Тази година ще бъде различно (Ревю на "Сезонът на злополуките")

      Още от първия миг в който видях книгата в издателския план на Егмонт, тя успя да разбуди любопитството ми. Просто преди това не бях чувала нищо за нея, а самата идея ми се стори различна и оригинална.

        Всяка година, през последната седмица на октомври, семейството на 17-годишната Кара преживява "Сезонът на злополуките" - период през който стават податливи на различни инциденти (като се започне от леки наранявания и охлузвания, и се стигне до наистина сериозни и животозастрашаващи злополуки).  В опит да се предпазят от него, те си навличат по няколко ката дрехи, прибират ножовете и всички остри предмети, изключват електрическите уреди и обезопасяват цялата къща. Но уви, колкото и да внимават, злополуки все пак им се случват, било то и малки. И така година след година. Но това което Кара не подозира е, че тази година и предстои един наистина различен сезон...

   Мразя да давам отрицателни оценки, но тази книга леко ме разочарова и не мога да се сдържа. Първо, историята започна толкова обещаващо с цялата тази мистериозност около Елси и безследното й изчезване. И дотам - авторката започна да набляга върху взаимоотношенията на героите. Не че е лошо, но цялата тази първоначална мистерия със сезона (която според мен придаваше уникалността на книгата) и Елси останаха на заден план. Второ - описанията. Авторката се бе справила страхотно с пресъздаването на злокобната Хелоуинска атмосфера, но на някой моменти описанията ми идваха в повечко, а според мен това само излишно проточи действието. Общо взето това е което не ми хареса. За сметка на това не мога да не изразя адмирации към невероятната корица. Даам, 100 пъти по-добра от оригинала :D  

За финал искам да обобщя: книгата беше интересна, мрачна и идеална за периода около Хелоуин. Това, че на мен някой неща не ми допаднаха, не значи че и при вас ще е същото. Пожелавам "Приятно четене"  на тези които мислят да я четат.

Автор: Стайлс

A-Z Bookish Survey

Здравейте. Искам да благодаря на Yoana за тага. От своя страна аз тагвам Eva

1. A като Author: Автор, от който имаш най-много книги:
Тук определено отговора е Касандра Клеър с всички тези нейни поредици - "Реликвите на смъртните", "Адските устройства", "Тъмни съзакляния".

2. B като Best: Най-доброто продължение някога:
Ох, тук много се колебая. Мисля да заложа на "Феномена" от Мари Лу - с такова голямо нетърпение я очаквах тази книга :)

3. C като Currently reading: Коя книга четеш в момента:
"Крес" от Мариса Мейър.

4. D като Drink of Choice While Reading: Коя е любимата ти напитка докато четеш:
Обикновено не пия докато чета, така че нямам отговор.

5. E като E-reader or Physical Book?: Предпочиташ да четеш книги на хартиен носител или електронни книги:
Мисля че повечето читатели ще кажат хартиения. Вярно че четеца е много удобен и компактен от към място и носене, но нищо не може да се сравни с кефа от миризмата и разлистването на нова книжка.

6. F като Fiction: С кой герой от книга би излизал/а в гимназията:
Сложен въпрос. Имам тооолкова фаворити. Но след дълго премисляне реших да пиша Саймън от "Реликвите на смъртните" - обикновеното средно статистическо момче, което мога да срещна в гимназията :) Другият който много ми севърти в главата е Итън Уейт от "Прелестни създания"

 7. G като Glad you gave this book a chance: На коя книга си доволен/а, че си дал/а шанс:
"Заедно на път" от  Сара Десен.

8. H като Hidden Jem Book: Коя книга за теб е като истинско бижу:
Обичам всичките си книги. Но все пак трябваше да напиша нещо и за моя изненада се спрях на "Целувка за Ана". Просто книгата ми беше толкова сладка, разтоварваща и приятна. А описанията ми накараха да обикна Париж :)

9.I като Important: Важен момент в живота ти на читател:
Прочитането на "Пърси Джаксън". Всичко започна с тази книга :)

10. J като Just finished: Книга, която току-що си приключил/а:
Преди няколко дни свърших със "Скарлет".

11. K като Kinds of Books You Won’t Read: Какви литературни жанрове не четеш:
Няма такъв. Аз съм всеядна :D  Ако нещо ми грабне окото и ми се стори интересно го чета независимо от жанра.

12. L като Longest Book You’ve Read: Коя е най-дългата книга, която си чела:
В момента се сещам само за "Лейди Полунощ".

13. M като Major Book Hangover Because Of: Коя книга ти е дала усещане за свръх доза:
"Гневът и зората" от Рене Ахдие. След като я прочетох бях емоционална развалина (особено след като видях колко време остава до излизането на продължението).

