъл е разказала една наистина трогателна история за първата любов и последиците от нея, за тормоза и подигравките в училище, за самооценката, за семейството, което невинаги е такова какво искаме. Чрез главните герои ние успяваме да се докоснем до два напълно различни живота.

От едната страна бе Парк - момчето от задната седалка на автобуса, което обича да чете комикси, да слуша музика и обикновено гледа да е в сянката на другите. Парк който има добро и грижовно семейство, но сякаш се чувстваше неразбран от тях.

 “I want everyone to meet you. You're my favorite person of all time.”

  И Елинор, която би направила всичко за да има нормално семейство и домашен уют. Новото момиче е пълната противоположност на Парк. В началото на книгата, тя не даваше вид да й пука особено много от хорското мнение, но впоследствие се оказа, че това е само фасада. Истинската Елинор не искаше излишно съчувствие и съжаление. Което за мен автоматично я превърна в силна героиня по неин си начин.

“What are the chances you’d ever meet someone like that? he wondered. Someone you could love forever, someone who would forever love you back? And what did you do when that person was born half a world away? The math seemed impossible.”

  И накрая ще завърша с това, което най-много ми хареса в историята: връзката между героите, която всъщност започва още със сядането на Елинор до Парк. Чувствата между двамата се зародиха постепенно: от мълчаливо приятелство и разбирателство, изразяващо се в размяната на комикси и музика, до първата любов. Именно тя накара Елинор и Парк да израснат и да се променят до края на книгата.

 
 "Елинор и Парк" е една сладко-горчива история, която освен че е реална и житейска, е написана по типичния за Рейнбоу Роуъл лек и не натоварващ начин. Сега, след като  прочетох краткото си ревюто, осъзнах че колкото и да се опитвам, никога няма да мога да изкажа/напиша всички онези чувства, които изпитах четейки книгата. Определено при мен "Елинор и Парк" влезе в графата на онези истории, които те докосват и не те оставят, дълго след като си ги прочел.
Автор: Стайлс

Кои са дивогласите (Ревю на "Дивогласи")

  Здравейте! "Дивогласи" е поредната книга, която изядох с кориците. Макар историята на Джейкъб Грей да излезе преди близо година, тя сякаш така и не доби популярността която заслужава. Затова и толкова дълго време я подминавах в книжарниците под претекст, че имам да чета много други книги преди нея. До преди ден, когато я видях на едно репче заедно със списание Браво. Казах си "Е, какво толкова. Ще я започна, пък ако не ми хареса ще я оставя". И така, докато се усетя вече бях прочела книгата.

Коу е момче, което живее на улицата. От осем години той не е виждал и не е чувал нищо за родителите си. Единствения спомен, който има за тях е как те се опитват да го хвърлят от прозореца. Това, което тогава го спасява е ято врани. Те го хващат докато пада и от този момент нататък живота на Коу остава тясно свързан с този на враните. Момчето се разбира отлично с птиците, които са новото му семейство и дори може да разговаря с тях. Буквално. Оказва се, че Коу всъщност е дивоглас - човек, който може да контролира и разговаря с животни от даден вид. Това, което Коу все още не знае е, че далеч не е единствен. А дивогласите биват както добри, така и лоши...

  Ревюто ми ще бъде кратко (защото и книгата не бе от дебелите). Ако сте фен на всички онези YA приключенски фентъзита като "Пърси Джаксън", "Героите на Олимп", "Железният изпит", "Хрониките на кейн"," Стражи на историята" и т.н, то тази книга определено е за вас. 

"Дивогласи" съдържа всичко, което достойно го нарежда измежду горе посочените: историята е поднесена по лек и не натоварващ начин - спокойно може да се чете от всички възрастови групи, действието се развива бързо, а динамиката и напрежението не те напускат от първата до последната страница. Авторът бе избрал да използва "метода" на постепенното разкриване - с всяка следваща глава ние научавахме все повече неща относно миналото на Коу и света на дивогласите. И така, цялостната картинка се сглоби чак на края.

 И разбира се, друга важна част от всяка история са героите. Главният герой Коу е 13-годишно бездомно момче, което всеки ден се бори за оцеляването си. Той дори и не подозира, че е дарбата му да говори с враните всъщност е нещо като супер сила, докато не се среща с други дивогласи. Впоследствие Коу разбира, че е единственият по рода си вранеглас, което го прави много специален.
  И Лидия. Другия главен герой. Умна, директна, добросърдечна, приятелски настроена, смела и наистина любопитна, Лидия "нахлува" в живота на Коу и се впусна без да се замисли в разследването му. И едно малко лирическо отклонение. Ако сте фен на Teen Wolf, предполагам че също като мен ще направите съпоставка между нея и Лидия Мартин. И двете си приличаха по някои неща: червенокоси, умни и борбени героини, готови на всичко за да помогнат на приятелите и семейството си. Пък и двете имаха кученца :D Това дуо бе последвано и от трите врани и верни другари на Коу - Кряк, Мрън и снежнобелия Милки. 

