Първата любов не се забравя (Ревю на "Елинор и Парк")

   Здравейте приятели! "Елинор и Парк" е поредната книга от творчеството на Рейнбоу Роуъл с която се запознавам. Признавам, че имах известни колебания относно историята, защото тя така и не успя да допадне на някои от познатите ми читатели. Обаче, противно на очакванията ми, на мен книгата ми хареса. При това много. И определено успя да изкачи авторката няколко стъпала нагоре по стълбицата на любимите ми автори.

  Действието в книгата се развива през 80-те. Освен години без интернет, компютри, смартфони, социални мрежи и тем подобни, това са и времена на предразсъдъци, много от които за жалост се срещат и до ден днешен. Главният герой Парк е наполовина азиатец (полу-кореец по майчина линия ако трябва да сме точни). За разлика от другите полу-азиатци, всички се отнасят добре с Парк и никой не го закача защото семейството му е от дългогодишните в района и всички ги познават и уважават. Парк е твърдо решен да запази този свой "неутралитет" и прави всичко възможно да не се набива много на очи. Стратегията му работи успешно до момента, когато в училищния автобус се качва новото момиче. 
   Елинор е всичко друго освен незабележима - с ръста си и буйната си необуздана червена коса, с дрехите и шантавите си джунджурийки. Поради липсата на място, Елинор е принудена да седне до Парк и с това историята на двамата започва...

“Eleanor was right. She never looked nice. She looked like art, and art wasn't supposed to look nice; it was supposed to make you feel something.”

  Тази книга беше идеалното спасение за меланхоличното настроение, което ме бе налегнало тези дни. Рейнбоу Роуъл е разказала една наистина трогателна история за първата любов и последиците от нея, за тормоза и подигравките в училище, за самооценката, за семейството, което невинаги е такова какво искаме. Чрез главните герои ние успяваме да се докоснем до два напълно различни живота.

От едната страна бе Парк - момчето от задната седалка на автобуса, което обича да чете комикси, да слуша музика и обикновено гледа да е в сянката на другите. Парк който има добро и грижовно семейство, но сякаш се чувстваше неразбран от тях.

 “I want everyone to meet you. You're my favorite person of all time.”

  И Елинор, която би направила всичко за да има нормално семейство и домашен уют. Новото момиче е пълната противоположност на Парк. В началото на книгата, тя не даваше вид да й пука особено много от хорското мнение, но впоследствие се оказа, че това е само фасада. Истинската Елинор не искаше излишно съчувствие и съжаление. Което за мен автоматично я превърна в силна героиня по неин си начин.

“What are the chances you’d ever meet someone like that? he wondered. Someone you could love forever, someone who would forever love you back? And what did you do when that person was born half a world away? The math seemed impossible.”

  И накрая ще завърша с това, което най-много ми хареса в историята: връзката между героите, която всъщност започва още със сядането на Елинор до Парк. Чувствата между двамата се зародиха постепенно: от мълчаливо приятелство и разбирателство, изразяващо се в размяната на комикси и музика, до първата любов. Именно тя накара Елинор и Парк да израснат и да се променят до края на книгата.

 
 "Елинор и Парк" е една сладко-горчива история, която освен че е реална и житейска, е написана по типичния за Рейнбоу Роуъл лек и не натоварващ начин. Сега, след като  прочетох краткото си ревюто, осъзнах че колкото и да се опитвам, никога няма да мога да изкажа/напиша всички онези чувства, които изпитах четейки книгата. Определено при мен "Елинор и Парк" влезе в графата на онези истории, които те докосват и не те оставят, дълго след като си ги прочел.
Автор: Стайлс

Кои са дивогласите (Ревю на "Дивогласи")

  Здравейте! "Дивогласи" е поредната книга, която изядох с кориците. Макар историята на Джейкъб Грей да излезе преди близо година, тя сякаш така и не доби популярността която заслужава. Затова и толкова дълго време я подминавах в книжарниците под претекст, че имам да чета много други книги преди нея. До преди ден, когато я видях на едно репче заедно със списание Браво. Казах си "Е, какво толкова. Ще я започна, пък ако не ми хареса ще я оставя". И така, докато се усетя вече бях прочела книгата.

