Обещание към спомен (Ревю на "Кръвно обещание" на Ришел Мийд)

"I will always love you. That's what I was supposed to say"

   Здравейте хора, това ми е първото ревю за годината. Ще пиша за четвъртата книга от Академия за вампири- "Кръвно обещание". Има спойлери, ВНИМАВАЙТЕ! Започнах я още през ноември и не знам защо ми трябваше толкова време да я довърша...Може би беше това нищене на сюжета около дарбите на Ейдриън и Лиса. Не ми беше толкова интересно, когато на масата ми се предлагаха Роуз и Димитри. 

   "Кръвно обещание" започна след като Димитри бе ухапан и превърнат в стригой от Нейтън. Роуз напусна "Свети Владимир" и като цяло САЩ,  за да намери и убие човекът, който обичаше с цялото си сърце. Тя остави в Монтана другата част от душата си- Лиса, и пое по много опасен и неясен път. Единствената й насока бе Русия и тя тръгна натам. "В Русия съм, в Русия съм!"

Когато пристигна в Санкт Петербург, тя разбра защо Димитри толкова й бе говорил за тази страна. Град, толкова красив, и толкова запленителен, че тя искаше да сподели миговете си на възхищение с нейния Димитри.

В Санкт Петербург се натъкна на Сидни. Хора, толкова съм чела по ревюта за Сидни, че едва ли не очаквах някакъв бог. Засега ми се стори ОК, но занапред очаквам доста повече от нея. За тези, които не знаят за нея- тя е алхимик. Много се надявах Ришел да навлезе по-навътре в тази тема, защото аз много харесвам алхимията като наука, но тук не стана нищо подобно. Като цяло Сидни чистеше след пазителите дампири. Когато те убиеха, тя събираше стригоите, за да не ги намери някой човек. 

След това Роуз тръгна към родният град на Димитри- Бая с надеждата да го намери там. Сидни тръгна с нея, защото шефовете й (забулени в мистерия) малко или много се интересуваха от Роуз. По пътя отседнаха в една къща и през нощта Роуз усети стригои. Тя се надяваше един от тях да е Димитри, за да може най-накрая да се изправи срещу него, да спре да се пита дали ще може да го убие, дали ще събере кураж и сили за това. Тя не искаше да мисли, а просто да действа. Но не, никой от тях не беше той. Неизвестен непознат ги спаси и настани в къщата на "доверени хора". Познайте къде. В къщата на Беликови. 

   С всеки изминал ден в неговия дом, Роуз все повече се чувстваше като у дома си. Бе обгърната от любов и заобиколена от хора, които познаваха и обичаха Димитри като нея. След като сподели за случилото се с него, семейството й оказа неверятна подкрепа. Роуз стана част от Беликови и се запита дали мисията на която бе тръгнала си струва. Но тя беше дала обещание. Бе оставила Лиса сама, объркана и наранена,  за да спази това обещание. Следващата й спирка бе Новосибирск- най-голямото свърталище на стригои. След няколко дни търсенето й се увенча с успех- тя успя да намери стригой, който познава Димитри. И скоро след това Димитри я намери.

 “Roza." His voice had that same wonderful lowness, the same accent . . . it was all just colder. "You forgot my first lesson: Don’t hesitate.”

Това беше моментът, но нали се сещате че когато има още 2 и половина книги, няма как да го е убила. Роуз се поколеба, Димитри я фрасна и я замъкна, с извинение, на майната си. В средата на нищото, в дивата руска пустощ, късмет Роуз. 

