Да срещнеш рокбожественярското момче от Бруклин (ревю на "Girl Online")

  Здравейте! Малко ми е трудно да започна това ревю, просто защото нямах абсолютно никакви очаквания относно книгата... Купих си я само и единствено заради Зоела. Не че съм й голям фен или нещо подобно. Всъщност съм гледала само три нейни клипа, но не мога да отрека, че я харесвам. Тя винаги е толкова усмихната, лъчезарна и позитивна, а атмосферата във видеата й е толкова момичешка и уютна :)

  Историята не е нищо, което вече не сме чели в така добре познатите ни фенфикове.  Главната героиня е поредното напълно обикновено момиче. Понеже е срамежлива и неуверена, Пени решава да създаде анонимен блог, за да има място където да излива черно на бяло разсъжденията си по различните тийнейджърски проблеми. За нея блога е като дневник. Постепенно в него намират отдушник и други хора, и така списъкът й  с последователи  започва да нараства все повече и повече.

  Междувременно Коледа наближава, а родителите на Пени получават оферта за работа в Ню Йорк. Главната ни героиня не е много ентусиазирана понеже има други планове и отказва да ги придружи. Seriosly? Ню Йорк Пени, Ню Йорк!!! Както и да е, след поредица от сконфузни и подронващи авторитета случки (който не пожелавам на никой), тя е принудена да замине с тях. И така семейството на Пени + най-добрият й приятел - Елиът, се оказват в столицата на света, позната още като Голямата ябълка и Градът, който никога не спи :) 

  Там, напълно неочаквано тя се натъква на Ноа - рокбожественярското момче от Бруклин. Двамата веднага се пасват един с друг и започват един... така да се каже романс :D  Проблемът обаче е, че Пени трябва да се прибира в Англия и времето им изтича. Плюс това, Ноа може и да е премълчал някоя и друго подробност за себе си :D

   Зоела определено е написа историята за по-младата си аудитория. В книгата се наблягаше на теми като първото влюбване и последиците от него, неувереността, ревността, истинските приятелства, завистта и хейтърството, страховете и изправянето ни пред тях. 

 “Sometimes you have to face up to your fears to realize that they aren’t actually real.”

  Може би ако я бях прочела преди няколко годинки щеше да ми допадне много повече. Не че не я харесах, просто на фона на всички онези книги имаше неща които ми липсваха.  В  Goodreads и дадох три звезди защото действие се разви твърде бързо за вкуса ми. А пък и с цялото това влюбване от първия поглед, която обаче е възпрепятствано ми напомняше на времената с фенфикове. Въпреки това харесах героите и взаимоотношенията между тях. И за двамата това бе първата любов и...  ами просто бяха сладки :)

“There are some people you officially fall in love with, within seconds of meeting them.”
 

  Пени беше стеснителна и срамежлива, и гледаше да не се набива много, много на очи. Мисля, че охарактеризирането с нея бе лесно и всеки може да намери някоя своя черта в героинята. Хареса ми това, че тя обичаше да снима и пише, две мой любими хобита :) (въпреки, че второто не винаги ми се получава толкова добре).

И Ноа. Като изключим цялата тази работа с "тайната му", коeто според мен си бе доста предвидимо от самото начало, твърдо си ги шипвах. Особено след всички онези обиколки из дебрите на Ню Йорк и посещенията на артистичните ресторанти :)

  Като цяло, мисля че лоша книга няма. Дали ще ти се хареса или не, дали ще намериш някакъв смисъл или не, зависи изцяло от различните читатели. Според мен "Girl Onlne" не е от книгите които ще се препрочитат редовно. Или пък от типа, които ще остават с нас за дълго. А ако търсите шедьовър, то определено няма да го намерите тук. Въпреки това, някои от моментите в книгата наистина успяха да ме разсмеят, а други да ме жегнат. Точно и затова я препоръчвам на тези от вас, на която им се чете нещо разтоварващо, без излишен замисъл. Определено мисля да прочета продължението защото ми е любопитно как ще се развият нещата за напред. А пък и имам едно такова чувство, че следваща книга ще е по-добра :) Тук е и момента да спомена, че май ще има и трета. Та, май това беше от мен :)
Автор: Стайлс

Teen Wolf Book Tag

  Здравейте приятели! Днес, когато със Скот видяхме този таг от Yuli , си казахме: "Това е, веднага трябва да направим този таг. Та това сме нииие :D " Сега сериозно. Беше интересно да изкараме тези книги и герои за които не знаехме,че са ни подтикнали към четенето или са ни направили впечатление. Enjoy. Stiles&Scott. 