Коу е момче, което живее на улицата. От осем години той не е виждал и не е чувал нищо за родителите си. Единствения спомен, който има за тях е как те се опитват да го хвърлят от прозореца. Това, което тогава го спасява е ято врани. Те го хващат докато пада и от този момент нататък живота на Коу остава тясно свързан с този на враните. Момчето се разбира отлично с птиците, които са новото му семейство и дори може да разговаря с тях. Буквално. Оказва се, че Коу всъщност е дивоглас - човек, който може да контролира и разговаря с животни от даден вид. Това, което Коу все още не знае е, че далеч не е единствен. А дивогласите биват както добри, така и лоши...

  Ревюто ми ще бъде кратко (защото и книгата не бе от дебелите). Ако сте фен на всички онези YA приключенски фентъзита като "Пърси Джаксън", "Героите на Олимп", "Железният изпит", "Хрониките на кейн"," Стражи на историята" и т.н, то тази книга определено е за вас. 

"Дивогласи" съдържа всичко, което достойно го нарежда измежду горе посочените: историята е поднесена по лек и не натоварващ начин - спокойно може да се чете от всички възрастови групи, действието се развива бързо, а динамиката и напрежението не те напускат от първата до последната страница. Авторът бе избрал да използва "метода" на постепенното разкриване - с всяка следваща глава ние научавахме все повече неща относно миналото на Коу и света на дивогласите. И така, цялостната картинка се сглоби чак на края.

 И разбира се, друга важна част от всяка история са героите. Главният герой Коу е 13-годишно бездомно момче, което всеки ден се бори за оцеляването си. Той дори и не подозира, че е дарбата му да говори с враните всъщност е нещо като супер сила, докато не се среща с други дивогласи. Впоследствие Коу разбира, че е единственият по рода си вранеглас, което го прави много специален.
  И Лидия. Другия главен герой. Умна, директна, добросърдечна, приятелски настроена, смела и наистина любопитна, Лидия "нахлува" в живота на Коу и се впусна без да се замисли в разследването му. И едно малко лирическо отклонение. Ако сте фен на Teen Wolf, предполагам че също като мен ще направите съпоставка между нея и Лидия Мартин. И двете си приличаха по някои неща: червенокоси, умни и борбени героини, готови на всичко за да помогнат на приятелите и семейството си. Пък и двете имаха кученца :D Това дуо бе последвано и от трите врани и верни другари на Коу - Кряк, Мрън и снежнобелия Милки. 

За финал ще обобщя, че "Дивогласи" е една наистина интересна книга. Ако ви се чете нещо изпълнено с приключения и динамика, но същевременно леко и разтоварващо, то тогава "Дивогласи" е идеалната книга за вас.
Автор: Стайлс

Магията оживява в Нощният цирк (Ревю на "Нощният цирк")

  Здравейтеее! Научих за съществуването на "Нощният цирк" едва преди няколко месеца. После пък, докато си я добавях в добрия стар Goodreads, разбрах че книгата дори е издадена у нас. Явно последните няколко години съм бляла баирите :D

   Le Cirque des Rêves не е като другите циркове. Освен, че отваря с падането на нощта и затваря с първите лъчи на зората, Le Cirque des Rêves е съставен от множество различни шатри, във всяка от които по едно и също време тече отделно представление. И всичко това на фона на черното, бялото и сивото, които са основните цветове на/в цирка. 

Всяко едно нещо в този цирк е приказно и вълшебно... Като започнем от авангардните му представители и красивите им тоалети, минем през храната и невероятните бели огньове, горящи на територията на цирка, и стигнем до необикновения часовник на входа му. Това, което обаче остава скрито за погледите на хората, е че всъщност циркът служи за арена на двама могъщи илюзионисти, които водят битка/състезание помежду си от както се помнят...

“The circus arrives without warning. No announcements precede it. It is simply there, when yesterday it was not.”

Признавам, че предварително бях прочела няколко ревюта и сравнително знаех какво да очаквам от книгата, особено в лицето на бавното действие и многото детайлни описания. Въпреки това те наистина ми дойдоха в повечко и това бе причината да оценя книгата с три звезди. Сега като се замисля може би на второто четене нещата ще си дойдат на мястото. Така, като не тръпна от вълнение и очакване как ще се развие историята ще мога спокойно да обърна повече внимание на описанията. Които наистина бяха прекрасни и успяха да предадат магнетичната атмосфера на цирка. И най-вече, какво е чувството да си негов посетител.

“People see what they wish to see. And in most cases, what they are told that they see.”