14. N като Number of Bookcase You Own: Колко библиотеки за книги имаш:
Засега съм със скромната една етажерка :D

15. O като One Book You Might Have Read Multiple Times: Има ли книга, която си чел/а повече от веднъж:
"Аз преди теб". Това беше една от първите ми книги и толкова ме бе трогнала, че я четох още няколко пътя.

16. P като Preferred Place To Read: Къде обичаш да четеш:
Обичам да чета вкъщи, обичам да чета и в училище, обичам да чета и навън. Абе, навсякъде където ми позволява.

17. Q като Quote that inspires you/give you all the feels from a book you’ve read: Цитат от книга, който те вдъхновява:
Моят цитат е от края на "Предани": 

 "Можеш да бъдеш смел по толкова различни начини. Понякога смелостта е да дадеш живота си за нещо по-голямо от теб самия или друг човек. Понякога е да се откажеш от всичко, което познаваш, и от хората, които си обичал, в името на нещо по-велико.

Но понякога не е нито едното, нито другото.

Понякога смелостта е да стиснеш здраво зъби, да преглътнеш болката, да се бориш всеки ден и с бавни крачки да се запътиш към по-добър живот.

Точно от тази смелост имам нужда сега"

18. R като Reading Regret: За какво съжаляваш като читател:
Непостоянството. Сега има такъв бум на книги и често ми се случва да си харесам нещо и да искам да го прочета. После пък, когато го започна, чувам за нещо друго и хайде... Вече искам да чета него. Да не говорим пък за всички онези невероятни книги за чиито съществуване не знаем.

19. S като Series You Started And Need To Finish (all books are out in series): Коя завършена поредица искаш да прочетеш до края:
"Героите на Олимп". Като се замисля също искам да прочета и "Академия за вампири".

20. T като Three of Your All-Time Favorite Books: Кажи твоите три най-любими книги:
Ууу, само три ли. Стига де, това е невъзможно.

21.U като Unapologetic Fangirl for: Непростим фен на...
"Хари Потър". Той си е класика. За мой срам все още съм стигнала само до първата.

22. V като Very Excited For This Release More Than All The Others: Коя е книгата, чието излизане очакваш с нетърпение:
Продължението на "Въглен в пепелта".

23. W като Worst Bookish Habit: Кой е най-лошият ти книжен навик:
Много си пазя книжките. Не че е лошо, просто много се дразня когато видя някой който се отнася с неуважение към книгите  (сериозно, какво е това късане и рязане на страници)

П.С. За това говоря :D

24. X като X Marks The Spot: Start at the top left of your shelf and pick the 27th book: Посочи 27 книга на най-горния ти рафт започвайки от ляво надясно:
"Предани".

25. Y като Your Latest Book Purchase: Коя е последната книга, която си купи:
"Самодива" от Краси Зуркова..

26. Z като ZZZ-snatcher book (Last Book That Take You WAY Late): Коя е последната книга, която те е държала буден/а до късно:
Последната книга която четох посред нощите беше "Дете на пустинята". 
Автор: Стайлс

R.I.P. IT or SHIP IT (TV Couples Tag)

Здравейте. Тези дни не са от най-активните ни те, затова със Скот решихме да направим вторият ни общ таг. Йее. Стискаме палци да се получи като хората :)

                                                             Рунд 1
                                  Алек  (Shadowhunters)  и  Кларк  (The 100)  

Стайлс: В момента имам дежавю (преди да започнем официално тага, решихме да теглим за проба и на мен пак ми се бяха паднали точно те. Какво да се прави - съдба.)             Алек и Магнус са супер стабилния шип (всички обичаме Малек), а Кларк все се надявам да я съберат с Белами, така че R.I.P. IT 

                                        Оливър (Arrow)  и   Лекса  (The 100)

Скот: Леле, тежката артилерия от първи рунд започва. Не мога да кажа, че ги шипвам. Лекса в моите очи е долна бичачос и не искам да е никъде около Оливър. Така че R.I.P. IT

                                                                       Рунд 2
  

                                         Лукас (One Tree Hill)  и  Лоръл  (Arrow)

Стайлс: Иха, каква магнетична двойка. Лоръл е голяма късметлийка с този Лукас - спортист, писател, обича музиката и прави всичко за любимите си хора. Мисля че, ще се паснат - SHIP IT.

                                      Аксел (The Middle) и  Мей (Agents of S.H.I.E.L.D.)
  
