"People find a way through just about anything"
Здравейте, хора. Първо
да се извиня, защото това ревю ще е на 4 книги и ще е дългичко.И така.. днес ще
се впусна в едно приключение, което започна сигурно още преди десетина години.
Когато бях малка открих, че имам неутолим глад за кино. И така започнах да
гледам, буквално, всичко наред. Екшъни, комедии, мистерии, ужаси, фентъзи, фантастика
и всичко останало. И един от дните, нямам точен спомен кога, съм открила едно
невероятно бижу. Приключенски филм за тийнейджъри, който и до днес обожавам. А
именно „Градът Ембер“. Това бяха годините, когато почти никой не познаваше
Сирша Ронан, времена в които Бил Мъри бе по-известният актьор във филма. А днес
тя е една от най-известните млади актриси в Холивуд. Ако не сте го гледали,
МАХНЕТЕ СЕ ОТ ТУК И СИ ГО ПУСНЕТЕ ВЕДНАГА!
„Градът Ембер“ е всъщност поредица
по книгите на авторката Джийн Дю Прау (не съм сигурна дали се превежда така),
която не успява да впечатли с успеха си, и не получава трите допълнителни
филма, които би трябвало. И много жалко, ако ме питате. Това са книги, които ме
изненадаха, и то много. В последните години ми е все по-трудно да си намеря
четиво, което да не е копирано от нашумелите поредици. Запалените читатели ще
раберат за какво говоря. Това, което искам да кажа е, че „Градът Ембер“ е от
онези книги, които не са ненужно дълги, а всъщност те оставят без дъх. Дъхът ми
не бе краден от доста дълго време. За да маркирам още веднъж колко страхотни
бяха, ще кажа че изчетох четирите книги в рамките на 3-4 дни. Оттук нататък ще
има спойлери, затова четете на свой риск.
Книга 1- „Градът Ембер“ (City of Ember)
Ако не сте гледали филма, той е 90% точен с оригинала. Което
е страхотно. И така. Преди около 200г., т.е. наши дни, светът се превръща в бойно
поле. Голяма изненада нали? Правителството на САЩ решава да даде най-добър шанс
на човешката раса да оцелее на всяка цена като изпраща (мисля, че бяха 600
човека, на всеки от който е поверено по 1 дете) хора в подземен град- Ембер.
Там те няма да помнят какво се е случило със предишният свят, с изключение на
хората, които тогава са възрастни.
Нашите съвременници предполагат, че след тези войни Земята
ще е необитаема в продължение на поне 100 години. И така наречените „Строители“
на града оставят инструкции как тези хора да излязат от Ембер, когато е
безопасно. Затварят тези документи и ги предават на първия кмет на града, с
намерението всеки лидер да предава съответната кутия на наследника си, докато
времето настъпи. Но някъде около половината, тази кутия се губи и остава забравена.
Докато 200г. след заселването в Ембер не се отваря. И приключението започва.
Лина Мейфлийт винаги е искала да тича, да е бърза и да носи
новините на жителите на Ембер. Но в деня в който завършва училище и трябва да
премине церемония, за да получи работа, късметът я подминава. Малко отклонение-
всеки младеж на Ембер трябва да изпълнява някаква работа- било то да е градинар
в парниците, да е вестител (пощальон), било то да работи в каналите и да кърпи
тръби и други такива неща. Лина тегли най-немомичешката работа, тази най-далеч
от желанието й да е вестител- тя тегли работа в каналите.
Дуун Хароу е умен младеж, винаги е искал да знае всичко за
всичко. Как работи електричеството, как растат растенията, откъде идват
насекомите. Само дето тези знания ги няма никой, защото са изначално загубени.
Те са се предавали от първите заселници, но след 200 години хората вече не
питат ЗАЩО, те просто знаят какво да правят, за да държат града жив. Но Ембер
умира. И Дуун иска да го спаси. А най-добрата работа за тази мечта е да работиш
по Генератора. Но и късметът на Дуун не е добър. На него му се пада да е
вестител.
Но тъй като съдбата си знае работата, Лина и Дуун си
разменят назначенията, и така и двамата са доволни. Пътищата им започват да се
пресичат още тогава, въпреки че те не го знаят. Те не са говорили един с друг,
откакто детска игра ги скарва и те са си само на „Здравей“-„Здрасти“. Но ги
чака нещо много по-голямо.