Другото на което искам да обърна внимание бе времето. По принцип авторите използват една, най-много две времеви линии, но Ерин Моргънстърн бе създала нещо напълно различно. Авторката непрекъснато ни показваше различни етапи от 30-годишната (грубо сметната) история на цирка. Благодарение на тези откъснати парченца време, ние научихме повече за причините за създаването на цирка и живота в него. И всичко това ни бе поднесено без строг хронологичен ред - както си в миналото, изведнъж се озоваваш в бъдещето и после авторката пак те връща в миналото. Понеже досега не бях чела подобна книга, това ми направи най-силно впечатление.

“The finest of pleasures are always the unexpected ones.”
 

 

И не на последно място, другото което ми допадна - героите. Книгата бе изпълнена с множество различни герои, но най-главният и единствен герой си оставаше самият цирк. Всички останали просто бяха малко или много свързани с него. Дори и когато героите се бяха отделили от цирка, той пак продължаваше да ръководи животите им. 

Знаех също, че ще има и забранена любовна история. Но някак, останах с впечатлението, че авторката не я бе поставила на толкова централно място в цялата картинка. И според мен това малко я омаловажи. Харесах Марко, Силия и историята им, но много по-интересни например ми бяха Уиджит, Попет и Бейли. Това и бе причината да бързам с прочита - нямах търпение да стигна до техните глави :)

   За финал искам да обобщя, че "Нощният цирк" е една наистина красиво написана и изпълнена с магия приказка. Авторката през цялото време се държи с читателите като с посетители. Дори само и заради това посещение на цирка си струва да прочете книгата. А на тези от вас, които вече са го сторили ще кажа само: "Довиждане, скъпи reveurs" :)

Автор:Стайлс

Миналото пречи на бъдещето (Ревю на "Грозна любов")

    Здравейте мили мой :) Ето, че вчера официално приключих с прочита на "Ugly Love". И този път Колийн Хувър не ме разочарова, дори напротив, заради книгата се лиших от тъй скъпоценния си сън. Тук е момента да благодаря на невероятния екип на The Diary Of A Book Junkie, които бяха така добри да преведат книгата на български. Като фен на Колийн Хувър, Ви благодаря от все сърце :)

   Историята започва от гледната точна на Тейт, млада жена, която се мести да живее при брат си в Сан Франциско. Още с нанасянето си в апартамента, тя се сблъсква в Майлс - приятел на брат й и съсед. Първата им среща въобще не е приятна и не оставя добри впечатления у Тейт. Впоследствие, опознавайки се, между Майлс и Тейт започват да прехвърчат искри, а привличането между двамата започва да става все по-силно и осезаемо. Накрая двамата се съгласяват да започнат връзка, която да включва само физически контакт. За да избегнат бъдещи усложнения те следват две прости правила:

1. Тейт да не пита за миналото на Майлс.

2. Да не очаква бъдеще с него.

И подобно на романтичните Холивудски комедии, колкото повече време героите започват да прекарват заедно, толкова повече връзката им се усложнява. Тейт започва да иска повече и да се надява да промени Майлс, който пък от своя страна не е готов и затова винаги се отдръпва от нея. Причината е в изпълненото му с болка минало, за което той още не си е простил...

“Love isn't always pretty. Sometimes you spend all your time hoping it'll eventually be something different. Something better. Then, before you know it, you're back to square one, and you lost your heart somewhere along the way.”

  Колийн Хувър е невероятна писателка и аз просто я О. Б. О. Ж. А. В. А. М. :) Не знам как така всяка нейна книга ми харесва дори повече от предходните й и винаги успява да ме докосне. Въпреки че, историите и героите й са привидно обикновени, без грам "фантастично" в себе си, авторката някак винаги успява да вмъкне това чувство на "мистерия" в книгите си, което те кара да продължаваш да четеш ред след ред и да отгръщаш страница след страница, в търсенето на отговори...

  Признавам си, че в някои моменти главният герой - Майлс ме дразнеше изключително много, защото се държеше като пълен з*дник. После, с навлизането ни в историята (и най-вече благодарение на главите от неговата гледна точка) успяхме да разберем причините за поведението му. И дълбоко пазеното му минало.

