Да изгубиш душата си (Ревю на "Целуната от сянката" на Ришел Мийд)

“You will lose what you value most, so treasure it while you can.”

   "Целуната от сянката" бе една наистина увлекателна книга. С всяка следваща книга, Ришел Мийд все повече ме отвличаше в нейния невероятен свят на обрати и забавни Роуз моменти. Ставаше какво ли не, откриваха се нови връзки, разкриваха се загадки, разбиваха се вековни вярвания и се изграждаха нови страхове. 

   След края на Ледено ухапване, Роуз бе на път да стане пазител. Почти виждаше края. Само че съдбата отново се намеси. Този път за да предрече задаващия се, неописуем ужас. Вестителят беше Мейсън, посланието- зловещо. Когато Роуз за пръв път видя Мейсън след смъртта му, тя, естествено, си помисли че полудява. А и защо не? Да виждаш призраци е необичайно дори и за вампирите. Само че с напредване на времето тя разбра, че всъщност лудостта й не е лудост, а страничен ефект от това, че е целуната от сянката. Връзката й със света на мъртвите бе по-силна отколкото тя предполагаше. Проблемът беше, че не знаеше при какви обстоятелства и защо се появяваха тези мъртви, те просто го правеха.

Само, че тя с помощта на Димитри, се досети какво се случва. И когато проумя всичко, то беше потресаващо. Когато беше в Академията призраците идваха рядко, извън нея- направо я помитаха, а в кралския двор отсъстваха. Какво значеше това? Че защитните магии играят обстоятелствата... Че Академията вече не е най-безопасното място, и че най-лошото тепърва предстои.

 Роуз беше объркана и донякъде самотна, тъй като не можеше да разправя наляво и надясно че вижда духове. Лиса и Димитри се тревожеха, но не знаеха с какво могат да  помогнат. В началото на книгата, Роуз бе причислена към Кристиян като част от практиката й. Това решение на пазителите от Академията никак не й се понрави, но реши че ако иска някога да бъде с Лиса, трябва да се подчини. 
Оказа се всъщност, че те двамата сформират доста добър екип заедно. Колкото и да се дразнеха помежду си, бяха добри в комбинация. Някак си тя  успяваше да неутрализира буйната му страна и да го успокоява. Съвместимостта им наистина си проличаваше в битките рамо до рамо. Тя като силата, а той като елементът на магия- огънят и яростта.

Еди в тази книга стана главен герой. В другите книги присъстваше, да. Но тук стана част от бандата след като го направиха временен пазител на Лиса. Всъщност, той и Роуз станаха доста добри приятели, особено след смъртта на Мейсън. Общата им скръб ги обединяваше и можеха да си споделят.

Роуз го уважаваше, защото Еди наистина
беше отдаден на работата си и наистина му пукаше за Лиса. Той много приличаше на Мейсън- добър, забавен, всеотдаен. Но пък беше и невероятен боец. Можеше да премаже всеки.  

 “Life and death were so unpredictable. So close to each other. We existed moment to moment, never knowing who would be the next to leave this world.”

Ейдриън Ивашков. Ами, той продължаваше да пие, пуши и да пуска шегички. Арогантността му малко, съвсем малко, намаля. Той и Лиса прекарваха повече време заедно, защото упражняваха силите си в елемента дух. Това никак не се харесваше на Кристиян, но Ейдриън имаше очи само за Роуз. Тя естествено го отхвърляше, тъй като бе влюбена в Димитри, но той продължаваше да упорства. Направи някои неща за които наистина му свалям шапка, защото на пръв поглед те бяха непостижими. Но дебелите му връзки и фамилията му доста помагаха, но той ги направи заради Роуз, а от това спечелиха всички. По някакъв си негов начин той стана част от компанията и се тревожеше за тях. Съветваше ги и, общо взето, се грижеше за тях от разстояние. 

 “None of you appreciate me. Why is it so hard to believe that I could make a real contribution in these dark times?”

"Целуната от сянката" наистина разби сърцето ми, защото непрекъснато се говореше за Мейсън- герой, който много харесвах. И имах надежда, че някакси може и да го върнат,
но уви... Героите се развиваха, страдаха и порастваха. Това се виждаше. Роуз жертваше себе си в името на Лиса, грижеше се за Кристиян, споделяше болките си с Димитри.

Имам предвид, че Роуз от предните 2 книги се дразнеше на Кристиян и не споделяше нищо, с никого. Тя израстваше като личност, и като воин, разбира се. Но трагедията, която се последва разтърси най-вече нея. Точно когато тя самата си каза "Това е. Най-накрая ще мога да имам всичко". Всичко рухна и светът й се срина. Тя трябваше да направи избор между Лиса и любовта на живота й- Димитри. Е, надявам се да съм ви заинтригувала. Приятно четене. 

 “My heart shattered. My world shattered”

Автор : Скот