1. Scott McCall - The character who evolved the most in a book

Скот: Може би Ем от "Всички наши вчерашни дни". Израсна много през книгата
Стайлс: Лайа от "Въглен в пепелта". От едно неуверено и плашливо момиче, накрая се превърна в истински борец :)
 

2. Stiles Stilinski - A book that you didn't have many expectations about but found charming

Скот: "Връзка" от Рейнбоу Роуъл. Не очаквах да ми хареса, но определено беше точно "charming''.

Стайлс: "Феникс" от Джос Стърлинг. Помня, че след като прочетох "Скай" останах с впечатлението, че Айвс е най-безинтересния от братята Бенедикт и следователно неговата история ще е най-скучна. А то пък накрая точно той и Феникс се оказаха любимците ми. Какво да кажа, обичам тези обрати.

3. Lydia Martin - A book with a pretty cover

Скот: Еее, не мога да избера само една - "Love, Rosie","Звезден полет", "Лейди Полунощ" и мнооого други.

Стайлс: Българската корица на "Сезонът на злополуките" определено е моя фаворит.

4.Alison Argent - A book with forbidden love

Скот: Сега се сещам за драмата на Нора и Пач от "Шш-т" и Кейти и Деймън от поредицата"Лукс". Ооо, забравих за потресаващата "Forbidden" на Тамара Уебър.

Стайлс: Еее, взе ми Пач и Нора от устата :D Сега като се позамисля се сещам за Лус и Даниел от "Паднали ангели". Тъй и тъй сме на ангелска вълна.

5.Derek Hale - The book which started you reading

Скот: Ако говорим за най-първата книга, която обикнах, то това ще е "Децата на капитан Грант". Иначе когато отново подхванах четенето в 9 клас - "Игрите на глада" и "Предимствата да бъдеш аутсайдер".

Стайлс: Ако трябва да се връщам много, много назад - книжките с детски приказки. Иначе по четенето ме запали "Пърси Джаксън".

 

6. Malia Tate Hale - A character with a shady past

Скот: Shady past, а? Може би героите от ''Never, never''. "Eyes turned skyward'' Rebecca Yarros.  Този Джагър беше доста забулен в мистерия.

Стайлс: Хмм... А сетих се за идеалния :) Та-та-там.. Бен от "November 9". Очакваше се тайната му да е нещо сериозно. Но това... Не. Го. Очаквах. Ама никак.

7. Kira Yukimura - A character with oriental features

Скот: Хъм, аз отричам описанието на тези герои, но Джем Карстерс от "Адските устройства" и Дей от "Легендата".

Стайлс: Джейсън от "Железният изпит".

8. Jackson Whittemore - A bad character you couldn't help but love

Скот: Сега се сещам само за Снейп. ШЕСТ книги ни се повтаряше, че го мразим и изведнъж БУУУМ - Love  Snape.

Стайлс: Тъмнейший от поредицата "Гриша". Въпреки че той бе лошия в случая, мисля че всички които сме чели книгата го обичаме. При това много :) А бе, идеално изградения злодей според мен.

9. Liam Dunbar - The last book you bought

Скот: Точно си поръчах поредицата "Хрониките на чародейците" на Ками Гарсия и Маргарет Стоъл.

Стайлс: "Изчезналият герой" и "Girl Online".

10. Brett Talbot - A character that plays sport

Скот: Итън, my love. My beloved Итън. Той играеше баскетбол. Аз много обичам 4те книги на Jay McLean - More than this/ him/ her/ forever. Та там всичките момчета играеха бейзбол.

Стайлс: Ех, момчета слънца :D  Понеже преди малко свърших с "Звезден полет" ще кажа Доран. Той играеше футбол. Не много активно, но все пак :)

Това беше от нас. Надяваме се тага да ви е харесал. От своя страна тагваме Pavlina и Tedy Не знаем дали сте фенове на сериала, но ще ни е супер интересно да прочетем отговорите ви :)

Автори: Скот и Стайлс

My Fictional Bookish Girl Squard

  Здравейте! От известно време ме сърбят ръцете да направя някой таг :D Затова и специални благодарности на Мери , че така да се каже улучи момента :) От своя страна тагвам Yoana Divine и Eva-Mariya

1.Героиня, която ще те накара да излезеш навън, когато нямаш настроение:

Лола от "Звезди за Лола". Сигурно ще измисли някой щур и забавен аутфит и просто няма да мога да и откажа :)

2. Героиня, която ще е до теб в трудните ти моменти:

Аннабет Чейз.

