Да бъдеш Саймън (Ревю на "Истории от академията за ловци на сенки" на Касандра Клеър)

   Хей, хей. Скот пак поства ново ревю. Някъде преди месец си купих "Истории от академията за ловци на сенки". И отново, Касандра ме отвлече в своя рай. Буквално не знам какво ще правя, когато спре да пише за тази вселена. Но няма да мисля сега за този черен ден. Нека продължа с впечатленията си за този сборник с удивителни разкази. Пригответе се за МНОГО Саймън фенгърлинг. То имаше и защо, човекът си заслужи всяка дума, която ще напиша за него. "Истории от академията за ловци на сенки" беше много неща за мен. Както напоследък споменавам по тагове и постове, аз съм наркоман що се отнася за Касандра Клеър. Тук тя не ме разочарова. Тук тя ми даде една различна перспектива за няколко от героите си. Представи и нови- синът на Уил и Теса- Джейми (Джеймс <3, кръстен на Джем), по-малкият син на Хенри и Шарлот- Матю, и синовете съответно на Гидеон и Гейбриъл Лайтууд- Томас и Кристофър. Толкова много истории, толкова много история, толкова много чувства и години на
събития. Минало, настояще и бъдеще. 
   

Тази книга се развива няколко месеца след Тъмната Война със Себастиян и събитията от "Град на небесен огън".  Саймън се готви за ново, не знам как да го нарека, приключение. Не ми звучи правилно. Търсене на себе си, да това е. След станалото в "Град на небесен огън", той естествено е повече от загубен и не знае кой е. Чувал е само истории, за Саймън дневният вампир, за Саймън героят, Саймън приятелят, Саймън гаджето, Саймън който ще донесе промяна в света на ловците на сенки.

 "...ставаше дума за онова, което беше в главата му, постоянно усилващия се шум, късчетата спомени. Те изникваха в ума му като откъси от забравени песни, мелодии, които не можеше да си спомни съвсем. Бяха спомени за огромни радости и страхове, ала много често не бе в състояние да ги свърже с точно определени събития и хора. Бяха просто чувства, кръжащи около него в мрака."

 В последствие става и знаменитост в Академията само с появата си, а самият той не е направил нищо. Той е празната обвивка на някой, съществувал преди него. Един съвсем отделен Саймън. Колкото до този, който идва в Академията, той иска да е невидим, защото очакванията за него са високи, сякаш със самото си стъпване в нея, трябва да започне да извършва велики дела и да показва колко е уникален. Само че този, който всички очакват да видят, всъщност вече не съществува. Саймън се опитва да се абстрахира от всичко това и започва да търси начини да се изгради като човек отначало. Само, че нещо в него, намиращо се по-скоро на подсъзнателно ниво, все още носи частица от старата му същност.

Неговата доброта, чувство за справедливост, сарказмът му. Не знаеше всичко за себе си, но искаше да е достоен за приятелите си, искаше да е достатъчно добър за тях, а това го направи достатъчно добър за скромното ми мнение на читател. Стъпка по стъпка, несъзнателно, Саймън изгради себе си наново, започна да нарича Академията свой дом, и се превърна в много подобна версия на старото си "аз". Разликата беше, че сега семейството му и приятелите му бяха до него. Старите- Клеъри, Джейс, Изи, Магнус, Алек. И новите- Джордж, Джон, Катарина, Джули, Беатрис.

"Приятели за които да живее и за които да умре, приятели, преплетени във всичките му спомени. Другите ловци на сенки бяха част от него."

Саймън показа на всички, че човек може да се възстанови дори от най-лошите удари на живота, че може отново да се изправи на крака и да продължи напред, по-добър, по-смел, по-силен. Тази книга ми хареса (хареса е много слаба дума) по още една причина. Както може би знаете Саймън ми е любим герой от книгите на Касандра Клеър, затова това допълнение беше супер за мен. Още една възможност да опозная по-добре момчето от Бруклин. Да се присъединя към него, докато той търси себе си, докато намира своя брат по душа- Джордж, докато се учи как да бъде ловец на сенки с частица човещина и спомен за долноземност. Докато става достоен за уважение и докато търси начин да обича Изабел по нови начини, нови защото той е нов човек. Докато осъзнава, че до него винаги е имало човек, който в бъдеще да стане негов парабатай.

 "Клеъри бе изтръгнатият цвят, ярката нишка, минаваща през спомените му, от първия до последния. Нещо липсваше в рисунъка на живота му без Клеъри и никога нямаше да бъде както трябва, докато тя отново не станеше част от него."

И най-важното- докато учи самите ловци на сенки как да бъдат по-добри. Саймън наистина променяше светът на сенките. Той разруши последната стена, стояща между ловците на сенки и мунданите. Той беше този, който ги обедини. Накрая нямаше "елит" и "утайки" (ще разберете), имаше екип. Едно цяло, без предразсъдъци и без разделение. Саймън бе живял като мундан, като долноземец, а сега бе ловец на сенки. Той имаше уникалната възможност да вижда света по повече от един начин, точно затова бе способен да донесе тази промяна, да счупи вековните предразсъдъци и да даде начало на един нов свят на равенство. 