За финал ще обобщя, че "Дивогласи" е една наистина интересна книга. Ако ви се чете нещо изпълнено с приключения и динамика, но същевременно леко и разтоварващо, то тогава "Дивогласи" е идеалната книга за вас.
Автор: Стайлс

Магията оживява в Нощният цирк (Ревю на "Нощният цирк")

  Здравейтеее! Научих за съществуването на "Нощният цирк" едва преди няколко месеца. После пък, докато си я добавях в добрия стар Goodreads, разбрах че книгата дори е издадена у нас. Явно последните няколко години съм бляла баирите :D

   Le Cirque des Rêves не е като другите циркове. Освен, че отваря с падането на нощта и затваря с първите лъчи на зората, Le Cirque des Rêves е съставен от множество различни шатри, във всяка от които по едно и също време тече отделно представление. И всичко това на фона на черното, бялото и сивото, които са основните цветове на/в цирка. 

Всяко едно нещо в този цирк е приказно и вълшебно... Като започнем от авангардните му представители и красивите им тоалети, минем през храната и невероятните бели огньове, горящи на територията на цирка, и стигнем до необикновения часовник на входа му. Това, което обаче остава скрито за погледите на хората, е че всъщност циркът служи за арена на двама могъщи илюзионисти, които водят битка/състезание помежду си от както се помнят...

“The circus arrives without warning. No announcements precede it. It is simply there, when yesterday it was not.”

Признавам, че предварително бях прочела няколко ревюта и сравнително знаех какво да очаквам от книгата, особено в лицето на бавното действие и многото детайлни описания. Въпреки това те наистина ми дойдоха в повечко и това бе причината да оценя книгата с три звезди. Сега като се замисля може би на второто четене нещата ще си дойдат на мястото. Така, като не тръпна от вълнение и очакване как ще се развие историята ще мога спокойно да обърна повече внимание на описанията. Които наистина бяха прекрасни и успяха да предадат магнетичната атмосфера на цирка. И най-вече, какво е чувството да си негов посетител.

“People see what they wish to see. And in most cases, what they are told that they see.”

Другото на което искам да обърна внимание бе времето. По принцип авторите използват една, най-много две времеви линии, но Ерин Моргънстърн бе създала нещо напълно различно. Авторката непрекъснато ни показваше различни етапи от 30-годишната (грубо сметната) история на цирка. Благодарение на тези откъснати парченца време, ние научихме повече за причините за създаването на цирка и живота в него. И всичко това ни бе поднесено без строг хронологичен ред - както си в миналото, изведнъж се озоваваш в бъдещето и после авторката пак те връща в миналото. Понеже досега не бях чела подобна книга, това ми направи най-силно впечатление.

“The finest of pleasures are always the unexpected ones.”
 

 

И не на последно място, другото което ми допадна - героите. Книгата бе изпълнена с множество различни герои, но най-главният и единствен герой си оставаше самият цирк. Всички останали просто бяха малко или много свързани с него. Дори и когато героите се бяха отделили от цирка, той пак продължаваше да ръководи животите им. 

Знаех също, че ще има и забранена любовна история. Но някак, останах с впечатлението, че авторката не я бе поставила на толкова централно място в цялата картинка. И според мен това малко я омаловажи. Харесах Марко, Силия и историята им, но много по-интересни например ми бяха Уиджит, Попет и Бейли. Това и бе причината да бързам с прочита - нямах търпение да стигна до техните глави :)

   За финал искам да обобщя, че "Нощният цирк" е една наистина красиво написана и изпълнена с магия приказка. Авторката през цялото време се държи с читателите като с посетители. Дори само и заради това посещение на цирка си струва да прочете книгата. А на тези от вас, които вече са го сторили ще кажа само: "Довиждане, скъпи reveurs" :)

Автор:Стайлс

Миналото пречи на бъдещето (Ревю на "Грозна любов")

    Здравейте мили мой :) Ето, че вчера официално приключих с прочита на "Ugly Love". И този път Колийн Хувър не ме разочарова, дори напротив, заради книгата се лиших от тъй скъпоценния си сън. Тук е момента да благодаря на невероятния екип на The Diary Of A Book Junkie, които бяха така добри да преведат книгата на български. Като фен на Колийн Хувър, Ви благодаря от все сърце :)

   Историята започва от гледната точна на Тейт, млада жена, която се мести да живее при брат си в Сан Франциско. Още с нанасянето си в апартамента, тя се сблъсква в Майлс - приятел на брат й и съсед. Първата им среща въобще не е приятна и не оставя добри впечатления у Тейт. Впоследствие, опознавайки се, между Майлс и Тейт започват да прехвърчат искри, а привличането между двамата започва да става все по-силно и осезаемо. Накрая двамата се съгласяват да започнат връзка, която да включва само физически контакт. За да избегнат бъдещи усложнения те следват две прости правила:

1. Тейт да не пита за миналото на Майлс.