3. Героиня, на която можеш да довериш проблемите си и която винаги е готова да те изслуша:

Шахризад от "Гневът и зората". Освен че ще ме изслуша, тя определено ще ми разкаже и някоя мъдра, поучителна история :D

4. Героиня, която ще ти помага, когато се местиш:

Веднага се сетих за Клеъри. Причината е сцената от края на филма, когато тя създаде руна за разместване на мебели. Мисля, че това ще е много полезно при едно нанасяне :)

5. Героиня, с която можеш да клюкарстваш:

Гуендолин Шепърд от "Скъпоценните камъни". Няма никакво по-специална причина за избора ми, освен че много я харесвам като герой.

6. Героиня, с която да отидеш на почивка:

Валкирия Каин. Мисля че, няма по-подходящ другар за приключенстване от нея. Освен че е забавна и с хаплив език, Валкирия винаги може да нарита нечий задник, и да те спаси ако ситуацията стане напечена.

7. Героиня, с която ще ти е удобно дори и да не си говорите през цялото време:

Хмм... Лена от "Прелестни създания". Тя по принцип си бе от по-мълчаливите.

8. Героиня, която винаги е готова за нови приключения:

Амани от "Дете на пустинята". Харесвам я именно заради нейните свободолюбие и жажда за приключения :)

9. Героиня, която ще излъжи в напрегнат момент само за да те спаси:

Трис от "Дивергенти". Всъщност Трис е изключително самоотвержена и би направила много повече за да спаси някой.

10. Героиня, която ще ти помага да учиш:

Мисля, че тук всички сме единодушни за Хърмаяни Грейнджър. Няма по-добър пример за ученолюбивост от нея.

Това беше от мен. Надявам се тага да ви е харесал.

Автор: Стайлс

Имало едно време... (Ревю на "Създадена от дим и кост")

 

   Здравейте приятели! Днес реших да ви представя една книга, чието протичане противно на очакванията, ми достави изключително удоволствие.
  "Създадена от дим и кост е първата книга от едноименната поредица на Лейни Тейлър. Историята ни отвежда в Златна Прага, където читателите се запознават с младата и талантлива художничка Кару. Кару е сираче и не знае нищо за произхода си. Като всеки млад човек тя е изправена пред обикновените дилеми на ежедневието - гаджета, домашни и изпити. Но нещата които я правят специална и единствена по рода си, са естествено синята й коса, татуировките които има от както се помни, и мистериозните й рисунки. Оказва се, че странните същества, които са запълнили скицниците й, всъщност съществуват. И са единственото й семейство. Кару им помага като изпълнява малки "поръчения", които включват обикалянето на света. И ето, че Кару се отправя на поредното си пътешествие до Маракеш. Там обаче, този път и предстои една среща, която ще преобърне целият и живот, и ще разкрие тайни от миналото й.
 

Доста неща ми допаднаха, затова няма да си губя времето и направо ще започна да ги изреждам:

• Беше различно. Не съм чела друго от Лейни Тейлър и не знам какъв е стилът при останалите й книги, но тук долових една специфика. Предполагам, че тези от вас които се чели книгата ще ме разберат.

• Сюжета. Определено беше различен. Когато прочетох анотацията си мислех, че това ще е поредната история за борбата между доброто и злото (както е и всъщност) вдъхновена от някоя легенда. За това и ми хареса, че авторката е преплела толкова различни митологични мотиви за да създаде едни изцяло нов свят, специално за историята.

• Трагизма. Признавам, че първите няколко глави ми бяха бавни, скучни и объркващи. После с появата на Акива, историята тръгна в нова посока и просто нямаше как да се откъсна. А през цялото време в атмосферата витаеше една такава трагична нотка.

• Героите. Обичам Зузана. Въобще има ли човек, който е чел книгата и не я обича :) Тук авторката е спазила принципа "най-добрите приятели да са най-готините, най-забавните и т.н." А Кару, с тези нейни паралелни животи които водеше, беше като някоя супер героиня :D  Най-много ми хареса, че Лейни Тейлър така бе описа историята, че всяка от двете враждуващи страни бе права за себе си и действията си.

За финал искам да обобщя, че "Създадена от дим и кост" бе една наистина приятна изненада. Авторката определено има богато въображения. Добре, че има сайтове като pinterest, we heart it, tumblr за да добия представа за някой от нещата. По традиция отдолу ще сложа представата си за героите. 

П.С. Знам, че косата на Кару не е синя, но просто от първия миг в който я видях си казах "Това е Кару. Точка по въпроса" :D

Автор: Стайлс

Щура и различна (Ревю на "Звезди за Лола")

    Здравейте! Продължавам със следващата книга на Стефъни Пъркинс, която се явява и продължението на "Целувка за Ана" - "Звезди за Лола".