Един ден Лина открива в дома си метална кутия, със страници
изписани по начин, който й е съвсем непознат. Никой от учебниците й не
изглежда по този начин. Но малката й сестра Попи е изяла половината от този
документ и той е почти неразбираем. Това е нещо древно, следователно важно. Тя
го показва първо на кмета, тъй като смята че той е лицето, което ще се погрижи
за града. Грешка номер 1. Именно кметът работи здравата против Ембер, като
краде и без това изчерпващите се провизии и гледа само своите нужди. След това
Лина показва откритието на Клери- главната градинарка, но тя е толкова заета,
че почти не обръща внимание на момичето.
И тогава й хрумва- Дуун! Дуун, момчето което винаги се е
интересувало от механиката на живота, винаги любознателният й приятел от
детинство. Както и предполага, Дуун е възхитен. И двамата започват бавно, но
сигурно да разплитат мистерията. А това, което откриват е повече от това на
което са се надявали, защото е не спасение ЗА града, а спасение ОТ него. Лина и
Дуун съставят план, който не само ще спаси Ембер, но ще донесе на двамата слава
завинаги. Те възнамеряват да обявят пред целия град, че те са открили път,
който води извън Ембер, но кметът на града ги обявява за клеветници и нарежда
те да бъдат арестувани. Затова им се налага да сменят стратегията. Вместо да
тръгнат с целия град, те бягат сами от него като престъпници. Лина взима
малката си сестра и не поглежда назад. Водени само от сърцата си, с няколко
свещи и кибрит в ръка, Лина и Дуун слизат дълбоко в недрата на каналите на
Ембер, където намират пътя за навън. Къв какво? И те дори не знаят, само се
надяват да открият нещо по-добро, което да могат да нарекат свой дом.
Книга 2- "Хората от Спаркс" ("The people of Sparks")
И така, тези страхотни хлапета наистина успяват да намерят изхода от този подземен град, който е единственият свят, който техните предшественици са познавали. Те са пионери, те извеждат семействата си, съгражданите си в един съвсем непознат, страшен за тях, непознат свят. Хората от Ембер никога не са усещали полъх на вятър, не са виждали слънцето, нито са се топлили от лъчите му. А сега пред себе си виждат само безкрайни полета, небе, птици, животни. Лина и Дуун успяват да изведат всички от един умиращ град, но сега трябва да измислят какво да правят с толкова хора. Без храна, без домове, под откритото небе.
И тръгват...Повече от 400 човека. Накъде? Отново не се знае? Към по-добро с малко късмет. Този път старата фортуна е по-благосклонна към младежите, и скоро те попадат на малко населено място. Те дори не знаят, че на Земята има други хора. А ето цяло село. Хем точно като тях живи същества, но пък и съвсем различни във всяко друго отношение- хората от Спаркс. Спаркс- едно от многото късчета места, които се препитават със земеделие и някоя друга слаботелесна кравичка.
И двете страни са изненадани. Може би хората от Спаркс една идея повече, защото дори и да са виждали други хора, никога не са чували за такива, които са живели под земята. Да, смятат че са малко чудати, мислят че се преструват като казват, че не са чували за слънце, вятър, крава или пък птица. Лидерите на града се чудят какво да правят, когато Лина и Дуун ги молят за храна и подслон. Някои хора гласуват те да бъдат изпъдени, защото така и така храната е оскъдна, но една от лидерите на града- Мери се оказва по-човечна и сърце не и дава да отпрати толкова много хора. И то- на сигурна смърт, взимайки предвид тяхната неопитност в чудатите земни занаяти. Накрая предводителите на градчето Спаркс решават да приемат Емберяните, докато дойде зимата, да ги настанят в стара хотелска сграда, да ги научат на каквото могат, а след това по живо, по здраво да ги оставят на съдбата, но извън Спаркс.