2. Да не очаква бъдеще с него.

И подобно на романтичните Холивудски комедии, колкото повече време героите започват да прекарват заедно, толкова повече връзката им се усложнява. Тейт започва да иска повече и да се надява да промени Майлс, който пък от своя страна не е готов и затова винаги се отдръпва от нея. Причината е в изпълненото му с болка минало, за което той още не си е простил...

“Love isn't always pretty. Sometimes you spend all your time hoping it'll eventually be something different. Something better. Then, before you know it, you're back to square one, and you lost your heart somewhere along the way.”

  Колийн Хувър е невероятна писателка и аз просто я О. Б. О. Ж. А. В. А. М. :) Не знам как така всяка нейна книга ми харесва дори повече от предходните й и винаги успява да ме докосне. Въпреки че, историите и героите й са привидно обикновени, без грам "фантастично" в себе си, авторката някак винаги успява да вмъкне това чувство на "мистерия" в книгите си, което те кара да продължаваш да четеш ред след ред и да отгръщаш страница след страница, в търсенето на отговори...

  Признавам си, че в някои моменти главният герой - Майлс ме дразнеше изключително много, защото се държеше като пълен з*дник. После, с навлизането ни в историята (и най-вече благодарение на главите от неговата гледна точка) успяхме да разберем причините за поведението му. И дълбоко пазеното му минало.

  Тейт пък бе като хлътнала гимназистка - въпреки онези гореспоменати моменти, тя продължаваше да се връща при него. Защото знаеше, че и той изпитва чувства към нея, и не се отказваше. През цялото време героинята се бе вкопчила в надеждата, че ако не го притиска твърде много, той най-накрая ще се разкрие и ще отвърне на чувствата й.
Въпреки че краят ми бе предвидим, предшестващите го действия бяха добре измислени, без нищо излишно по тях. Затова и четенето премина леко и бързо.

 “But the second she opened her eyes and looked at me, I knew. She was either going to be the death of me . . . or she was going to be the one who finally brought me back to life.”

Ако сте запознати с творчеството на Колийн Хувър и най-вече, ако го харесвате, то задължително трябва да прочетете "Ugly Love". Подобно на останалите романи от Хувър и този изобилства от типичната за нея "страстна" любов, която се сблъсква с миналото и дълбоко пазените му тайни. И всичко това поднесено на читателите по емоционален и загадъчен начин.

Автор: Стайлс

Възможно ли е да се влюбиш в човек, без дори да си го виждал? (Ревю на "Прикачен")

  

 Здравейте приятели! Винаги съм приема Рейнбоу Роуъл за женския вариант на Джон Грийн - книгите й са хит и всички ги четат. След като се запознах първо с "Фенка", а след това и с "Елинор и Парк" започнах да разбирам защо хората толкова ги харесват. Затова и веднага след като се сдобих с новата й книга, се захванах да я чета. Което за мен си е постижение, защото обикновено оставям книгите да "отлежат"преди да ги започна :)

 Действието в "Прикачен" се развива през последните месеци на 1999 година, в навечерието на новото хилядолетие. Линкълн - главния герой, е затворен млад мъж, който се е върнал да живее при майка си след тежка раздяла. Той работи като специалист по Интернет сигурността в ИТ отдела на издателство "Куриер". Въпреки доброто заплащане и многото свободно време, Линкълн не е особено доволен от работата си, главно поради две причини:

1) Работи посред нощ.

2) Работа му включва четенето на чужди имейли.

Всъщност Линкълн не е подозирал, че работата му ще се състои в това да следи дали имейлите на служителите съдържат "забранени" думи и дали не се използват за лична кореспонденция. Тук се появяват Бет и Дженифър. Техните имейли преливат от горе посоченото. Линкълн знае, че трябва да им изпрати предупреждение, но сърце не му дава :D Имейлите между двете приятелките са толкова истински, интересни и забавни, че Линкълн започва да ги чете като начин за развличане докато смяната му свърши. И така имейл след имейл; вечер след вечер, Линкълн започва да се влюбва в Бет. Проблемът, по-точно проблемите са: 

1.Как да кажеш на човека в когото си влюбен, че четеш личната му кореспонденция? 2.Въпросният човек може вече да е зает.

"Прикачен" бе истинска дилема за мен. 90% от книгата ми хареса, но имаше едни 10% които не ми допаднаха или по-точно - подразниха (за тях ще спомена по-долу).