   
В "Кръвно обещание" Роуз даваше почти всичко от себе си, за да не се разпадне. От една страна бе самоунищожителната вина, че е оставила "свързаната" си душа, Лиса, в САЩ. От друга беше дългът й към сърцето й- Димитри. Тя знаеше, че за да бъдат и двамата свободни, тя трябва да го убие. След срещата й с него, тя се предаде на споменът за това как той я кара да се чувства. Реалният свят дотолкова избледня, че тя живееше в една безболезнена илюзия, в един сън. Усещането за щастие бе толкова далеч и забравено, че тя го приветства с широко отворени ръце. Хора, толкова я нареждах в тези моменти. Дааа, трогателно, друг път. Тези техни моменти бяха толкова creepy. Докато беше с Димитри само повтарях "Давай Роуз, фрасни го в мутрата. Бой!". Все пак бе достатъчно силна, за да не му позволи да я превърне. Най-накрая се отърси от тази илюзия и успя да избяга. Битката беше страшна, беше изпитание- за физиката й, за психиката й, за сърцето й. Битката на моста я изтощи по всеки възможен начин, но тя надделя. Каквото остана в нея след това, я направи по-силна, по-решителна. Направи я още по-добър пазител. 

 “We were going to kill ourselves in trying to kill each other.”

   Лиса- ха, в "Кръвно обещание" й се радвах много. Сдържаната и образцова Лиса отстъпи място на малко по-party Лиса. Раздаваше го по-освободено и ставах свидетел на много яки сцени. Сприятели се с новата героиня в книгата- Ейвъри и честно казано, никак не очаквах докъде ще се развият нещата между тях. Лудориите на Лиса на моменти бяха доста тъпи, но Ейвъри я насърчаваше да се отпуска и забавлява. Лиса все така усърдно тренираше с Ейдриън, но скръбта по Роуз малко я дърпаше назад. Неспособността й да я вижда, например както Ейдриън можеше, я побъркваше. Затова и купонясваше- за да притъпи болката. От това пък отношенията й с Кристиян изстинаха. Той никак не одобряваше в какво се превръщаше Лиса в компанията на Ейвъри. 
 
   Ейдриън, както винаги, си беше самоувереният пияч-пушач. Естествено тревогите му по Роуз не спираха и той честичко я навестяваше в сънищата й, докато тя най-накрая не го прогони окончателно. Зарязан, изгонен и леко самотен, той стана част от компанията на Лиса и отново пръскаше чар и закачки наляво-надясно. Авторката не описваше много-много упражненията му с Лиса върху Духа, но това продължаваше, това не се промени. Ришел също не описа какво накара Ейдриън да се върне в съня на Роуз последния път, но той го направи. Може би един последен опит да спаси момичето, което имаше очи само за Димитри. Както и да е, Ейдриън все повече започва да ми харесва. Очаквам още много от него занапред. 

   Като цяло "Кръвно обещание" беше доста интересно приключение. Имаше малки изключения, но какво от това? Финалът го очаквах, кой не би го очаквал? И естествено той ме кара да продължавам напред. Този мит, Виктор Дашков, Лиса и Роуз на ново приключение. И естествено Димитри... Приятно четене :)

 “Do you believe in fairy tales?"
"What...what kind of fairy tales?"
"The kind you aren't supposed to waste your life on.”

P.S. Няма ли някой да я затрие вече тази пача Татяна?   
P.S.2 Тъй като Сидни и Ейдриън станаха голяма част от поредицата е време да ви покажа кк си ги представям аз. По-долу xD

Автор : Скот

 

 

Да изгубиш душата си (Ревю на "Целуната от сянката" на Ришел Мийд)

“You will lose what you value most, so treasure it while you can.”

   "Целуната от сянката" бе една наистина увлекателна книга. С всяка следваща книга, Ришел Мийд все повече ме отвличаше в нейния невероятен свят на обрати и забавни Роуз моменти. Ставаше какво ли не, откриваха се нови връзки, разкриваха се загадки, разбиваха се вековни вярвания и се изграждаха нови страхове. 

   След края на Ледено ухапване, Роуз бе на път да стане пазител. Почти виждаше края. Само че съдбата отново се намеси. Този път за да предрече задаващия се, неописуем ужас. Вестителят беше Мейсън, посланието- зловещо. Когато Роуз за пръв път видя Мейсън след смъртта му, тя, естествено, си помисли че полудява. А и защо не? Да виждаш призраци е необичайно дори и за вампирите. Само че с напредване на времето тя разбра, че всъщност лудостта й не е лудост, а страничен ефект от това, че е целуната от сянката. Връзката й със света на мъртвите бе по-силна отколкото тя предполагаше. Проблемът беше, че не знаеше при какви обстоятелства и защо се появяваха тези мъртви, те просто го правеха.