Скот: О, не, не. Това не го шипвам. Мей е казарма, а Аксел ще му излезе през задника една подобна връзка. Тя би го увесила някъде като луканка, задето е разхайтен - R.I.P. IT

                                                                     Рунд  3
                               Джофри (Game of Thrones) и Емили (Pretty Little Liars)

Стайлс: Ууу. Какво да каже, освен че на Емили не я очаква много светло бъдеще с него. Категорично R.I.P. IT.  Бягай Емили, бягай.

                                              Дерек (Teen Wolf) и Сю (The Middle)

Скот: Хмм, това е трудно. Твърде различни са според мен, но пък може и да си паснат. Сю е много забавна, а на Дерек му трябва нещо такова. Бивша Алфа, повече веселие - SHIP IT

                                                                     Рунд 4
                                      Бари (The Flash) и Скъли (The X-Files)

Стайлс: И двамата хора на науката. Ама не мога просто -  R.I.P. IT.  Сори.

                                   Хук (Once Upon a Time) и Мередит (Grey's Anatomy)

Скот: Не мога да коментирам тук, защото не познавам Хук като герой. Включихме го по молба на Стайлс, но чувствам че този шип не е правилен. R.I.P. IT

                                                                      Рунд 5
                            Фиц (Agents of S.H.I.E.L.D) и Елена (The Vampire Diaries)

Стайлс: Нещо скучничко ми се струва. Фиц си има само една жена - Джема, а Елена си е с братята Салваторе. R.I.P. IT


                               Магнус (Shadowhunters) и Денерис (Game of Thrones)

Скот: Това го шипвам. Той е магьосник, тя също е нещо подобно. Властна е, той е своенравен. Мисля, че донякъде биха направили интересен тандем. Колкото до Магнус, нищо чудно да го видим яхнал някой от драконите й - SHIP IT

                                                                        Рунд 6 
                            Чандлър (Friends) и Боби (Agents of S.H.I.E.L.D)

Стайлс: И двамата са маниаци, ама нещо не ми се вижда правилно - R.I.P. IT

                             Джон Сноу (Game of Thrones) и Руби (Supernatural)

Скот: Ох, малко ми е тъжно че трябва да заточим Руби на Вала при Джон Bitch Face Сноу. Но тя пък беше могъщ демон и ще може да направи и някой неочакван обрат в битката за Железния трон. Джонито пък за отплата ще й наметне шубата си и ще станат кифла и кроасан на хоризонта - SHIP IT

                                                                     Рунд 7
                                        Чък (Gossip Girl) и Рейвън (The 100)

Стайлс: Първоначално мислех да го шипна. Но колкото и да се кефя на Рейвън, Чък си е с Блеър. А и не ми харесва как звучи шипа им - Чейвън. R.I.P. IT

                                      Езра (Pretty Little Liars) и Блеър (Gossip Girl)

Скот: Ей, на косъм се разминаха Чък и Блеър. Но мисля, че Езра и Блеър би били хубава двойка. От материална страна, Езра си беше като Чък, ако не и по-богат. Но мисля, че от него по-добра партия едва ли има. Мил, сладък и страхотен. Не е толкова самоуверен като Чък, но според мен Блеър би го харесала. Ай SHIP IT

                                                                     Рунд 8
                                    Кейлъб (Pretty Little Liars) и Теа (Arrow)

Стайлс: Е, харесва ми. Веднага SHIP IT

                                     Скот (Teen Wolf) и Фелисити (Arrow)

Скот: Тук са ми малко смесени чувства. Направо не мога да измисля какво да ги правя. Очите на Фелисити са виждали доста, така че не мисля че би се уплашила от Скот или събитията в Бийкън Хилс. Скот пък харесва по-бойни момичета. По-скоро R.I.P. IT

                                                                  Рунд 9
                         Фил (Agents of S.H.I.E.L.D) и Пейтън. (One tree hill)

Стайлс: Неее - R.I.P. IT. Твърде голяма разлика, та той може да и бъде баща. Иначе ги обичаме и двамата.

                                Мерлин (Merlin) и Спенсър (Pretty Little Liars)

Скот: Да, защо не. Мерлин е доста подобен на Тоби. А и е магьосник, може да направи някоя магийка на -А. Например да го заточи в  някой лес в Камелот, или пък тъмница. - SHIP IT 
  
                                                                  Рунд 10
                           Сиско (The Flash) и Дейзи (Agents of S.H.I.E.L.D)

Стайлс: Най-любимата ви двойка до тук. Това е нещо което подкрепям от душа и сърце. - SHIP IT

                                     Айзък (Teen Wolf) и Брук (One tree hill)

Скот: Какви шипове ми се падат тази вечер. Ъх, не мога. Тук отговора ми ще е пълна простотия, но не измислям друг. Брук имаше проблем със забременяването, а Айзък е върколак. От книгите, които съм чела съм останала с впечатлението, че върколаците нямат проблем на този фронт. - SHIP IT

                                                                    Рунд 11
                                      Мълдър (The X-Files) и Кейт. (Lost)

Стайлс: Твърде големи разлики в характерите. Не мисля, че въобще имат някакъв минемален шанс - R.I.P. IT.