 Първо ще запозна с Бет и Дженифър, другите главни герои след Линкълн. Понеже от анотацията разбрах, че влюбването на Линкълн в Бет ще играе основна роля в историята, все си мислех, че гледните точки на двамата ще се редуват. Да, ама не :) Рейбоу Роуър е избрала да ни представи двете героини само чрез имейлите им. Благодарение на тях ние успяхме да добием представа за животите на двете приятелки. Всъщност те споделяха доста неща помежду си - как са се запознали с половинките си, как са изглеждали в колежа, какви са плановете и мечтите им, от какво се страхуват. Тук е момента да включа, че много ми допаднаха професиите им - редактор и кино критик... Въобще цялата идея за работата в издателство, писането на статии, рецензии и т.н. 

Допадна ми също и това, че в имейлите имаше препратки към различни филми и актьори. Вярно, много от тях бяха неизвестни за мен, но това някак успя да ми предаде по-добре атмосферата на 90-те . И разбира се, Линкълн - главният герой в историята. 

“I want someone whose heart is big enough to hold me.”

  Линкълн бе описан като изключително срамежлив, притеснителен, добродушен и мил. Той бе от типа момчета, които предпочитат да си стоят у дома, играейки на видео игри, вместо да се шляят насам-натам. Това в никакъв случай не го правеше загубеняк, дори напротив, Бет го намираше за "готин по онзи старомоден начин". Най-много от всичко ми допадна неговото постепенно израстване  - от отегчения младеж, който живееше при майка си в началото, и само възхваляваше бившата си приятелка (въпросните 10% които ме дразнеха), той успя да се превърне в независим млад мъж. Един вид, влюбването му в Бет го подтикна към тъй дългоочакваната промяна... Сладурско :D

 “Every woman wants a man who'll fall in love with her soul as well as her body.”

 Мисля, че думата която най-добре описва героите на Рейнбоу Роуъл е... очарователни. Харесах идеята за това, че може да се влюбиш в някой без да си виждал физиката му. Обикновено в YA литературата героите извършват нещо велико на по 15/16 години. Тук, въпреки че героите бяха по-възрастни (добре де, бяха малко по-възрастни, но схванахте идеята) те все още бяха по детински несигурни и тепърва навлизаха в света на възрастните.

 За финал искам да кажа, че ако вече сте запознати с творчеството на Рейнбоу Роуъл задължително трябва да прочетете "Прикачен". Книгата си е в типичния стил на авторката и сигурно ще ви хареса. Относно онези 10%, мисля да ги преглътна. Дължа ги на факта, че това все пак е била първата й книга :)

Автор: Стайлс

Кръвта ми е червена (Ревю на "Алена кралица")

     Здравейте, приятели! Тези от вас, които следят блога, сигурно са забелязали, че напоследък със Скот не сме много активни, за което се извиняваме. Просто това лято ние е доста натоварено. Днес реших да напиша ревю на една много любима моя книга, а именно "Алена кралица" :)

    Света, в който ни въвежда Виктория Айвярд, е разделен според цвета на кръвта: сребърна и червена. Сребърните са надарени със свръх сили. Мислещи се за богове, те са поробили обикновените Червените. Те са управниците, те са аристокрацията и елита. 

    17-годишната Мер Бароу е червена и като такава е длъжна да е смирена, и да се подчинява на Сребърните. Тук е момента да спомена, че има закон според който всеки 18-годишен трябва да има работа. В противен случай е длъжен да отиде на фронта, където го очаква сигурна смърт.  За съжаление Мер я бива най-много в едно нещо - краденето. Времето изтича и тя вече е приела съдбата си. Но тогава една серия от неочаквани събития и осигуряват така желаната работа, при това в двореца. Там обаче, пред очите на всички, Мер открива, че притежава сили. Но как е възможно като тя е червена? Решено да потули историята, кралското семейство приобщава Мер към себе си. И така подобно на Пепеляшка, от обикновено момиче, главната ни героиня става принцеса. Но за разлика от Пепеляшка, на Мер и предстои да се сблъска с не бляскавата страна на двореца - интригите и лъжите.

“In the fairy tales, the poor girl smiles when she becomes a princess. Right now, I don't know if I'll ever smile again.”

  

   Предполагам, че повечето от вас са чели книгата и затова ще бъда кратка. Започнах "Алена кралица" основно заради цялата тази работа с дворцовите интриги. Просто тогава бях на такава вълна, а всички говореха толкова положителни неща за нея. В началото историята не ме впечатли особено. После обаче, зачитайки се, така ме грабна, че без да се усетя вече бях на края. И края. Този финал разби сърцето ми. Знаех, че в книгата ще има "plot twist" и някакво предателство, просто не очаквах да е баш този човек.