Всеки човек от Ембер бива причислен към семейство от Спаркс, при което ще се храни по веднъж дневно, а през другото време ще се учи на строителство, земеделие и др. Първоначално нещата вървят добре, хората искат да се научат, но тъй като сезонът е лято, температурите не понасят на хора, които са живели под земята. Те започват да се изтощават от тежкия физически труд под морното слънце, а скоро и да гладуват, тъй като дажбите които семействата заделят не са достатъчни. Дуун се опитва да бъде разумен, да влезе в положението на хората от града, но скоро негов съгражданин от Ембер надига глава и започва да всява смут измежду Емберяните. Трябва да споделя, че Лина е настанена в къщата на местния доктор, защото докато Лина, Дуун и Попи търсеха изхода от Ембер, Попи се разболява и й трябва лекар. Жената при която са настанени е малко разсеяна, но добра и скоро Лина и Попи намират доста добър дом, в сравнение с почти разпадналия се хотел в който живеят почти всички други от Ембер. Та това друго момче, Тик, започва да негодува от малкото храна и многото работа и предлага хората от Ембер да се оплачат. На първо време Дуун се държи далеч от тези разпри, но после вижда смисъл в това. Само дето нещата доста бързо ескалират. Племенникът на докторката, Торен, намразва Лина заради детски глупости и скоро тази омраза го кара да направи голяма глупост. Той натопява Дуун за нещо, което той не е направил и това обижда хората от Спаркс.
Гражданите на Спаркс и тези на Ембер започват да се карат едни с други. Подозират се едни други за много неща, които стават из града, но нито една от страните не знае как да процедира.
Още от малка Лина си мечтае да намери нов град за Емберяните. С високи, стъклени сгради, които отразяват слънчевата светлина. Тя се надяваше този град да се появи пред тях, когато излязоха от Ембер, но уви. Но един ден братът на Торен, който е скиталец. Скиталец е вид професия- човек обикаля из земите и тършува из разрушени сгради, къщи, бунища и т.н. за да намери нещо, което би било полезно. И докато неговият брат е в Спаркс, за да продаде каквото е намерил, Лина го чува да споменава че ще насочи към "града" в търсене на съкровище. Тя решава, че именно този град е нейният град, със своите кули и широки улици. Тя се промъква във каруцата на брата и напуска Спаркс в търсене на нов дом. Само дето това съкровище не е градът, както тя в последствие разбира. А нещо доста по-близко до сърцето й.
В този месец се случват доста неприятни неща. Тик убеждава Емберяните да нападнат хората от Спаркс и със сила да вземат това, което те уж им отказват. Стига се до физически сблъсъци и недоволството се превръща в омраза. Докато следвайки съвета на баща си, Дуун не прави това, което прави най-добре, спасява положението. Благодарение на него, двете страни намират компромисен вариант и заживяват в мир.
Книга 3- "Пророчицата от Йонууд" ("The prophet of Yonwood")
Само бегло ще наметна за какво става въпрос в тази книга, защото тя няма нищо общо с другите 3. "Пророчицата от Йонууд" се явява предистория, но не знам защо е издадена като трета от поредицата, а не първа или последна. Няма значение. Буквално последните две страници я свързват с "Града Ембер", защото главната героиня от тази книга става една от първите заселници на Ембер.
Книгата проследява животът на 12-годишната Ники, която придружава леля си до град Йонууд, за да продаде къщата на починалия й прадядо.
Пророчицата на този град предрича де факто началото на тези войни, които най-накрая ще разрушат света, но предсказанията й са подранили с 50 години. Но сегашният свят на Ники пак е във военно положение. Та Ники по цял ден тършува из голямата къща, среща се с едно местно момче, което тя считаше че може да е кандидат да й стане гадже, но уви хах.
И като цяло беше това. Точно накрая вече, една сцена която я имаше в "Града Ембер" се застъпи с "Пророчицата от Йонууд"- Ники, вече 60-годишна е на път за Ембер и си води дневник, който обаче й е забранено да занесе в града. Затова тя го оставя в пещерата, в която Лина и Дуун се озовават, когато излизат от Ембер. И те намират този дневник.