Само, че тя с помощта на Димитри, се досети какво се случва. И когато проумя всичко, то беше потресаващо. Когато беше в Академията призраците идваха рядко, извън нея- направо я помитаха, а в кралския двор отсъстваха. Какво значеше това? Че защитните магии играят обстоятелствата... Че Академията вече не е най-безопасното място, и че най-лошото тепърва предстои.

 Роуз беше объркана и донякъде самотна, тъй като не можеше да разправя наляво и надясно че вижда духове. Лиса и Димитри се тревожеха, но не знаеха с какво могат да  помогнат. В началото на книгата, Роуз бе причислена към Кристиян като част от практиката й. Това решение на пазителите от Академията никак не й се понрави, но реши че ако иска някога да бъде с Лиса, трябва да се подчини. 
Оказа се всъщност, че те двамата сформират доста добър екип заедно. Колкото и да се дразнеха помежду си, бяха добри в комбинация. Някак си тя  успяваше да неутрализира буйната му страна и да го успокоява. Съвместимостта им наистина си проличаваше в битките рамо до рамо. Тя като силата, а той като елементът на магия- огънят и яростта.

Еди в тази книга стана главен герой. В другите книги присъстваше, да. Но тук стана част от бандата след като го направиха временен пазител на Лиса. Всъщност, той и Роуз станаха доста добри приятели, особено след смъртта на Мейсън. Общата им скръб ги обединяваше и можеха да си споделят.

Роуз го уважаваше, защото Еди наистина
беше отдаден на работата си и наистина му пукаше за Лиса. Той много приличаше на Мейсън- добър, забавен, всеотдаен. Но пък беше и невероятен боец. Можеше да премаже всеки.  

 “Life and death were so unpredictable. So close to each other. We existed moment to moment, never knowing who would be the next to leave this world.”

Ейдриън Ивашков. Ами, той продължаваше да пие, пуши и да пуска шегички. Арогантността му малко, съвсем малко, намаля. Той и Лиса прекарваха повече време заедно, защото упражняваха силите си в елемента дух. Това никак не се харесваше на Кристиян, но Ейдриън имаше очи само за Роуз. Тя естествено го отхвърляше, тъй като бе влюбена в Димитри, но той продължаваше да упорства. Направи някои неща за които наистина му свалям шапка, защото на пръв поглед те бяха непостижими. Но дебелите му връзки и фамилията му доста помагаха, но той ги направи заради Роуз, а от това спечелиха всички. По някакъв си негов начин той стана част от компанията и се тревожеше за тях. Съветваше ги и, общо взето, се грижеше за тях от разстояние. 

 “None of you appreciate me. Why is it so hard to believe that I could make a real contribution in these dark times?”

"Целуната от сянката" наистина разби сърцето ми, защото непрекъснато се говореше за Мейсън- герой, който много харесвах. И имах надежда, че някакси може и да го върнат,
но уви... Героите се развиваха, страдаха и порастваха. Това се виждаше. Роуз жертваше себе си в името на Лиса, грижеше се за Кристиян, споделяше болките си с Димитри.

Имам предвид, че Роуз от предните 2 книги се дразнеше на Кристиян и не споделяше нищо, с никого. Тя израстваше като личност, и като воин, разбира се. Но трагедията, която се последва разтърси най-вече нея. Точно когато тя самата си каза "Това е. Най-накрая ще мога да имам всичко". Всичко рухна и светът й се срина. Тя трябваше да направи избор между Лиса и любовта на живота й- Димитри. Е, надявам се да съм ви заинтригувала. Приятно четене. 