     И сега съвсем малко за героите. Мер беше малко наивна, но остана вярна на себе си. Въпреки че беше заобиколена от разкош, тя не забрави коя е и от къде е. Колкото и да я притискаха, тя не се отрече от семейството си и Червените. 

                                 “I'm a Red girl in a sea of Silvers"

    Аз съм от читателите които трябва да шипват нещо. В началото авторката ни запозна първо с Кал. Постепенно, Кал остана настрана, а звездата на брат му Мейвън изгря :D Не знам за вас, но аз останах с впечатлението, че това наблягане на Мейвън беше целенасочено. Ех, тези триъгълници :) Нарочно или не, това при мен проработи и Мейвън ми стана любимец.

                    “Flame and shadow. One cannot exist without the other.”

   Не искам да издавам спойлери, затова ще спра до тук. Историята ми хареса и нямам търпение да видя как ще се развият нещата от тук нататък. Намерих и едно гифче, което идеално описва чувствата ми след прочита на тази книга.

 Даам, особено след като разбрах, че последната е планирана за 2018 (това му гадното на новите поредици ) А иначе това е представата ми за героите.

                                                  
Автор: Стайлс

Тази година ще бъде различно (Ревю на "Сезонът на злополуките")

      Още от първия миг в който видях книгата в издателския план на Егмонт, тя успя да разбуди любопитството ми. Просто преди това не бях чувала нищо за нея, а самата идея ми се стори различна и оригинална.

        Всяка година, през последната седмица на октомври, семейството на 17-годишната Кара преживява "Сезонът на злополуките" - период през който стават податливи на различни инциденти (като се започне от леки наранявания и охлузвания, и се стигне до наистина сериозни и животозастрашаващи злополуки).  В опит да се предпазят от него, те си навличат по няколко ката дрехи, прибират ножовете и всички остри предмети, изключват електрическите уреди и обезопасяват цялата къща. Но уви, колкото и да внимават, злополуки все пак им се случват, било то и малки. И така година след година. Но това което Кара не подозира е, че тази година и предстои един наистина различен сезон...

   Мразя да давам отрицателни оценки, но тази книга леко ме разочарова и не мога да се сдържа. Първо, историята започна толкова обещаващо с цялата тази мистериозност около Елси и безследното й изчезване. И дотам - авторката започна да набляга върху взаимоотношенията на героите. Не че е лошо, но цялата тази първоначална мистерия със сезона (която според мен придаваше уникалността на книгата) и Елси останаха на заден план. Второ - описанията. Авторката се бе справила страхотно с пресъздаването на злокобната Хелоуинска атмосфера, но на някой моменти описанията ми идваха в повечко, а според мен това само излишно проточи действието. Общо взето това е което не ми хареса. За сметка на това не мога да не изразя адмирации към невероятната корица. Даам, 100 пъти по-добра от оригинала :D  

За финал искам да обобщя: книгата беше интересна, мрачна и идеална за периода около Хелоуин. Това, че на мен някой неща не ми допаднаха, не значи че и при вас ще е същото. Пожелавам "Приятно четене"  на тези които мислят да я четат.

Автор: Стайлс

Да се превърнеш в легенда (Ревю на "Легендата")

   

    "Легендата" на  Мари Лу е първата част от трилогия със същото име. Безспорно бестселър, поредицата е преведена на 26 езика. Ако сте фен на "Игрите на глада" или "Дивергенти", то тази книга определено е за вас. Аз лично я прочетох буквално за 24 часа и смея да твърдя, че "Легендата" заслужено си спечели място в топ 10 на любимите ми книги :) Ето накратко за какво се разказва:

 

     Постапокалиптична Америка е разделена на две части: колониите и републиката, които непрекъснато воюват помежду си. Когато навърши 10 години всяко дете трябва да се яви на изпитание където може да получи резултат от 1000 до 1500 точки. Именно резултата е това което определя как ще се развие бъдещето му. 

     Двамата главни герои -  петнадесетгодишните Дей и  Джун на пръв поглед нямат нищо общо помежду си. Роден и израснал в бедните сектори, Дей е най-издирваният престъпник в републиката (не толкова заради престъпленията които е извършил, по-скоро защото никой не може да го хване). За бедните и онеправданите той е типичният "Робин Худ"- опълчва се срещу управниците, ограбва само богатите... Той е легенда. Семейството на Дей го смята за мъртъв, но той тайно ги наглежда и се грижи за тях. 

      Джун произхожда от добро семейство. Когато е била малка, родителите й загиват при автомобилна катастрофа и тя бива отгледана от брат си Метиъс. Истински феномен (единствената която получава маскимален резултат на изпитанието), Джун е смятана за един от най-обещаващите и способни агенти на републиката. Но ето че един ден докато е на смяна капитан Метиъс бива хладнокръвно убит и всички улики сочат към Дей. 