                                      Шерлок (Sherlock) и Пеги (Agent Carter)

Скот: Раздвоена съм, защото по характери не мисля, че ще си паснат. Но ще ги шипна. Да кажем, че Шерлок живее по времето на Пеги. От него би бил станал прекрасен СРР агент. Но като саркастично дуо не могат да бъдат надминати, определено SHIP IT

                                                                 Рунд 12
                                    Джоуи (Friends) и Кейтлин (The Flash)

Стайлс: Джоуи е толкова забавен. Кейтлин ще го хареса, а и е крайно време да и намерят някой гадже - SHIP IT

                                      Белами (The 100) и Еймъри (Star-Crossed)

Скот: Това хич не е лош шип- SHIP IT. И двамата бойни. Той идва от космоса, тя има опит с такива придошли индивиди. С събитията в "Злочести" Белами би бил от голяма полза като войник. Като характери също биха си паснали. Това ми е любимия шип засега.

                                                              Рунд 13
                                         Артур (Merlin) и Пени (Lost)

Стайлс: Ох, мале. Тази Пени бе. Дори не мога да си го представя. Отговора ми е  R.I.P. IT

                             Стайлс (Teen Wolf) и Хана (Pretty Little Liars)

Скот: Йеей, хубав шип. Стайлс е супер надеждното момче, много сърцат. Хана би го харесала, ако Кейлъб не е в картинката. И двамата са хора, които обичат да се бъзикат и от тях би излязла получлива двойка - SHIP IT

                                                             Рунд 14 
                                      Рой (Arrow) и Рейчъл (Friends)

Стайлс: Харесвам ги и двамата, но отново нещо не мога да си го представя -  R.I.P. IT.

И понеже ни останаха няколко листчета, решихме да ги смесим

                                                             Рунд 15
                                  Джон (Sherlock) и Роб (Game of Thrones)

Скот: Всъщност това изобщо не го виждам. Джон неведнъж е протестирал срещу намеците на хората, че е гей. Роб е... miles away от хомосексуалността. Така, че R.I.P. IT

                                    Лидия (Teen Wolf) и Айрис (The Flash)

Стайлс: Ууу. Какво имаме тук. И двете ми са сред любимите героини, ама не - R.I.P. IT

                                                          Рунд 16
                           Тоби (Pretty Little Liars) и Уорд (Agents of S.H.I.E.L.D) 

Скот:  Оо, харесва ми. Не знам защо. Може би, защото и двамата са в сферата на полицейщината, така да се каже. Полицай+Агент=Каква секси двойка- SHIP IT

                              Нейтън (One tree hill)  и Хейли (One tree hill)

Стайлс: Ето това е. Истински сродни души. Само една картинка може да изрази емоциите ни в този момент: 

                                                          
                                                                      Рунд 17
                          Ария (Pretty Little Liars) и Джема (Agents of S.H.I.E.L.D)

Скот: О, каква красота. Но не, не мисля че това би имало бъдеще. И двете са жени за 1 определен мъж и те трябва да са с тях. R.I.P. IT

                          Дийн (Supernatural) и Ема (Once Upon a Time)

Стайлс: Каква красива двойка. Като за финал е супер. SHIP IT

Надяваме се тага да ви е харесал. Всеки който иска да го направи да се чувства тагнат.

Автор: Стайлс

Стюърт и Дън (Ревю на "Love, Rosie" на Сесилия Ахърн)

“You always had me. I always had you.”

   Здравейте, читатели. Днес спонтанно реших да пиша за книгата, която си дели първо място с "Предимствата да бъдеш аутсайдер" в класацията ми за най-любими книги. И това е Love, Rosie на Сесилия Ахърн. "Срещата" ми с тази авторка стана много случайно. Няколко месеца преди да излезе екранизацията, Стайлс ми повтаряше колко сладурско изглеждал трейлъра на филма. После го гледах и, естествено, ми излязоха сърчица на очите и поисках да прочета книгата ASAP. Един ден бяхме в Хеликон и тя хвана нещо от съседния рафт и когато погледнах тя държеше книгата, която виждате на картинката. Очите ми в този момент сигурно са били големи като тигани. Светкавично отидох на касата и така, уважаеми читатели, се запознах с една от любимите си книги. Развива се изцяло в писма, чатове и имейли, понякога и по телефона. Интересното в ситуацията е, че никаква информация не се губи по този начин и описанията са сведени до минимум, което на мен изключително много ми допадна. Сюжетната линия се развива в продължение на, около, 45 години. Завладяваща, невероятно истинска и изпълнена с хумор история, която се съмнявам че някой може да не хареса. Това е една най-обикновена човешка история, която ще ви накара да повярвате в истинското приятелство и която ще ви подтикне да се стремите към него, да го търсите с цялото си сърце. Историята на Алекс и Роузи. 