  Тейт пък бе като хлътнала гимназистка - въпреки онези гореспоменати моменти, тя продължаваше да се връща при него. Защото знаеше, че и той изпитва чувства към нея, и не се отказваше. През цялото време героинята се бе вкопчила в надеждата, че ако не го притиска твърде много, той най-накрая ще се разкрие и ще отвърне на чувствата й.
Въпреки че краят ми бе предвидим, предшестващите го действия бяха добре измислени, без нищо излишно по тях. Затова и четенето премина леко и бързо.

 “But the second she opened her eyes and looked at me, I knew. She was either going to be the death of me . . . or she was going to be the one who finally brought me back to life.”

Ако сте запознати с творчеството на Колийн Хувър и най-вече, ако го харесвате, то задължително трябва да прочетете "Ugly Love". Подобно на останалите романи от Хувър и този изобилства от типичната за нея "страстна" любов, която се сблъсква с миналото и дълбоко пазените му тайни. И всичко това поднесено на читателите по емоционален и загадъчен начин.

Автор: Стайлс

Intergalactic Book Tag

Здравейтее приятели! Ето го и новия ни общ таг, за който благодарим на Eva-Mariya . От своя страна ние ще тагнем Кая и Теди .

1. Космос: Назови книга, която не принадлежи на този свят (необикновена) - развива се на място различно от твоето.

Скот: "Лабиринтът: Невъзможно бягство". По-различно, здраве му кажи. Добре де, има, но сега само за него се сещам :D

Стайлс: "Двор от рози и бодли". Ех, Притиян определено е необикновен и магически :)

2. Черна дупка: Книга, която напълно те е погълнала.

Скот: Само 1, отново ? "Ангелско нашествие", "Въглен в пепелта", "Never, Never".

Стайлс: Всъщност последната книга, която прочетох за ден бе "Звезден полет". Толкова ме увлече, че както си бе сутринта, хоп, изведнъж стана време за вечеря :D

3. Светлинна скорост: Назови книга, за която си толкова нетърпелива, че би пътувала със светлинна скорост, за да я вземеш.

Скот: "A torch against the night" на Сабаа Тахир, "The cursed child" на Роулинг.

Стайлс: Освен горе изброените, с нетърпение очаквам и "The rose & the dagger" и останалите книги от поредицата "Двор от рози и бодли".

4. Мъглявина: Назови книга с красива корица.

  

Скот: "Звезден полет". Това определено е най-красивата корица на рафта ми. Само я погледнете.

Стайлс: Да, много е красива :) Освен нея се сещам и за "Самодива". Корицата й е просто уникална - приказна, мистериозна. Като някаква картина е.

5. Мултивселена: Назови spin-off поредица, която обичаш.

Скот: Ами не съм я чела, все още, но съм сигурна, че ще я обикна разклонението на "Прелестни създания" за Ридли и Линк - "Dangerous creatures". 

Стайлс: Единственото разклонение, (ако въобще е такова) което съм чела е "Фор".

6. Гравитация: Назови любимата си двойка, която сякаш се привлича с гравитационни сили.

Скот: Итене - Итън и Лена. Те бяха просто... Уау

Стайлс: Шахризад и Халид - един от любимите ми шипове.

7. Големият взрив: Назови книга, която те запали по четенето.

Скот: Ами... "Игрите на глада" и "Предимствата да бъдеш аутсайдер".

Стайлс: Единствения и неповторим (драматична пауза)... "Пърси Джаксън".

8. Астероид: Назови кратка история или новела, която обичаш.

Скот: Може би историята от "Хрониките на Магнус Бейн" в която Магнус е в Перу.

Стайлс: В момента се сещам само за "Never, Never". Ако ги броим общо обаче не са точно кратки.

9. Галактика: Назови книга, с няколко гледни точки.

Скот: "Предани", "Ugly Love",  "Легендата".

Стайлс: "Въглен в пепелта".

10. Космически кораб: Назови заглавие за книга, което би било идеално име за космически кораб.