 “My heart shattered. My world shattered”

Автор : Скот

Мълниите не си струват (Ревю на "Ледено ухапване")

   Здравейте, здравейте. Скот отново се влюби в книга, този път е „Ледено ухапване“ на Ришел Мийд- вторта книга от поредицата „Академия за вампири“. Както знаете, историята се върти около дампирът Роуз Хатауей, нейната най-добра приятелка Лиса, която е морой, Димитри Беликов- треньорът на Роуз, Мейсън Ашфорд- приятел на Роус и Кристиян Озера- гаджето на Лиса. ВНИМАНИЕ, АКО НЕ СТЕ ЧЕЛИ ПЪРВАТА КНИГА, ЩЕ ВИ СПОЙЛНА. НА ВАША ОТГОВОРНОСТ. 

   И така, в първата книга, информацията дойде малко в повече, но се наслагва и започнахме да свикваме с вампирския свят. Както знаете Роуз се влюби в Димитри, който пък не отвърна съвсем на чувствата й. За разлика от тях, Кристиян и Лиса си живеят в щастливото балонче на нова влюбена двойка. Интересното в „Академия за вампири“ беше мистерията около силите на Лиса, или иначе казано, способността й да манипулира хората с „внушението“. Роуз, с помощта на Мейсън и Кристиян, изнамери информация за още един феномен като Василиса, а именно самия Свети Владимир. Оказа се, че и неговият пазител дампир- Анна, е била „целуната от сянката“ и са имали особена връзка като нейната с Лиса. Въпросът беше от какво точно зависят способностите им. Оказа се, че това е владеенето на 5-ти елемент, за който почти никой не знае- елементът „дух“. 

 Тази сила позволяваше на Лиса не само да манипулира хората, но и да лекува- растения, животни, дори хора. Така тя бе спасила Роуз в нощта на катастрофата. Затова я отвлече и принц Дашков. Както се оказа, тази й способност беше много опасна, но и много желана. Дотолкова, че да заслужава отвличане и убийство.В началото на 

„Ледено ухапване“, на Роуз й предстоеше изпит за пазител. Двамата с Димитри заминаха, за да се срещнат с един от най-прочутите пазители, който щеше да е изпитващ. Но пристигайки на мястото, двамата заварват кървава баня. Артур Шьонберг- въпросният пазител, и фамилията Бадика, на която той е пазител, са брутално убити от стригои. Роуз и Димитри не могат да повярват на очите си, тъй като всяка моройска къща се защитава от магически сили през които никой стригои не би могъл да премине. Тогава как? След като екип от Академията пристига на мястото, за да направи оценка, се оказва че защитата е развалена от хора. Хора, съюзили се със стригои. Всички са в ужас- морои, дампири, ученици и пазители. Възникват спорове и разпри дори в кръговете на аристокрацията. Някои са на мнение, че магията отново трябва да се използва като оръжие, и то незабавно, срещу стригоите. Други пък смятат, че единствено и само пазителите трябва да се нагърбят със задачата да опазят мороите. Междувременно Академията предприема мерки и изпраща всички ученици, заедно с техните близки, в защитена хижа в планината. Но докато са там, сстригоите отново нападат…

   В „Ледено ухапване“ Ришел Мийд ни представя един нов герой- Таша Озера, лелята на Кристиян. Те е била тази, която го е спасила от родителите му стригои, когато са дошли да го вземат. Тя също е, така да кажем, от висша прослойка, но не беше като тях. Тя не живееше под закрилата на пазители, не живееше заедно с Кристиян и беше badass. Владееше всякакви бойни техники- нещо нечувано за морой, особено от кралски род. И най-важното, владееше огъня и не се страхуваше, нито ограничаваше, да го използва. Въпреки, че между нея и Димитри се случваше нещо, което на мен не ми допадаше, я харесах веднага. Независима, бойна, готина, направо беше супер. В нощта, когато родителите на Кристиян са нападнали, Таша е била обезобразена от стригоите. Имаше белези по лицето, но както Роуз каза, това още повече допълваше образа й на воин, който не скланя глава пред нищо и носи белезите си гордо. 