     Джун е готова на всичко за да отмъсти за смъртта на брат си. Дей ще направи всичко за да защити семейството си. Двамата дори и не подозират, че ще открият зловещи тайни, които ще променят предствата им за всичко...

     Това бе кратичкият ми коментар, който писах за книгата преди около две години. Е, от тогава способностите ми за писане се промениха и днес съм решила да напиша едно истинско ревю в което да споделя впечатленията си за тази много любима моя книга.      

    Мари Лу е истински гении. 

  Въпреки че четох книгата отдавна, тя все още поражда толкова много емоции в мен. 

 Всичко в "Легендата" е невероятно: сюжета, героите, преплитането на съдбите им,  напрегнатите моменти  които споделяха, интригите и  предателствата, любовта и приятелствата, а през цялото време в атмосфера витаеше едно такова чувство...

   

 “Each day means a new twenty-four hours. Each day means everything's possible again. You live in the moment, you die in the moment, you take it all one day at a time.”

     
  Историята на Дей и Джун е написана по толкова увлекателен начин. Динамиката и напрежението които присъстват от началото до края на историята ще се харесат на повече от вас. Описанията бяха кратки и точни, да не споменавам и факта, че историята се разказваше и от гледните точки на двамата герои, което за мен също си е голям плюс. Някак си така е по-разнообразно и цветно.

    

 “What a joke! Poor little rich girl's fallen in love with the Republic's most famous criminal.”

 
     
   И двамата главни герои на Мари Лу: изключително умната Джун (смятана за един от най-обещаващите агенти и вярна на републиката) и Дей (престъпникът, който помага на бедните), бяха толкова добре изградени. И двата образа бяха многопластови и земни, раздирани от личните си избори и мечти. Толкова различни и същевременно толкова еднакви. 

 “It's strange being here with you. I hardly know you. But...sometimes it feels like we're the same person born into two different worlds.”

    Ако все още не сте прочели "Легендата" трябва сериозно да се замислите да поправите това час по-скоро. Мари Лу е наистина невероятно талантлива писателка, а "Легендата" е поредица която наистина си заслужава.

Автор: Стайлс

Когато митовете оживеят (Ревю на "Любов под гибелна звезда")

      "Любов под гибелна звезда" е първата книга от едноименната поредица на Джоузефин Анджелини. Преди няколко часа свърших книгата и сега не знам как да събера мислите си, така че да напиша едно що горе сносно ревю. Искам да предупредя, че може да съдържа СПОЙЛЕР.

  

    Хелън Хамулгтън, която живее на малкия остров Нантъкет, е на пръв поглед едно обикновено момиче. Само че, обикновените момичета не притежават супер сили и не бягат свръх бързо. Опитвайки се да живее нормално, доколкото може, Хелън упорито избягва чуждото внимание, докато не се натъква на Лукас Делос - едно от момчетата на мистериозното и богато семейство Делос, което току-що се е преместило от Испания и е в устата на всички жители на острова. Първата среща на Лукас и Хелън всъщност представлява сблъсък в претъпкания училищен коридор, при който тя му се нахвърля в опит да го удуши. Да, правилно ме разбрахте :) От първия миг в който Хелън вижда Лукас, тя изпитва неистов прилив да го убие... В последствие става ясно, че Хелън и Лукас, както и всички останали членове на семейство Делос всъщност са Потомци - полубожества.  Малка препратка: значи след Троянската война се появяват четири династии, всяка свързана с определени божества и герои взели участие във войната. Четирите династии биват прокълнати да се избиват една с друга, чрез този внезапен прилив за убийство, който членовете им получават винаги когато се срещат. Хелън и Лукас обаче, освен, че са от различни династии, се явяват и един вид преродената Елена и Парис. Тяхната любов е обречена - те хем трябва да са заедно, хем не трябва (ще разберете повече ако прочетете книгите).

  “I don’t care how hard being together is, nothing is worse than being apart.”

      

  Понеже обичам историите с древногръцка митология, отдавна бях хвърлила око на тази поредица. За разлика от "Пърси Джаксън", където митологията беше доста точна, тук авторката бе променила доста неща от класическите митове, добавяйки свои елементи в полза на "забранената" любов. ОКЕЙ. В началото когато започнах книгата, ми бе малко странно защото всичко беше в 3-то лице (просто напоследък не бях се натъквала на книги в този стил), но после историята така ме увлече и всичко си дойде на мястото... До един много шокиращ момент... (не искам да издавам затова само ще загатна). Сериозно, Джоузефин Анджелини, защо трябваше да въвеждаш тази "роднинска драма". Разбирам, че трябва да има любовни триъгълници и малко драма, но всичко си вървеше толкова добре и последователно. И за финал не мога да отрека, че книгата ми хареса. Вярно не беше шедьовър, но е интересна и увличаща, а и се чете се бързо предвид големината й.