Скот:"Legend","ClockworkAngel","Wildalone","Great Expectations","Unbroken","Starflight",

"Delirium","Requiem","A walk to remember","Twilight","Moll Flanders" 

Стайлс: Ехее, ти какво направи... Цяла флотилия. Star Wars :D 

Първото име, което ми идва на ум е "Предани", което не ми звучи особено подходящо за кораб. "Бунтовници" обаче е друга работа :D

Това беше от нас. Надяваме се тага да ви е харесал.
Автори: Скот и Стайлс

Възможно ли е да се влюбиш в човек, без дори да си го виждал? (Ревю на "Прикачен")

  

 Здравейте приятели! Винаги съм приема Рейнбоу Роуъл за женския вариант на Джон Грийн - книгите й са хит и всички ги четат. След като се запознах първо с "Фенка", а след това и с "Елинор и Парк" започнах да разбирам защо хората толкова ги харесват. Затова и веднага след като се сдобих с новата й книга, се захванах да я чета. Което за мен си е постижение, защото обикновено оставям книгите да "отлежат"преди да ги започна :)

 Действието в "Прикачен" се развива през последните месеци на 1999 година, в навечерието на новото хилядолетие. Линкълн - главния герой, е затворен млад мъж, който се е върнал да живее при майка си след тежка раздяла. Той работи като специалист по Интернет сигурността в ИТ отдела на издателство "Куриер". Въпреки доброто заплащане и многото свободно време, Линкълн не е особено доволен от работата си, главно поради две причини:

1) Работи посред нощ.

2) Работа му включва четенето на чужди имейли.

Всъщност Линкълн не е подозирал, че работата му ще се състои в това да следи дали имейлите на служителите съдържат "забранени" думи и дали не се използват за лична кореспонденция. Тук се появяват Бет и Дженифър. Техните имейли преливат от горе посоченото. Линкълн знае, че трябва да им изпрати предупреждение, но сърце не му дава :D Имейлите между двете приятелките са толкова истински, интересни и забавни, че Линкълн започва да ги чете като начин за развличане докато смяната му свърши. И така имейл след имейл; вечер след вечер, Линкълн започва да се влюбва в Бет. Проблемът, по-точно проблемите са: 

1.Как да кажеш на човека в когото си влюбен, че четеш личната му кореспонденция? 2.Въпросният човек може вече да е зает.

"Прикачен" бе истинска дилема за мен. 90% от книгата ми хареса, но имаше едни 10% които не ми допаднаха или по-точно - подразниха (за тях ще спомена по-долу).

 Първо ще запозна с Бет и Дженифър, другите главни герои след Линкълн. Понеже от анотацията разбрах, че влюбването на Линкълн в Бет ще играе основна роля в историята, все си мислех, че гледните точки на двамата ще се редуват. Да, ама не :) Рейбоу Роуър е избрала да ни представи двете героини само чрез имейлите им. Благодарение на тях ние успяхме да добием представа за животите на двете приятелки. Всъщност те споделяха доста неща помежду си - как са се запознали с половинките си, как са изглеждали в колежа, какви са плановете и мечтите им, от какво се страхуват. Тук е момента да включа, че много ми допаднаха професиите им - редактор и кино критик... Въобще цялата идея за работата в издателство, писането на статии, рецензии и т.н. 

Допадна ми също и това, че в имейлите имаше препратки към различни филми и актьори. Вярно, много от тях бяха неизвестни за мен, но това някак успя да ми предаде по-добре атмосферата на 90-те . И разбира се, Линкълн - главният герой в историята. 

“I want someone whose heart is big enough to hold me.”

  Линкълн бе описан като изключително срамежлив, притеснителен, добродушен и мил. Той бе от типа момчета, които предпочитат да си стоят у дома, играейки на видео игри, вместо да се шляят насам-натам. Това в никакъв случай не го правеше загубеняк, дори напротив, Бет го намираше за "готин по онзи старомоден начин". Най-много от всичко ми допадна неговото постепенно израстване  - от отегчения младеж, който живееше при майка си в началото, и само възхваляваше бившата си приятелка (въпросните 10% които ме дразнеха), той успя да се превърне в независим млад мъж. Един вид, влюбването му в Бет го подтикна към тъй дългоочакваната промяна... Сладурско :D

 “Every woman wants a man who'll fall in love with her soul as well as her body.”

 Мисля, че думата която най-добре описва героите на Рейнбоу Роуъл е... очарователни. Харесах идеята за това, че може да се влюбиш в някой без да си виждал физиката му. Обикновено в YA литературата героите извършват нещо велико на по 15/16 години. Тук, въпреки че героите бяха по-възрастни (добре де, бяха малко по-възрастни, но схванахте идеята) те все още бяха по детински несигурни и тепърва навлизаха в света на възрастните.