   Роуз, все още се обучаваше за пазител. В тази книга комичните моменти продължаваха. Кристиян и Лиса бяха повод за много от тях. Чрез връзката, която двете споделяха, Роуз виждаше неща, които не иска. Имаше доста на главата си, защото след нападенията майка й бе дошла, а те меко казано не се понасяха много. Роуз се питаше защо майка й никога не е проявявала внимание към нея, защо се държи толкова студено, защо е толкова погълната от ролята си на пазител и не намира дори 5 минути за нея. От друга страна пък разбираше, че всъщност това е същността на пазителят- да поставя на първо място своя морой и винаги да бъде до него. Осъзнаваше, че тя би сторила същото, но просто бе наранена и малко самотна. Лиса отделяше все повече време на Кристиян и те не можеха да говорят. Димитри се беше дистанцирал и общуваше повече с Таша. Роуз разбираше, че в качеството си на бъдещи пазители на Лиса, те двамата не могат да са заедно и реши да даде шанс на Мейсън. Не че излезе нещо. Чувствата й към Димитри бяха твърде силни, за да успее с този експеримент. Но пък всичко това остана на заден план след второто стригойско нападение. Всички бяха под стрес и бяха завладени от ярост. Мейсън беше повече от нахъсан в плановете си да убива и отмъщава на безсмърните вампири и се впусна в действвие с необратими последици. 

   „Ледено ухапване“ бе книга, изпълнена с динамика и ИЗНЕНАДИ, ИЗНЕНАДИ, ИЗНЕНАДИ. Тук се порадвах още на характерът на Мейсън. Аристократичните родове бяха подложени на натиск и излязоха от т.нар. си comfort zone. Беше интересно да чета за това, защото не мен тези морои от висшето общество никак не ми се нравеха и исках да видя какво биха сторили в случай на криза. Един вид им разклатиха системата и ножът опря и в техния кокал, не само в този на пазителите. Вече не бяха толкова убедени, че стригоите не могат да ги достигнат. Естествено, трябваше да се случи нещо лошо. И се случи, но точно такъв удар не очаквах. It was bad, guys. Really bad. Ришел, защо? Този удар накара Роуз да осъзнае, че всъщност никоя мълния, татуирана на врата ти, не си струва. Е надявам се книгата да ви хареса. Приятно четене. 

Автор : Скот

Семейството е повече от кръвна връзка (Ревю на "Академия за вампири" на Ришел Мийд)

   Здравейте, хора. От много време се каня да прочета "Академия за вампири" на Ришел Мийд, но все нещо друго я изпреварваше. Една моя съученичка четеше поредицата в 8-9 клас, Стайлс прочете първата книга, а аз си виках "Ъъъ, това е за руснаци, няма да ми хареса". *Тъпачка*. Е, грешала съм, отде да ми дойде на акъла, че просто има някои имена със славянски произход? Книгата много ми хареса, филмът също, въпреки че цял интернет го оплюва. Аз го издигам на пиедестал, толкова много съм се смяла на Роуз и Димитри. Но нека започнем отначало. 

   Тук има вампири, даже 3 вида- морои, дампири и стригои. Първите са аристокрацията, принцовете и принцесите, наследниците на древните вампирски родове. Дампирите са техните пазители, воините на системата, заклели се да пазят мороите от стригоите с цената на собствения си живот, ако се наложи. Стригоите са покварени, бивши морои, които доброволно или насилствено са минали на тъмната страна. Те са убийци, чудовища, зомбита, и нямат милост или съвест. 

   Главната героиня, и наш разказвач, е Роуз Хатауей. Тя е дампир, а най-добрата й приятелка- Лиса е морой.

Роуз се обучава за пазител в академията "Свети Владимир", но поради леко забулени в мистерия обстоятелства, тя и Лиса са избягали от там. Роуз е един страхотен герой, много интересен за четене. Повярвайте ми като ви кажа, че има много забавни, неловки, DA FUQ ситуации с нея. Тя е много цапната в устата, обича да флиртува, да купонясва и да ругае хората. Но пък страхотното у нея е, че наистина, ама наистина, я бива за пазител. Въпреки, че не е официално назначена за пазител на Лиса, тя върши тази дейност от години. Роуз може и да беше разхайтена в свободното си време, но що се отнасяше до отговорностите й към Лиса, тя ставаше свирепа. Бе готова да даде живота си за своя морой, биеше се, контрираше хорските нападки към Лиса и защитаваше честта й, дори това да й струваше нейната. 