 

Алекс Стюърт и Роузи Дън се познават от ранна детска възраст. От периода в който не са познавали нищо друго на света, но са имали един друг.

Споделяли са мигове, обикновени и скучни, като 2 часа математика в понеделник сутрин. Напивали са се за 16-я рожден ден на Роузи. 

Но животът ги разделя, точно когато са на път да поемат по своя път. Последната година от гимназията, бащата на Алекс получава предложение за работа в Бостън и семейството се мести в Америка. Роузи остава в Ирландия. Това, бихте предположили, би било краят на приятелството им.  Но не, точно обратното. Когато не виждаш човекът, който е бил до теб през целия ти съзнателен живот досега, ти си разкъсан и самотен. Тази книга ме научи на това. Те започват да си пишат писма в които си споделят всичко. 

“Children need close friends to help them grow up, to discover things about themselves and about life. They also need close friends to keep them sane”  

“I’m trying to make some sense out of the phrase “Everything happens for a reason,” and I think I’ve figured out what the reason is—to piss me off.”

Какво са яли, какво са гледали, общо взето случки от ежедневието им. Роузи обаче крие една огромна тайна от Алекс и въпреки че може би я знаете, това е СПОЙЛЕР. Алекс трябваше да се прибере за няколко дни в Ирландия, за да може да придружи Роузи на бала, но полетът му е отменен и той не успява. Тази нощ преобръща живота й завинаги, защото тя забременява. В период около година, не помня точно, Алекс не разбира, че най-добрата му приятелка е станала майка. Планът на Роузи беше също да замине за Щатите и да учи за хотелиер, но появата на Кейти промени всичко. Независимо от това, когато Алекс разбра, той беше повече от страхотен и прие Кейти като част от своето семейство. Животите на Алекс и Роузи се развиваха много различно. Докато Алекс преуспяваше в сферата на медицината, Роузи едвам свързваше двата края. Нищо обаче не можа да прекъсне тяхната връзка. Безпаричие, лоши връзки, смърт, несгоди- не, дуото Стюърт и Дън беше непоклатимо. 

Годините минаваха, хора влизаха и излизаха от живота и на двамата, всеки оставяше следа в тях и ги учеше на нещо различно. 

Роузи Дън беше един изключително силен, позитивен, несломим, и много забавен персонаж. През цялата книга тя беше пример за това как не бива да свеждаш глава пред нищо. Да забременееш на 17? Гадно, но е трябвало да се случи. Продължавам. Мечтите ми не се сбъдват? По дяволите, няма да се предам. Животът ми е скапан и труден? Ще го преживея. Въпреки всичко, Роузи продължаваше да се бори, години наред. Успя да отгледа дете и постепенно постигна всичко, което е искала от живота. 

 “Life is hard, so what?”

След като Кейти поотрасна, Роузи се записа на курсове и eventually стана хотелиер. Не беше точно както си го е представяла, но поне вършеше каквото иска. И през цялото време, Алекс я подкрепяше. Както винаги. 

Алекс Стюард ми е един любим герой, защото лъчезарността и оптимизмът му никога не секваха. Той е от тези герои, на които усмивката им е винаги на лицето. Неговият път в живота беше далеч от приятен- да се премести в чужда страна, да учи медицина, да си пробие път в непознат за него свят. Той го направи с позитивизъм и усмивка на лице. Имаше несполучливи връзки, разводи, но това което го крепеше беше Роузи. 

Когато имаше проблеми с една от жените си, той се обръщаше към Роузи за съвет. Имаше един конкретен момент в живота на Роузи, който Алекс не одобряваше, но не каза нищо, защото тя беше щастлива. Той искаше да бъде с нея, но я остави, защото това беше правилното нещо, когато виждаше че тя е щастлива.

Руби беше приятелката. Мисля, че всички които четат и гледат филми, знаят че приятелките на главните героини са най-забавното нещо. Руби беше извор на много изцепки, много забавни моменти. Докато Алекс беше подкрепата на Роузи на океан разстояние, Руби беше достойния заместник в Ирландия. Тя беше от тези герои, които посрещат всякакви удари с псувня. Винаги, е почти винаги, имаше готов отговор за всичко и беше като Йода за Роузи.