    Този път действието се развива в Сан Франциско, а всичко в главната ни героиня е нестандартно (като започнем от визията и облеклото , минем през семейството , и стигнем до името на кучето й). Лола обича да прекроява дрехите си, всеки ден е с различна цветна перука и нарича кучето си с чудноватото име - "Господи, Мили Боже". Освен това тя има няколко скромни желания: първо да отиде на бала облечена като истинска кралица, ако трябва да сме по-точни като Мария-Антоанета. Второ: родителите й най-после да приемат гаджето й, който е новоизгряваща рок звезда. И третото  и последно желание е никога, ама никога повече да не се среща с близнаците Бел. 

Да си призная, след като останах с такива добри чувства от първата книга, бях убедена, че тази няма да ми допадне. Спрямо "Целувка на Ана" анотацията на "Звезди за Лола" хич не звучеше интересна и не пробуди дори и най-малкия читателски интерес у мен. Точно и затова отлагах толкова дълго прочитането й. Всъщност сега като се замисля, май от трите книжки на Стефъни Пъркинс тази ми хареса най-много. Вината за това беше изцяло и единствено на Лола :)

“I know you aren't perfect. But it's a person's imperfections that make them perfect for someone else.”

  Лола. Няма как да не я обикне човек. Толкова щура, цветна, забавна и оригинална. С една дума човек на изкуството :) Толкова различна от останалите YA героини. Забелязали ли сте как когато четем от гледната точка на даден герой, ние започваме да виждаме нещата през неговите очи и постепенно неговите мисли сякаш стават наши :) При Лола авторката сякаш бе успяла да запази  нейната идентичност, въпреки че историята отново бе от нейната гледна точка.

  

“I don't believe in fashion. I believe in costume. Life is too short to be same person every day.”

 

  От анотацията останах с впечатлението, че близнаците Бел са някакви лоши момчета, които са тормозили бедничката Лола в началното училище. Затова и се изненадах когато се появи Крикет. Подобно на Лола и той беше различен, със своя собствена визия и стил. Поради факта, че Крикет беше изобретател и момче на науката (което се облича стилно) непрекъсната в ума ми изскачаха някакви сравнения между него  и Бари Алън  от "Светкавицата". Единственото което намерих за недостатък беше онази несигурност която героите таяха в себе си. Според мен това малко излишно забави нещата, но хей това е прашинка спрямо цялостната история, така че ще го приема :) 

 

 За обобщение ще кажа, че "Звезди за Лола" е една много приятна и лека за четене книжка. Може да се прочете и отделно от "Целувка за Ана", но това не е много желателно защото макар и историйките да са напълно отделни, някой от героите но първата се появяват и тук, така че...
Автор: Стайлс

Френско изкушение (Ревю на "Целувка за Ана")

     Мина година преди да се наканя да прочета "Целувка за Ана" на Стефани Пъркинс и още толкова докато реша да й напиша ревю. Дам, за съжаление имам лошия навик невинаги да пиша ревюта след като съм прочела дадена книга :(  Като фен на "магическото", започвайки книгата бях скептично настроена, че ще е "обикновена" и няма да ми хареса и... СГРЕШИХ  :) Книгата е страхотна и определено си струва да се прочете. Препоръчвам я с две ръце на тези от вас, на които им се иска да избягат за малко от скучното и еднообразно ежедневие, четейки нещо свежо, приятно, забавно и разбира се разтоварващо. 

       Париж - столицата на Франция, градът на любовта и влюбените; градът на светлината и романтиката; градът на изяществото и елегантността ; столицата на модата; град изпълнен с изтънченост, аристократизъм и изкуство. Кой не би искал да прекара една година в Париж?...Определено не и на нашата героиня.

      Ана е на 17 години, живее в Атланта и харесва живота си - има работа, страхотни приятели и си пада по едно момче (колегата й от киносалона в който работи). Затова и не е особено въодушевена от идеята на баща си да замине да учи във Франция. И ето че, изведнъж Ана се оказва в Париж, без дори да говори френски. Но живота тук не е толкова лош -  има ароматно кафе, всякакви вкусотии, киносалони на всеки ъгъл, а величествени сгради и криволичещите улички са навсякъде. Ана бързо си намира приятели, в това число и умопомрачително красивият Етиен Сен Клер. Той й показва същността на града и постепенно се превръща в най-добрият й приятел. Но колкото повече приятелството им ги сближа, толкова по-несигурни стават  в чувствата си един към друг. Само че Етиен е вече зает, а ако трябва да сме честни, Ана също. Но в романтичната атмосфера на Париж всичко е възможно... Дали Ана ще получи своята дългоочаквана френска целувка?
 