   Василиса (Лиса) Драгомир е мороят на Роуз, изключително надарен такъв, както ще видите в книгата. Тя е последният оцелял член на рода Драгомир- един от 12-тте кралски рода, много позитивна личност. Тя бе по-сдържаната и по-разумната що се отнасяше до връзката й с Роуз.  Естествено, като член на елита, тя бе възпитана за приеми, коктейли и светски събирания, докато Роуз се обучаваше за воин. Но пък воинът в Лиса беше нейният характер. Тя по свой начин защитаваше Роуз от клюките и също не се оставяше да бъде мачкана. Само дето не го правеше със сила, а с мисъл. Както казах, тя беше много позитивна, но понякога дори нейният гард падаше и тя изпадаше в един вид депресия. Намираше утеха у Роуз, но по-голяма подкрепа й оказа Кристиян Озера- неочаквано появилият се в живота й човек. 

   Кристиян Озера- спасителят на Лиса бе аутсайдер, осмиван от аристократичните родове, заради родителите му, въпреки че и той произхождаше от един от тези 12 рода. Тъй като родителите му доброволно се бяха превърнали в стригои, другите висши родове имаха задръжки и опасения относно него. Той пък от своя страна беше дръпнат, затворен, и се криеше под маската на саркастичен и незаинтересован от другите. Докато не срещна Лиса. Нейното семейство също бе загинало и те намериха общ език, започнаха да се подкрепят един друг. Разбираха се чудесно и едното доведе до другото... Роуз се чувстваше пренебрегната и засенчена от него, но стига де Роуз! Те бяха толкова сладки заедно. В последствие (от 2-ра книга нататък) двамата взеха да се разбират и шегуват по техен си начин, един с друг. 

   Димитри Беликов. Уф, ще ми е трудно да ви го опиша, но ще опитам. Първо, той също е пазител дампир, но вече завършил. Висок, красив (Не говоря за версията във филма. Там трябваше да му окастрят четината, иначе Данила си е HOT), изключително мощен и способен физически, но пък много потаен. Нищо не казваше другарят. Като го прикрепиха към Роуз, за да й бъде треньор- no comment, yes sir, и дотам. Бой, бой и само бой. Но пък с течение на времето те свикнаха един с друг и открих, че той, макар и мълчалив, е мил, загрижен, отговорен и много добър. Интересуваше се от Роуз, независимо че тя не го виждаше. Следеше напредъка й и се гордееше в малкото моменти, в които тя не се забъркваше в каши.
 

  



   Друг мой любим герой от тази книга е Мейсън- приятел на Роуз от времето преди двете с Лиса да избягат от Академията. Беше супер забавен, остроумен и страшно добър.

Общо взето беше мъжката версия на Роуз, като изключим че не бе такъв флиртаджия. Да, шегуваше се с всички момичета, но обичаше Роуз. Тя го виждаше, но просто не можеше да отвърне на чувствата му, защото я вълнуваше друг. Те си бяха само приятели, но и като такива бяха страшен отбор и много приятни за четене. Мейсън беше страхотен приятел, винаги насреща- за услуги, за бой, за екстремни преживявания, за шеги. Той не познаваше думата "не" и бе неизчерпаем източник на доброта и веселие.

   Като цяло, първата книга беше разяснение на целия този свят+ връзките между героите- Лиса и Роуз, Лиса и Кристиян, Роуз и Димитри. Но пък неочаквано зло ги дебнеше отвътре- от самата Академия- мястото, което би трябвало да е най-безопасно за мороите и дампирите. И мишената беше Лиса. Ако не сте чели "Академия за вампири", направете го. Бързо грабва, има екшън, интрига, любов... Приятно четене. 

Ето ги и моите герои : 

Автор : Скот