Като заключение ще добавя, че Лили Колинс, Сам Клафлин и Джейми Уинстън   бяха идеалните Роузи, Алекс и Руби. Не бих могла да си представя друго дуо освен Лили и Сам, което да изиграе едни от любимите ми книжни герои. Сам беше уникално сладкия и много точно пресъздаде характера и емоциите на Алекс. Лили влезе в комичния, но борбен характер на Роузи по неповторим начин. Джейми изигра ролята на Руби сякаш книжната Руби е изскочила от книгата и е застанала на екрана. Призовавам всички, които могат да четат на английски, да прочетат Love, Rosie , защото това е едно невероятно приключение. Приятно четене. 

Автор : Скот 

Аз ли съм врагът? (Ревю на "Медната ръкавица" на Касандра Клеър и Холи Блек)

   "Медната ръкавица" на Касандра Клеър и Холи Блек е втора книга от поредицата Магистериум. Историята и приключенията на Кал Хънт продължават, и този път са още по-диви и много по-опасни от миналогодишните. Надявам се да сте чели "Железният изпит" преди да четете това ревю, защото има 1, но много важен, СПОЙЛЕР. След като в края на първа книга, Кал разбра че душата на злия, обсебен от Хаоса, Константин Мадън живее в него, той започна да се страхува от себе си. Избяга от къщата си, заедно с вълка си Пакостник, след като баща му едва ли не го нападна. Проблемът беше там, че Алистър Хънт бе хвърлил око на магически предмет- Алкахеста (наричан още Медната ръкавица), който, според него, може да спаси Кал от Константин.

Ритуалът по спасяване обаче изискваше зловещи жертви. Кал отседна в къщата на Тамара, където подочу някои тайни с нея и Аарън. Когато се върнаха за новата учебна година в Магистериума, теориите и опасенията на маговете, че Алкахестът може да бъде откраднат, бушуваха с пълна сила. Алистър беше главният заподозрян и Кал смяташе, че той е единственият, който може да вразуми баща си. Той, заедно с Тамара, Аарън, Пакостник и по грешка Джаспър, се отправиха на едно дълго и опасно приключение, което преобърна представата им за всичко познато и научено. И четиримата герои имаха различни качества и се допълваха един друг. Тамара и Джаспър владееха огъня, Кал направляваше въздуха, Аарън изригваше Хаос. Трябва да призная, че за 13-годишни хлапета бяха доста уверени в решенията, които взимат. Касандра и Холи са ги създали 13-годишни, но като умствено развитие бяха доста по-големи. Това ми хареса, защото аз търся точно това- зрели герои, за предпочитане със запазено нещо детско в тях. Тук беше нещо огледално- деца, но с поведение на възрастни. Авторките много умело бяха съчетали тези две качества. През половината време се дърпаха и закачаха точно като 13-годишни, но когато трябваше да са сериозни, те се взимаха в ръце и действаха. Всички, които са чели "Железният изпит" знаят, че Кал не хранеше топли чувства към Джасспър, но в "Медната ръкавица" те се сработиха, доколкото можаха и стопиха и някой друг лед помежду си. Както се казва "Капка по капка, вир става".
Трудно ми е да пиша за тази книга без да издам нещо важно, затова ревюто ми е толкова кратко. "Медната ръкавица" вече тотално ме убеди, че тази поредица си струва. След като минах средата не можех да се откъсна от нея. Приятно четене.

Автор : Скот

The Quotes Book Tag

   Здравейте, хора. Имам малко време за убиване и реших да направя The Quotes Book Tag. Голямо ровене из книги и тефтери падна, но събрах цитатите и съм доволна от себе си. Когато приключите, ако искате да направите тага, чувствайте се тагнати. Идеята за тага взех от Yoana Divine, отново. 

1. Отвори книгата, която те въведе в четенето и напиши любимият си цитат от нея или просто първият цитат, който ти хване окото. 

"Надявам се, че хората, написали песните, са щастливи. Надявам се да имат усещането, че са направили достатъчно. Наистина- защото ме направиха щастлив. А аз съм само човек."

"Сам и Патрик погледнаха към мен. Отвърнах на погледа им. И мисля, че те разбраха. Не нещо конкретно. Просто разбраха. Струва ми се, че човек не би могъл да очаква повече от приятел."