Книга 4- "Диамантът на Даркхолд" ("The diamont of Darkhold")
Емберяните и хората от Спаркс вече се готвят за настъпването на зимата, но положението не се е подобрило много. Храната намалява, а гърлата за хранене са с 400 повече. Всички са постоянно с празни стомаси, а реколтата е малко и запасите в хранилището намаляват. Никой не знае какво да направи, за да подобри изгледите, но точно тогава скитник минава през Спаркс. На пръв поглед не носи нищо ценно, но когато тълпата се разотива, винаги наблюдателният Дуун вижда нещо, което в този свят няма голяма ценност- книга. Но тъй като скитниците са си търговци, тя (скитницата) вижда, че Дуун иска книгата много и започва да го изнудва. Но Лина успява да се спазари и да направи подарък на Дуун. А и на себе си. Защото тази книга се превръща в новото им приключение.
Нов шифър за разкодиране. Само дето този път е още по-трудно. Но Дуун и Лина са много добър екип и скоро разбират, че тази книга е за тях. ТОЧНО ЗА ТЯХ- ЕМБЕРЯНИТЕ. Пише, че "Строителите" са им оставили нещо важно в Ембер, което ще подобри живота им завинаги. Само дето от книгата са останали само 8 страници. Всичко, което обяснява какво е това съкровище, къде е, за какво се използва и как, е загубено. Малкото, което пише в тази книга са неразбираеми диаграми, но все пак Дуун не се предава. Казва на Лина, че трябва да се върнат в стария си дом, пък било то дори само да проверят дали в складовете няма останала храна и лекарства, които да им помогнат да преживеят зимата. Лина се страхува, но приема предложението на приятеля си, защото знае че така е правилно. И отново те стягат раниците и тръгват на път.
Това, което откриват в Ембер далеч надминава най-смелите им очаквания. Още докато слизат към града, те виждат лека светлинка в центъра на площада, но смятат че това са последните дихания на Генератора, или пък някой изостанал Емберянин. Колко са грешали. Едва стъпили на улиците на стария си град, Дуун бива хванат от двама непознати. Стъписан, той няма време да реагира, но поне враговете му не забелязват Лина. Похитителите на Дуун се оказват случайно намерили Ембер, скиталци. И се заселили хората, без да знаят че това е умрял град, без провизии. И сега разграбваха всичко онова, което Емберяните са оставили в бързината, като цяло боклуци. Дуун не споменава, че знае всеки ъгъл на този град, за да има предимство пред тези хора. Прави онова, което баща му винаги го е учел- да наблюдава. И той вижда- едно от децата на тези хора е по-плахо от другите, по-добро. Малко след това разбира, ч то изобщо не е на това семейство, а приютено. И Дуун започва да чака да му се предостави удобен момент да избяга.
Междувременно Лина е на ръба да се паникьоса. Приятелят й е в опасност, а тя няма как да му помогне. Но той ловко й казва да бяга и да доведе помощ от Спаркс. Макар да не иска, тя знае че няма друг избор. А и като бивш вестител, тя е най-добрият му шанс с бързите си крака. Когато излиза на повърхността, тя среща скитница, която всъщност не е толкова сурова, колкото други от нейната професия. Същата, която й продава книгата за Ембер. Лина дълго я моли да я закара до Спаркс, но жената отказва, защото е в обратна посока, но пък споделя малкото си храна с нея и й дава подслон за нощта. А също така й дава информация за това къде е намерила книгата първоначално. Малки парченца от загадката се нареждат, но пак не е достатъчно, не и без Дуун.
Сега, като се замисля, Дуун бяга много бързо от похитителите си. Буквално е там само ден. През това време той успява да намери съкровището от книгата- диамантът на Даркхолд. Даркхолд е името, което скитническото семейство дават на Ембер, когато го намират. С помощта на срамежливото момче, Дуун бяга от натрапниците и за предпоследен път бяга от Ембер...
Намирайки се в центъра на голям екшън, когато открива Лина, Дуун все пак запазва самообладание и колкото и да е изморен я спасява от неприятности. Отново заедно, те двамата започват да мислят като един, както винаги. Последната им загадка, както подобава е огромна и изключително значима. Те отново са герои.
Годините започват да се изнизват и поуката от всичко това е следната: дори когато всичко изглежда мрачно и безнадеждно, винаги ще има хора, които ще намерят начин да оцелеят. Надеждата не умира, докато има хора като Лина и Дуун. Лина и Дуун, които порастват и се превръщат в иноватори и в приключенци, защото някак си не могат да живеят без адреналин. И един без друг. Каквото и да значи това.
Приятно четене.
Скот