Много излияния, много нещо, но книгата наистина беше уникална. Който е фен на Касандра Клеър не трябва да я пропуска. Тук надникнахме малко в света, който ни очаква в поредицата "Тhe last hours". Ако трябва с една дума да опиша очакванията си за нея- щура. Наистина много щура. Децата на братя Лайтууд са наистина енергични, така да кажа, младежи. Е, това беше от мен. Приятно четене :)  

Скот

Аз ли съм врагът? (Ревю на "Медната ръкавица" на Касандра Клеър и Холи Блек)

   "Медната ръкавица" на Касандра Клеър и Холи Блек е втора книга от поредицата Магистериум. Историята и приключенията на Кал Хънт продължават, и този път са още по-диви и много по-опасни от миналогодишните. Надявам се да сте чели "Железният изпит" преди да четете това ревю, защото има 1, но много важен, СПОЙЛЕР. След като в края на първа книга, Кал разбра че душата на злия, обсебен от Хаоса, Константин Мадън живее в него, той започна да се страхува от себе си. Избяга от къщата си, заедно с вълка си Пакостник, след като баща му едва ли не го нападна. Проблемът беше там, че Алистър Хънт бе хвърлил око на магически предмет- Алкахеста (наричан още Медната ръкавица), който, според него, може да спаси Кал от Константин.

Ритуалът по спасяване обаче изискваше зловещи жертви. Кал отседна в къщата на Тамара, където подочу някои тайни с нея и Аарън. Когато се върнаха за новата учебна година в Магистериума, теориите и опасенията на маговете, че Алкахестът може да бъде откраднат, бушуваха с пълна сила. Алистър беше главният заподозрян и Кал смяташе, че той е единственият, който може да вразуми баща си. Той, заедно с Тамара, Аарън, Пакостник и по грешка Джаспър, се отправиха на едно дълго и опасно приключение, което преобърна представата им за всичко познато и научено. И четиримата герои имаха различни качества и се допълваха един друг. Тамара и Джаспър владееха огъня, Кал направляваше въздуха, Аарън изригваше Хаос. Трябва да призная, че за 13-годишни хлапета бяха доста уверени в решенията, които взимат. Касандра и Холи са ги създали 13-годишни, но като умствено развитие бяха доста по-големи. Това ми хареса, защото аз търся точно това- зрели герои, за предпочитане със запазено нещо детско в тях. Тук беше нещо огледално- деца, но с поведение на възрастни. Авторките много умело бяха съчетали тези две качества. През половината време се дърпаха и закачаха точно като 13-годишни, но когато трябваше да са сериозни, те се взимаха в ръце и действаха. Всички, които са чели "Железният изпит" знаят, че Кал не хранеше топли чувства към Джасспър, но в "Медната ръкавица" те се сработиха, доколкото можаха и стопиха и някой друг лед помежду си. Както се казва "Капка по капка, вир става".
Трудно ми е да пиша за тази книга без да издам нещо важно, затова ревюто ми е толкова кратко. "Медната ръкавица" вече тотално ме убеди, че тази поредица си струва. След като минах средата не можех да се откъсна от нея. Приятно четене.

Автор : Скот

Враг ли ми е магията? (Ревю на "Железният изпит" на Касандра Клеър и Холи Блек)

   След като затворих "Железният изпит" на Касандра Клеър и Холи Блек си казах "Ех, защо нямам "Медната ръкавица"? ". Книгата започна малко мудно, но после започнах да се потапям в историята и да се увличам. Колкото и да се опитвах да не я сравнявам с "Хари Потър", просто не се получи. Сходствата бяха толкова много, че умът ми не можа да се изключи за този факт. Въпреки това, историята беше хубава и добре написана. Описанията и сцените бяха представени детайлно и имах чувството, че съм там, до героите. В Goodreads й дадох 3 звезди, защото героите са все още по на 12 години, а аз обичам да чета за по-големи и ми беше доста детска. С нетърпение обаче очаквам следващите, защото там Калъм, Тамара и Арън ще са по-големи и със сигурност ще ми допаднат още повече. 

Калъм Хънт е на 12 и е магьосник. Баща му обаче изобщо не е щастлив от този факт и всячески се опитва да го държи далеч от магията. Разказва му всякакви ужасни истории за магьосниците и Магистериумът (училището за магьосници) и иска Кал да се провали на Железният изпит. Кал вярва на баща си и когато се явява на изпитът на маговете опитва всичко, за да създаде лошо впечатление за себе си. Той самия не знае как и защо, но накрая един от маговете го избира за чирак. Какъм се озовава в Магистериумът и колкото и странно да е мястото, той започва да го харесва. Другите двама чираци на майстор Руфъс са момче и момиче- Арън и Тамара. Според правилата на училището те са екип, докато не завършат Магистериума след 5 години. Кал отначало не завързва приятелство с тях, защото няма намерение да остава. С течение на времето обаче, започва да се пита какво би било ако е магьосник. В един момент вижда в лицата на Арън и Тамара приятелите, които никога не е имал. Заедно те се изправят пред изпити, чудовища, препятствия и приключения. На края на книгата дори и пред самия Враг на смъртта. Врагът на смъртта е бивш ученик на име Константин Мадън, който е обсебен от елемента Хаос. Такива хора в магическия свят биват наричани Макари. Когато Кал остана насаме с него, той му каза нещо, което никой четящ книгата не е очаквал. В края на Желязната година Калъм беше изправен пред наистина важен избор. 

“Remember what your father said about magic, boy. It’ll cost you everything.”  

 “You don’t know what you are.”

"Fire wants to burn
Water wants to flow
Air wants to rise
Earth wants to bind
Chaos wants to devour"

   Тази книга е по-подходяща за деца до 13 години, но и на мен ми хареса. Има приключения, тайни училища, магии... . След Джоан Роулинг това е най-близкият ни допир с магия на който можем да се надяваме. Имаше няколко обрата в книгата, които наистина ме хванаха непотготвена и това беше страхотно. Чела съм книги и на двете поотделно, но и в съчетание двете са създали нещо страхотно. Малко от магията на Касандра + малко от приключенията на Холи = "Железният изпит". Приятно четене.

Автор : Скот