                     Ето и как си представям Хелън и членовете на семейство Делос

      
     Автор: Стайлс

Един свят на елфи и хора (Ревю на "Двор от рози и бодли")

                                                            

     "Двор от рози и бодли" на  Сара Дж. Маас е първата книга от новата й поредица, озаглавена със същото име. Когато от  Goodreads  разбрах, че книгата ще е нещо като римейк на приказката за "Красавицата и звяра" и прочетох добрите отзиви да нея, я очаквах с такова голямо нетърпение, а веднага щом излезе изтичах до близката книжарница за да си я взема :)

    

     Книгата ни отвежда в един свят на хора и елфи. Главна героиня е 19-годишната Фейрa, която се е загърбила с нелеката задача да се грижи за прехраната на семейството си, предимно ловувайки в близката гора. Един ден, тя случайно убива елф, наказанието за което обикновено е смърт.  Фейра успява да го избегне и да спаси живота си, но в замяна на това е принудена да се отправи към Притиан - царството на елфите. Там тя е затворена в имението на Тамлин - един от висшите елфи. И по традиция, на Фейра ще и предстоят много приключения,  неочаквани обрати, разкрития и така нататък... Ще разберете ако прочетете книгата.

   

   Сега да преминем към същинското ревю. Тази книга сякаш не покри големите очаквания които имах за нея. Въпреки това, не мога да отрека, че ми хареса. Досега не бях чела нищо от Сара Дж. Маас и останах доста впечатлена от стила й на писане - всичко беше толкова детайлно и красиво описано, че на момента се озовах там. Само заради това се струва да се прочете. Ох, как ми се иска да можех да рисувам добре, така че мога да дам воля на въображението си :) Колкото до героите... Те си имаха своите плюсове и минуси. 

“I threw myself into that fire, threw myself into it, into him, and let myself burn.”

  Например Фейра. Смела, борбена, амбициозна, не се страхува да се впусне в битка, непреклонна, държи на близките си,  харесва изкуството и цени красивото... но някак си бе твърде инатлива и твърдоглава. Просто на моменти това нейно не съобразяване с останалите така ме дразнеше. 

 “I was as unburdened as a piece of dandelion fluff, and he was the wind that stirred me about the world.”

     Тамлин пък от своя страна беше смел, загадъчен, добрият войн и управник, човек с принципи, готов на всичко за доброто на хората си. Въпреки, че се превръщаше в звяр, той бе грижовен и мил, което си и пролича най-много в отношението му към Фейра. Абе, типичния романтичен герой :)

                          “I love you,’ he whispered, and kissed my brow. ‘Thorns and all."


   И Рисанд - един от отрицателните герои в книгата. Не мога да не призная, че бе изграден перфектно. От повечето неща които видях в Интернет, разбрах че е допаднал на повечето хора, но на мен така и не ми стана любимец. Просто арогантността му и някой от постъпките му въобще не ми допадат... Може би се дължи и на факта, че аз твърдо си шипвам Тамлин и Фейра, а Рисанд със сигурност ще въведе излишна драма в отношенията им през следващите книги, и хоп любовен триъгълник. :) Сега сериозно, нямам търпение да видя в каква посока ще поеме историята от тук нататък.



    Преди да свърша с ревюто искам да отбележа един интересен факт: оказа се, че Тамлин  всъщност е образ от Келската/Шотландската митология. Още един плюс за Сара Дж. Маас :) Силно се надявам "Двор от рози и бодли" да се хареса и на вас. 
Автор: Стайлс

                                                    Ето и как си представям героите

Една различна Шехерезада (Ревю на "Гневът и зората")

     "Гневът и зората", дебютният роман на Рене Ахдие, е една наистина завладяваща и омагьосваща читателят приказка, поднесена по невероятен начин от първата до последната страница. Вдъхновена от "1001 нощ", историята на Рене Ахдие ни отнася в мистичната и вълшебна атмосфера на Ориента и Близкия Изток. 

       

       Халифът на Хорасан е жесток владетел. Всяка вечер той си взема нова съпруга, а когато зората пукне на другата сутрин, тя бива обесена с копринено въженце. Никой не знае причината поради която младият владетел го прави. От жестокост? За удоволствие? По принуда? От лудост?...

        Готова на всичко за да отмъсти за смъртта на най-добрата си приятелка, младата Шахризад доброволно пожелава да стане следващата съпруга на халифа. Знаейки, че се обрича на смърт, тя планира да омагьоса халифа със своите приказки подобно на Шехерезада. Така, спечелвайки си време, нощ след нощ, приказка след приказка, Шахризад започва да  разбира, че Халид далеч не е такъв за какъвто го представят, а дворецът крие много тайни...

         “This dangerous girl. This captivating beauty.

     This destroyer of worlds and creator of wonder.”