        “For the two of us, home isn't a place. It is a person. And we are finally home.” 

   За мен тази книга си е истинско бижу. Вярно, на пръв поглед историята не е нещо ново или особено: Ана е нормалното средностатистическо момиче, с което всеки един от нас може да се охарактеризира. Тя постепенно се влюбва в милия и чаровен Етиен Сен Клер - американското момче с британски акцент, което учи във Франция :) Двамата обаче са несигурни и се страхуват да признаят чувствата си. Както вече казах, нищо специално. Но авторката е разказала историята си по толкова приятен и сладурски начин, че няма как читателят да не изпита симпатия и да не стане съпричастен с героите. Другото нещо, което много ми хареса е изключително, ама изключително добре придадената атмосфера. Никога не съм посещавала Париж, но след прочитането на тази книга сякаш бях там. Мисля, че една от основните задачи на книгите е да ни водят на пътешествия из различни места, така че едно огромно браво на Стефани Пъркинс. В тази насока се е справила наистина отлично. За заключение искам за кажа, че "Целувка за Ана" е идеалното лятно четиво, така че не губете време и я прочетете :)
Автор: Стайлс

Кръвта ми е червена (Ревю на "Алена кралица")

     Здравейте, приятели! Тези от вас, които следят блога, сигурно са забелязали, че напоследък със Скот не сме много активни, за което се извиняваме. Просто това лято ние е доста натоварено. Днес реших да напиша ревю на една много любима моя книга, а именно "Алена кралица" :)

    Света, в който ни въвежда Виктория Айвярд, е разделен според цвета на кръвта: сребърна и червена. Сребърните са надарени със свръх сили. Мислещи се за богове, те са поробили обикновените Червените. Те са управниците, те са аристокрацията и елита. 

    17-годишната Мер Бароу е червена и като такава е длъжна да е смирена, и да се подчинява на Сребърните. Тук е момента да спомена, че има закон според който всеки 18-годишен трябва да има работа. В противен случай е длъжен да отиде на фронта, където го очаква сигурна смърт.  За съжаление Мер я бива най-много в едно нещо - краденето. Времето изтича и тя вече е приела съдбата си. Но тогава една серия от неочаквани събития и осигуряват така желаната работа, при това в двореца. Там обаче, пред очите на всички, Мер открива, че притежава сили. Но как е възможно като тя е червена? Решено да потули историята, кралското семейство приобщава Мер към себе си. И така подобно на Пепеляшка, от обикновено момиче, главната ни героиня става принцеса. Но за разлика от Пепеляшка, на Мер и предстои да се сблъска с не бляскавата страна на двореца - интригите и лъжите.

“In the fairy tales, the poor girl smiles when she becomes a princess. Right now, I don't know if I'll ever smile again.”

  

   Предполагам, че повечето от вас са чели книгата и затова ще бъда кратка. Започнах "Алена кралица" основно заради цялата тази работа с дворцовите интриги. Просто тогава бях на такава вълна, а всички говореха толкова положителни неща за нея. В началото историята не ме впечатли особено. После обаче, зачитайки се, така ме грабна, че без да се усетя вече бях на края. И края. Този финал разби сърцето ми. Знаех, че в книгата ще има "plot twist" и някакво предателство, просто не очаквах да е баш този човек.

     И сега съвсем малко за героите. Мер беше малко наивна, но остана вярна на себе си. Въпреки че беше заобиколена от разкош, тя не забрави коя е и от къде е. Колкото и да я притискаха, тя не се отрече от семейството си и Червените. 

                                 “I'm a Red girl in a sea of Silvers"

    Аз съм от читателите които трябва да шипват нещо. В началото авторката ни запозна първо с Кал. Постепенно, Кал остана настрана, а звездата на брат му Мейвън изгря :D Не знам за вас, но аз останах с впечатлението, че това наблягане на Мейвън беше целенасочено. Ех, тези триъгълници :) Нарочно или не, това при мен проработи и Мейвън ми стана любимец.

                    “Flame and shadow. One cannot exist without the other.”

   Не искам да издавам спойлери, затова ще спра до тук. Историята ми хареса и нямам търпение да видя как ще се развият нещата от тук нататък. Намерих и едно гифче, което идеално описва чувствата ми след прочита на тази книга.

 Даам, особено след като разбрах, че последната е планирана за 2018 (това му гадното на новите поредици ) А иначе това е представата ми за героите.

                                                  
Автор: Стайлс