"Марк каза, че тези невероятно светли звезди всъщност били просто дупки в тъмното стъкло на купола и че когато се възнесеш на небето, стъклото просто се чупи и се оказваш потопен в безкрайна светлина, която е по-ярка от всичко останало, но не причинява болка на очите. Беше необятно, поглъщащо и ефирно тихо, а аз се чувствах съвсем нищожен. Понякога поглеждам навън и се замислям колко много други хора вече са виждали този сняг. Като се замислям колко други хора са чели тези книги преди мен. И са слушали тези песни. Чудя се как се чувстват те тази вечер."

2. Напиши любимият си цитат/цитати в този момент.

"From every wound there is a scar, and every scar tells a story. A story that says "I survived"."

-Fr. Craig Scott

"After all, soulmates always end up together. Silly Bethany won't even be remembered then. Ex-girlfriends are easily forgotten. Best friends stay with you forever."

"Age is just a number, not a state of mind or a reason for any type of particular behaviour."

-Cecilia Ahern, "Love, Rosie"

3. Цитат от любимата ти книга.

"А според мен всеки е специален по някакъв свой си начин. Наистина."

 
4. Цитат от любимият ти автор, който не е нужно да е от някоя книга, даже е препоръчително да не е.

Цитатът на Дейвид Николс е от книга.

"You can live your whole life not realizing that what you're looking for is right in front of you."

-David Nicholls, "One day" 

"The stories we love best live in us forever"

 "Wherever I am, if I've got a book with me, I have a place I can go and be happy."

-J.K.Rowling

5. Отиди до рафтовете си и избери книгата, която съответства на номера ти в клас  (а ако не си ученик - номера на буквата, с която започва името ти).

Аз съм номер 21 в клас, и ще ползвам тази цифра. 

"В стаята е сумрачно и Етиен увива ръце около тялото ми. Заслушваме се в оперните  изпълнения в уютно мълчание. С изненада установявам колко ще ми липсва Франция. През първите ми 18 години, домът ми бе в Атланта, и макар да познавам Париж от едва 9 месеца, той все пак успя да ме промени. Догодина ще трябва да опозная нов град, но не се страхувам. Защото бях права. За нас двамата, домът не е конкретно място, а човек. И най-после сме си у дома."

 6. Любимият цитат от края на книга.
 Тук има цели 6 края, които ми харесват. Така, започвам.

"Никога не съм си давала сметка, че оцеляването само по себе си може да бъде такъв триумф. Сестра ми е с нас. Рафи лети. Всичко друго е на втори план. Засега това е достатъчно."

 "И просто така аз отново бях свързана с него, сякаш с размах на магическа пръчка- завръщането на един отдавна изгубен приятел. На нещо, което е писано да се случи. Усещането насълзи очите ми. Може би заедно ще направим крачка напред.
      -Здрасти- рече той. -Аз съм Даниел.
      -Здрасти- отвърнах. -Аз съм Джун."

 "Защото, старче, нямаш право на избор дали да бъдеш наранен- сам можеш да избереш единствено кой да те нарани. Аз съм доволен от избора си. Дано и тя да е доволна от своя. 

Доволна съм, Огъстъс. 
Наистина съм доволна."

 "Нямаше представа какво ще донесе бъдещето на всеки един от тях, защото възможностите бяха толкова безбройни, колкото и звездите. И всъщност това беше достатъчно."

  



"Засега тези стъпки са достатъчни.Първите няколко безценни стъпки в тъмнината. Към неизвестното. Към свободата."

  


 "Хари усети как му олеква при мисълта, че все пак има още един златен ден на мир и спокойствие, на който да се порадва заедно с Рон и Хърмаяни."







 7. Вземи една случайна книга и напиши първото изречение, което ти хване окото.

"Мога единствено да сдържам дъх и да гледам как се случва най-невероятното нещо в живота ми."







8. Цитат от книга, която четеш сега.

 "Кал си спомни първия път, когато бе пристигнал в Магистериума. Спомни си колко странни и чужди му се виждаха пещерите, блестящи с биолуминисцентен мъх, подводните реки, миещи се в тинести брегове, и лъскавите сталактити, висящи от таваните като риби. Сега му изглеждаше като дом."






 9. Направи изречение от заглавията на книги (Ако е нужно може да се добавят частици, съюзи, предлози и да се сменя формата на глагола/думата).   

"Звездният полет на една самодива към стаята на тайните" 

10. Кой цитат би си сложила на чаша/тениска?

"It's always better to have too much to read than not enough." 

11. Кой цитат те обижда?

Това се отнася за филмови и книжни герои. Изкарват ме от кожата такива хора.

"You're crying about a person who just died and never even existed in the first place?"

12. Кой цитат те описва най-добре? 

"I'm a part of everything I've read." 