   
   Тази книга наистина е невероятна. Предвид факта, че книгата е вдъхновена от приказките от „1001 нощ“, когато я започнах бях скептична дали ще ми хареса. Не знам защо но просто бях останала с впечатлението, че книгата ще е фокусирана главно върху приказките които Шахризад разказва, а самите Шахризад и Халид ще останат на заден план. Да, ама не :) Разбира се, в книгата имаше няколко приказки, но те по-скоро бяха допълнение към фона на историята. Заключение: това си е една напълно различна история, така че не се чудете дали да я прочетете :)

“Some things exist in our lives for but a brief moment. And we must let them go on to light another sky.”

     Друга важна част от всяка една история са героите. Рене Ахдие се бе справила отлично и с тази задача. Шахризад - красавицата, която омайва всички със своето сладкодумие и чар. Смела, упорита, но също така твърдоглава и общо взето голям инат. Халид - добрия младеж, който вследствие на дадени обстоятелства е станал студен и сдържан, изграждайки бариера около себе си. Историите на второстепенните герои също бяха добре изградени спрямо основната сюжетна линия.

 “You have a beautiful laugh. Like the promise of tomorrow.”

     "Гневът и зората" е от типа книги които имат от всичко по малко - любов и интриги, приятелства и предателства, тайни и напрежение. Не знам как е в оригинал, но ми направи впечатление колко красиво и нетипично е написана. Едно голямо БРАВО на преводача и издателство "Сиела", че издават книгата у нас. И не на последно място искам да благодаря на С. Любов Към Книгите за това, че ми дадоха възможността да спечеля книгата :D Много е трудно да пишеш ревю на любима книга без да се повтаряш и без да издаваш спойлери. Надявам се да съм се справила със задачата :)

                                                   Ето ги и моите Шахризад и Халид
                                       

Автор: Стайлс

Война на Западното крайбрежие (Ревю на "Ангелско нашествие")

    

  "Ангелско нашествие"  е първата книга от поредицата  "Пенрин и Краят на дните" от Сюзън Ий. Премеждията ми с тази книга започнаха преди месец-два, когато ми бе препоръчана от BuzzFeed. После пък, една друга вечер случайно разбрах, че книгата ще се издава в България и така се започна с "голямото" чакане :)

     

       Историята е постапокалиптична. Изминали са шест седмици от ангелското нашествие, което е опустошило света ни. Оцелелите хора са се изпокрили. Никой не смее да излиза защото през деня по улиците върлуват освирепели улични банди, а пък тъмнината на нощите е прикритие за различни създания.

        Главната героиня е 17-годишната Пенрин, която е поела грижата за оцеляването на семейството си, което включва майка й, и по-малката й сестричка - Пейдж. В търсене на по- безопасно място, една вечер те решават да напуснат дома си - досегашното им укритие. По пътя обаче се натъкват на нещо неочаквано, вследствие на което Пейдж бива отвлечена от ангелите. Решена на всичко за да спаси по-малката си сестричка, Пенрин се съюзява с Рафи - ангел който тя спасява след като е бил нападнат и тежко ранен от своите. Заедно те тръгват към останките от Сан Франциско, където се намира ангелското укрепление. С какви премеждия, изненади и обрати ще се сблъскат по пътя ...ще разберете ако прочете книгата :)

     Има книги които буквално те отвяват. Започваш да ги четеш и до такава степен се пристрастяваш, че всеки път си казваш : "Само още една глава, само още една глава" , но никога не се задоволяваш само с нея. Е, тази книга е от точно този тип. 

  Харесах всичко в тази книга. Сюжета беше пълен с екшън и битки, а самата идея на авторката да пише за ангелски апокалипсис ми се стори оригинална и интересна. И разбира се героите... Няма как да не обикнеш героите. 

 “I wonder which will get you killed faster—your loyalty or your stubbornness?

Първо Пенрин - истински боец. Тя е от онзи тип strong женски образи, които никога не ти омръзват. Изключително борбена и смела, готова на всичко за любимите си хора. Плюс това не и липсваше, и чувството за хумор, което беше добре предвид ситуацията. 

  “It is not the gentle kiss of a couple on a first date, nor is it the kiss of a man driven by simple lust. He kisses me with the desperation of a dying man who believes the magic of eternal life is in this kiss.”

          

 И Рафи -другият главен герой. Красив, смел, силен, мистериозен, арогантен и самоуверен, той леко се доближаваше до типичното bad boy в YA литературата.  Не мога да си кривя душата и да не кажа, че двамата с Пенрин образуваха една страхотна двойка  - сладки и забавни. Нямам търпение да видя как ще се развият взаимоотношенията им в следващите книги.

        

За финал искам да благодаря на издателство "Емас" за това, че издават поредицата в България. А ето ги и моите Пенрин и Рафи.

Автор: Стайлс