 За финал искам да кажа, че ако вече сте запознати с творчеството на Рейнбоу Роуъл задължително трябва да прочетете "Прикачен". Книгата си е в типичния стил на авторката и сигурно ще ви хареса. Относно онези 10%, мисля да ги преглътна. Дължа ги на факта, че това все пак е била първата й книга :)

Автор: Стайлс

Tag : Властелинът на книгите

   Здравейте, приятели. На края на лятото ми остана малко свободно време от работа и реших да направя този таг, който видях от The Crazy Admins и много ми хареса. На свой ред тагвам своя парабатай Стайлс и Eva-Mariya Petkanova. Надявам се тагът да Ви хареса. So, Enjoy :) . 

1. Книга, която би накарала всеки да прочете.

Първото, което ми идва наум (и естествено, защото ми е любима книга) е "Предимствата да бъдеш аутсайдер" на Стивън Чбоски. Уникално готина книга, която съдържа в себе си парченце от всеки тинейджър по света. Това е любимо мое четиво и бих накарала всеки да я прочете, ако има възможност и желание. Втората книга, или по-скоро поредица е .... та-дам, та-дам, Хари Потър. Това е класика все пак и ни пренася в свят до който всеки трябва да се докосне през живота си. 

2. Част от направата на книга, която би променила/премахнала.

Аз лично много се дразня на преиздаването на книги с цел печалба. За пример ще дам поредицата "Пърси Джаксън и боговете на Олимп". Преди месец я преиздадоха отново с меки корици (Защо???), ноооо увеличиха цената им. Поне като ще взимат пари да ги направят с твърди. Твърдите корици радват окото и пазят любимите ни книжки здрави за години напред. Второто нещо е увеличеният шрифт. Това, според мен, отново се прави с цел печалба, но това което не ми допада е че се увелича броят на страниците, и съответно- цената. Пууу, печалбари такива. 

3. Автор, който би искала да пише всички книги. 

Тук е много трудно да избера защото имам много любими автори, които пишат в тотално различни жанрове. Бих искала един автор-франкенщайн, съчетание от Джоан Роулинг, Касандра Клеър, Колийн Хувър, Рик Риърдън, Сюзън Колинс. Майкоооо ще остана без 1 стотинка ако го има това чудо. 

4. Книга, която бихте занесли в "книжното мазе", за да освободите място за нова на рафта.

Ами аз по принцип не си купувам книги, които не харесвам, но определено тази книга ще е "Елинор и Парк" на Рейнбоу Роуъл. Така и не разбрах защо толкова я превъзнасят тази книга, но... . Директно отива в мазето. 

5. Художник, който да илюстрира всички корици

Ооо, Стоян Атанасов е номер 1 за мен. Само гледайте : 

6. Лице на литературен герой, което би сложила на пари.

Опитвам се да се сетя за герой, който да има президентска или поне достатъчно драматична за банкнота и монета... мисля...мисля. Сега се сещам само за Мона Лиза, божеее. А, дойдоха ми простотии на главата, започвам. 

Теса Грей. Така като я гледам е достойна дори да позира на Лео от "Титаник", па защо не и да се появи на някоя банкнота. 

Продължавам с Димитри Беликов. Вижте това личице, вижте го. Прекрасен е. Представете си, отивате в магазина и си купувате гащи и продавачката( с усмивчица и вдигната вежда) ви поиска "1 Беликов, моля". 

За това не се сдържах просто. Не можах. Президентска мутра ОТВСЯКЪДЕЕЕЕ. 

Итън бих го сложила на валута, защото аз много, много, много си го обичам и уважавам, а нали затова хората печатат лицата на хората на парите- защото значат нещо за тях. 

Иии, "Съкилийниът" от "Бъди с мен" на Джей Лин. Стайлс го кръсти така, но това няма значение. Определено и него бих сложила на пари, защото този поглед, това нещо. 

7. Книга на 2016 от прочетените до момента. 

Тук ще кажа "Град на паднали ангели" на Касандра Клеър. Не мога да опиша с думи колко много ми хареса. Динамиката, героите, историята, екшъна, самият начин на писане. Уоу, ъоу, ъоу. Първото място с "Град на паднали ангели" си дели "Never Never" на Колийн Хувър. В жанра романтика с елементи на мистерия е направо номер 1. А и романтичната връзка, която Сайлъс и Чарли споделяха беше много сърцераздирателна. 

Това беше моят таг, надявам се да Ви е харесал. Аз лично много се забавлявах, особено с лицата за парите. 

Автор : Скот