-Theodore Roosevelt  

Трагедия под лунна светлина (Ревю на "Самодива" на Краси Зуркова)

   "Самодива" на Краси Зуркова е наистина приказна книга. История, изтъкана от легенди, митове, история, мистерия. От Америка, и от България, от традиции и поверия. Ако се чудите кое да е следващото ви четиво, изберете Краси и нейната "Самодива". 
   Българката Теа Славин заминава за Америка, за да следва в един от най-престижните им колежи- Принстън. Тя е феноменална пианистка, която, подобно на Орфей, омагьосва хората с музиката си. Пристигането й в кампуса на университета й носи нови шансове за изяви за каквито тя дори не си е помисляла. Само че университетът, също така, е пазел зловеща тайна, засягаща семейството й, в продължение на повече от 15 години. Тайната е заровена толкова дълбоко, че за нея знаят малцина. Теа научава за това малко преди да замине за Америка, и е решена да разплете загадката. Ще ви кажа, че това й решение задейства тотален обрат в живота й. 

"Страховити, омайни легенди. Но ничии думи не са в състояние да пресъздадат такава красота, както я видях аз с очите си, явила се пред мен от лунна плът и кръв в онази сребърна нощ, оттатък манастирските стени."

"...изгубено слънце, търсещо своята луна" 

"Дали това не беше онази промяна, за която говореше учителят ми? Мигът, в който Вселената спира и се заслушва. Вселена, спотаена е един-единствен човек. В един непознат, който заличава всичко останало..."

 "Самодива" на Краси Зуркова е книгата, която съм чакала дълго време. Нали знаете чувството да искате нещо, но да не знаете какво е то? Или да искате да прочетете КНИГАТА-тази която, когато я затворите, ще си кажете "Ето те, теб търсех", без дори да знаете дали изобщо е написана? Това съм търсела. Начинът на писане, митовете, легендите, загадката, връзката с България... Един вид всеки можеше да е на мястото на Теа. Всичко беше описано с възможно най-точните думи и, поне за мен, беше съвършено. Краси, благодаря ти, че "надникна в ума ми" и написа историята, която чаках.  

"Чувството е неописуемо. Сякаш и трите измерения се сблъскват, а ти си в самия център."

"На пистата трябва да си готов да отидеш в ада, а как мога да се задоволя с ада, след като вече съм бил в рая?"

     Сега, за мое огромно съжаление, има 1 нещо, което не ми допадна в книгата. И това са героите, особено мъжките персонажи. 

Теа- в доста от моментите намирах себе си в нея. Тя точно описваше отношението, което аз споделям, за Америка- страна на невероятни възможности, която родителите не оценяват достатъчно. В по-голямата част от книгата, обаче, ме убиваше бавно и мъчително. Това, което най-много ме дразнеше беше, че е невъобразимо нерешителна. На моменти просто спирах да чета и се чудех каква е тази нейна логика, какво е това нещо. 

Рис. Първото, което ще напиша за него е, че беше маниак на тема контрол. Не от типа Моника от "Приятели", а типа обсебващ преследвач. В, да кажем, 98% от книгите с лоши/арогантни момчета, които чета, винаги успявам да видя нещо в тях, което да ми хареса. Рис беше мъж-лепка, такъв, какъвто (според мен) само Теа може да хареса и изтърпи. 

Джейк, братът на Рис, пък беше на другата крайност. Отстъпчив, нехаен, мъж, който се раздава на 100% и накрая остава наранен. От двамата, Джейк определено ми допадна повече. В някои моменти наистина ми стана мъчно за него, но пък от друга страна вината си беше негова. Той си беше Многострадалната Геновева. Мантрата му беше "Брат ми да е щастлив, пък мен кучетата ме яли". Да, ама любовта не работи така. 

"Ако един ден те повикам

и ти не дойдеш,

горчива смърт може да ме връхлети, 

а аз няма дори да я усетя." 

"Да делиш този, когото обичаш- най-голямото предизвикателство за човешкото сърце."

   

Призовавам всички, които четат това ревю да не се отказват/съмняват от/за книгата, заради мнението ми за героите. Те са част от книгата, а книгата е "трагедия" в историческия смисъл на думата. Трагедия, защото животите на героите в книгата разказваха разрушително тъжна история, причинена от един-единствен момент във времето, който променя естественото стечение на обстоятелствата. "Самодива" е мое сбъднато желание. За това мога да благодаря на самата авторка, на издателство "Егмонт", а също и на Стоян Атанасов, който е създал прекрасната корица. За мен тя е точно отражение на историята, криеща се между кориците. Приятно четене. 

Саундрак на книгата : Isaac Albeniz- Asturias (Luis Fernando Perez, piano)

Автор : Скот